„Неунищожителният” доклад

Автор: Любомир Авджийски / 29.01.2016
5 гласа, средно: 5.0 от 5

За девета поредна година Европейската комисия публикува своя мониторингов доклад за правосъдието и вътрешната сигурност в България като част от Механизма за сътрудничество и проверка. Целта е да бъдат коментирани най-тежките проблеми и ключовите събития, свързание с темата „Правосъдие” през годината. Отговорен за мониторинга и за годишните доклади е екипът на Първия заместник-председател на ЕК и бивш външен министър на Холандия Франс Тимерманс.

Открояват се две основни разлики между настоящия и миналогодишния доклад на Комисията. Първата е засилената критика към дейността на Висшия съдебен съвет до степен на съмнение, че този орган може да се справи с функциите и отговорностите, които са му възложени от Конституцията и от българското законодателство. За разлика от предишни години са изброени подробно множество конкретни случаи, в които Съветът не е изпълнил своите функции по защита независимостта на съдебната власт и по управление на човешките ресурси в системата. Засегнати са също и конкретните скандали, които през годината самите членове на ВСС генерираха – като например Яневагейт и политическото влияние върху съвета. По-надолу в статията сме изброили 10-те основни критики към Висшия съдебен съвет в настоящия доклад на ЕК.

Втората сериозна разлика с миналогодишния доклад е изтъкването на неспособността на прокуратурата да води ефективна борба с корупцията и организираната престъпност. В миналогодишия доклад бе даден кредит на доверие поради някои изразени през 2014 г. намерения на главния прокурор да бъде започната ефективна борба с корупцията. „Прокуратурата създаде малка специализирана структура с персонал от прокурори и следователи от ДАНС, чиято задача е по-ефективно разследване на корупцията“. Там се посочва също, че „Моделът на специализираните структури за борба с корупцията изглежда постига известни начални резултати, но действителният тест ще бъдат повече дела за корупция на високо ниво[1]. Като цяло в доклада от 2015 г. прокуратурата не е критикувана сериозно - явно, за да се даде възможност на ръководството й да изпълни заявените намерения за сериозни разследвания и стъпки в борбата с корупцията.

За разлика от миналогодишния толеранс, в настоящия доклад критиките спрямо прокуратурата са остри и директни: „Необходимостта от по-задълбочена реформа на прокуратурата се потвърждава от продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта и си остава основна тема в дебатите между независимите наблюдатели в България.“ Също така се цитира изрично Становището от 2015г.[i] на Европейския съд за правата на човека:„Вече в над 45 свои решения срещу България, /съдът/ е установил, че българските власти не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем“. Самата комисия допълва, че „Макар това очевидно да е въпрос, който засяга правоприлагането като цяло, ясно е, че проблемите се коренят в прокуратурата и съдебната система.

Освен критиките към Висшият съдебен съвет и прокуратурата, в Доклада се открояват и няколко похвали или изтъкване на положителни тенденции. Едната от тях е положителната оценка към активната позиция на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов – „Новият председател се изказва открито в подкрепа на реформите и видимо се ползва с уважение сред магистратите“. Друга положителна оценка Европейската комисия е дала на  съдиите, които изразиха своите позиции чрез отделни писма и символично излизане пред Съдебната палата в знак на протест срещу състоянието на съдебната система: „По отношение на независимостта на съдебната власт, обнадеждаващо е, че българските съдии се изказват публично в подкрепа на реформата на съдебната система. Това е здравословен знак за навлизането на нова култура на по-голяма увереност сред българските магистрати.“

Очевидно е, че отговорността за неосъществената досега съдебна реформа и за състоянието на съдебната система не може да бъде приписана единствено на органите на съдебната власт - Висшия съдебен съвет, съда и прокуратурата. Напротив, всяка една от критиките в доклада следва да се разбира и като критика към законодателния орган и липсата на гаранции и инструменти за правилното функциониране на съдебната власт. Ето защо основната инициатива за излизане от дълбоката криза в правосъдието следва да дойде от Народното събрание и съответно – от правителството, от което се очаква да бъде координатор по изпълнението на Стратегията за съдебна реформа.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

В следващите редове сме групирали основните критики и позитиви, които екипът на Европейската комисия е посочил в доклада, публикуван на 27 януари 2016г.

 

КРИТИКИ

Критики към ВСС

1. Недоверие на обществото в съдебната власт: „Съветът освен това представлява съдебната власт пред обществото и следователно има централна роля в оформянето на обществените нагласи към съдебната власт като цяло. Общественото доверие в съдебната власт продължава да е ниско.”

2. Висшият съдебен съвет е твърде политизиран: „В българския контекст, където голям брой от членовете на ВСС са политически назначени, сегашният модел поражда особено безпокойство по отношение на независимостта на съдебната власт и на възможността за оказване на натиск върху съдиите.” Непрозрачно назначаване на съдии и прокурори: При все това обаче други решения на ВСС във връзка с назначенията продължиха да пораждат опасения относно липсата на прозрачност и евентуално упражняване на неправомерно влияние”; „Не съществуват ясни критерии за преценка при назначенията, което води до съмнения относно обективността на процедурите за назначаване.

3. Необективни и непоследователни дисциплинарни производства: „При все това проблемите в тази област /дисциплинарните производства/ се коренят по-дълбоко, като общата нагласа сред магистратите е, че решенията на ВСС не са нито прозрачни, нито обективни.

4. Неспособност за решаване на проблема със случайното разпределение: „Липсата на последващи действия във връзка с опасенията за възможно манипулиране на случайното разпределение на делата в съдилищата…”; „Липса на подведени под отговорност…”; „Дисциплинарни действия бяха предприети значително по-късно, след като министърът на правосъдието се зае с някои от случаите.”

5. Политическо влияние върху ВСС: „Към това се добави и щекотливата тема за оказването на политическо влияние върху ВСС.”

6. Липса на проверки за корупция и търговия с влияние:„Във връзка със сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната система, действия са били предприемани само след вътрешен и външен натиск, като органите са неспособни или нямат желание да започнат разследвания по своя инициатива….При все това ВСС показа нежелание да реагира на твърденията за сериозни нарушения, допуснати от водещи съдии в Софийски градски съд.“ 

7. Неразрешен проблем, свързан с натовареността на органите на съдебната власт: През 2015 г., както и през предходни години, ВСС се опита да се справи с неравномерната натовареност в съдилищата чрез разкриване на нови длъжности в по-натоварените съдилища и закриване на длъжности в други съдилища с по-малка натовареност. Досега обаче този подход е постигал само незначителен ефект.

8. Нужда от качествено електронно правосъдие. „Необходимо е да се гарантира правилното функциониране на електронното правосъдие, включително в области като защита на данните и сигурността.Тази препоръка идва тъкмо в момент, в който новият председател на Софийски градски съд – Калоян Топалов, внесе доклад за анализа на състоянието на поверения му съд, в който бе констатирано, че информационните системи на съда не са били защитени и е имало сериозна опасност от неправомерен достъп до информационните масиви на съда. /виж повече в самия доклад на председателя на СГС/.

 

Критики към Прокуратурата.

1. Неефективно водене на разследването е системен проблем. „Необходимостта от по-задълбочена реформа на прокуратурата се потвърждава от продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властти и си остава редовна тема в дебатите между независимите наблюдатели в България.” 

2. Недостиг на инициативност и прекомерна йерархичност на прокуратурата.; Недостиг на отчетност; Ниско обществено доверие: Ключовите цели в тази насока ще включват насърчаването на по-голяма инициативност и чувство за отговорност чрез по-слабо изразена йерархичност, както и укрепване на отчетността и общественото доверие в прокуратурата като цяло.“

3. Липса на резултати в борбата с корупцията: България редовно се нарежда сред държавите – членки на ЕС, в които има най-засилено усещане за наличие на корупция.“….“ Институциите, създадени с цел борба с корупцията, са определяни като фрагментирани, некоординирани и несъответстващи на сериозността на предизвикателството.“

4. Неефективни разследвания в борбата с организираната престъпност и сериозно засилване на поръчковите и публични убийства: „…липсата на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта си остава редовна тема в дебатите между независимите наблюдатели в България.“; „Голям брой поръчкови убийства през последните години остават нерешени.“;“Бавният напредък по дела за корупция по високите етажи на властта или по дела за организирана престъпност и несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни будещи недоумение събития като тези свързани със Софийски градски съд през 2014г., продължават да подкопават общественото доверие в способността на българските органи да гарантират правосъдие“.

5. Некоординираност на институциите за борба с корупцията: „Институциите, създадени с цел борба срещу корупцията, са определяни като фрагментирани, некоординирани и несъответстващи на сериозността на предизвикателството.” 

6. Невъзможност да се защити сигурността на свидетелите по ключови дела от обществен интерес. – „Продължават да са налице признаци за осуетяване на дела чрез драстично сплашване на свидетели.“ Тук отговорността не е само в ръцете на прокуратурата, но и на Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, но по време на досъдебното производство по конкретно разследване прокуратурата е онази, която следва да прецени нуждата от специална защита на значимите за производството и застрашени свидетели.

 

ПОХВАЛИ

1. За изготвената стратегия за съдебна реформа през 2015 г. от Министерството на правосъдието:След одобрението на стратегията от Народното събрание през януари 2015г. правителството предприе конкретни последващи действия в редица области, в които Министерството на правосъдието разполага с преки правомощия.“

2. Проект на Закон за съдебната власт след широко обществено обсъждане – „Както бе отбелязано по-горе, изготвен е пакет от изменения на Закона за съдебната власт, който понастоящем следва да е готов бързо да бъде внесен в Народното събрание. В него се съдържат изменения в различни области, с които се цели подобряване на различни аспекти от управлението на съдебната система. Много от предложенията са насочени към предоставяне на повече правомощия на редовите магистрати с цел повишаване на прозрачността и засилване на независимостта. Други изменения имат за цел да въведат необходимите подобрения в уредбата на кариерното развитие или в правилата относно професионалното обучение на магистратите. Трети съдържат изменения, необходими за въвеждането на нови технологии с оглед повишаване на прозрачността, качеството и ефикасността/електронно правосъдие/. През изминалата година тези предложения бяха подложени на широко обсъждане сред магистратите. Способността на България да напредне в приемането на тези промени ще бъде подложена на важен тест през 2016г.“

3. За изготвената стратегия за борба с корупцията: „През 2015г. тези проблеми бяха в крайна сметка признати от българските власти, като правителството прие нова всеобхватна национална стратегия за борба с корупцията.“; „Повторното внасяне и приемането на този закон, както и последващото създаване на новата институция ще бъдат ключов тест за решимостта на България през 2016г.“ В няколко свои статии от Института за пазарна икономика сме изразявали своята критика към тъй наречения Антикорупционнен закон. Приветстваме създаването на единен орган по интегритет, каквато е същността на предложения от г-жа Кунева орган, но считаме, че следва да се създаде независим орган за борба с корупцията в самата прокуратура, който да има не административни, а правомощия по Наказателно-процесуалния кодекс по примера на Румънската дирекция „Антикорупция“. /виж статията „Антикорупционна бюрокрация“/ 

За активната позиция на съдиите от последните месеци. По отношение на независимостта на съдебната власт, обнадеждаващо е, че българските съдии се изказват публично в подкрепа на реформата на съдебната система. Това е здравословен знак за навлизането на нова култура на по-голяма увереност сред българските магистрати.


[1] По-късно се разбра, че спецзвеното, чийто работа и състав дълго бяха забулени в мистерия, се състои от 9 прокурори и 4 следователи, което само по себе си изключва една евентуална разгърната борбата с корупцията. За сравнение в Румъния сходното звено - Дирекция „Антикорупция“ в Прокуратурата, е съставено от 135 прокурори, 187 разследващи полицаи, 199 специалисти/предимно финансови, правни и технически експерти/, 50 души обща администрация. Източник: Доклад за дейността на Антикорупционната дирекция за 2014г./