България е първа по брой прокурори на глава в ЕС

Автор: Любомир Авджийски / 21.08.2015
2 гласа, средно: 5.0 от 5

Българите плащат едни от най-високите разходи за съдебна власт като процент от държавния бюджет спрямо останалите европейски страни със сходни или сравними съдебни системи. Това показва доклад на Съвета на Европа върху европейските съдебни системи от 2014 година.[1] Бюджетът на българската съдебна власт е 2.3% от държавния бюджет на страната (около 5% от централния бюджет). За сравнение, 0,6% отделя Естония, 1,44% – Румъния, 0,9% - Испания, 0,38% - Норвегия, Унгария - 0,88% и Полша - 2,3%. В абсолютни стойности на разходите за съдебната власт, съотнесени към населението, България се нарежда в средата на таблицата, плащайки 29,3 евро на глава от населението, Испания отделя 32,36 евро, Полша – 47,5 евро, а Румъния – 21,3 евро на глава от населението. Единствено страни като Швеция и Швейцария са със значително по-високи разходи за съдебна власт на глава от населението – 107,15 евро за Швеция и 198,6 – Швейцария.

От друга страна, България е на едно от челните места по брой на магистратите /съдии и прокурори/ на глава от населението сред 47-те изследвани страни. Общият брой на българските магистрати през 2012 г. е 57,8 на 100 хил. от населението, от които 27,1 са прокурори и 30,7 - съдии, което поставя България на второ място в ЕС по този показател. За сравнение, в румънската система работят 20,2 съдии и 12,0 прокурори на 100 хил. души от населението, в хърватската - 45,3 съдии и 14,5 прокурори на 100 000 души, a във Финландия – 18,1 професионални съдии, 40,6 непрофесионални „Lay judges” и едва 7,4 прокурори на 100 хиляди души.

Прави впечатление, че по среден брой съдии на глава от населението България се нарежда в средата на таблицата спрямо останалите европейски страни, но по брой на прокурорите е на второ място сред всички изследвани страни* след Украйна, като средно за изследваните страни броят на прокурорите на 100 хил. души е 13,3[2].

От посочените данни е видно, че съдиите и прокурорите в България са с почти изравнен брой и ако прокурорският щат продължи да расте със същия темп, скоро ще надмине този на съда. Прокурорите и следователите обаче се занимават единствено с наказателни дела, докато компетентността на съдиите е разделена в граждански, наказателни, търговски и административни отделения и колегии. В 47-те  изследвани страни средният брой на прокурорите е 10,4, а на съдиите/включително непрофесионалните съдии/ е 61,3 на 100 хил. от населението.

Въпреки големия брой прокурори на глава от населението в България, не може да се каже, че натоварването на българската прокуратура е сред най-високите в Европа. Средният брой образувани дела в България са 1990 на 100 000 от населението, а решените дела са 1827 /по данни от анализа на Съвета на Европа за 2012г./. Това отрежда средно ниво в таблицата на натовареността сред изследваните европейски страни. Сред най-натоварените прокуратури са френските, които образуват годишно по 7996, а приключват 7245 дела на 100 хил. души от населението. Със сходна висока натовареност са немската, италианската и австрийската прокуратури.

Една от причината за високата численост, но ниската ефективност на прокуратурата е големият брой висящи дела и изключително дългата продължителност на наказателните производства, за които България е сред страните с най-много осъдителни присъди от Европейския съд по правата на човека /на 6-то място сред 47 страни/. Всеки прокурор наблюдава по 520 спрени досъдебни производства. Независимо дали той се е произнесъл през годината по тези дела или не, е безспорно, че те забавят и претоварват системата. Средната продължителност на наказателните дела в България е 842 дни, от които 540 дни са в досъдебното производство/при прокурор и разследващи органи/. Въпреки че сроковете за разследване по НПК са 6 месеца с възможност за удължаване само при дела с изключителна сложност, в прокуратурите има преписки и дела, които „отлежават” с години. Сериозен проблем в тази връзка е, че сроковете по НПК касаят единствено досъдебните произвоства и са инструктивни, но не се отнасят за предварителните проверки /преписките/, които могат да бъдат „влачени” с години, без да има контрол относно срокове и реална ефективност /данните са от Доклад на прокуратурата за 2011г./.

Щатната численост при съдилищата е близка до средната за изследваните страни, но тук наблюдаваните проблеми са от различен характер. Сериозен и неразрешен с години е казусът с неравномерната натовареност на различните съдилища. Има свръхнатоварени съдилища, където един съдия месечно решава в пъти повече дела, отколкото в друг съд при сходна компетентност и възнаграждение. Например съдия в Софийския районен съд  решава средно 93,17 дела на месец, а в РС Варна – 47,82 дела, докато в РС Трън районният съдия решава 15,83 дела, а в РС Ивайловград – 10,25 средно на месец. Общата средна натовареност за районните съдилища е 29,67 дела на месец, а на райнонните съдилища в Областните центрове е 49, 71 решени дела /От „Обобщени статистически таблици за дейността на съдилищата за 2014г.”, източник ВСС/.

Една от причините за свръхнатовареността е, че жалбите на граждани срещу административно-наказателните постановления са насочени към районните съдии от наказателно отделение. Това означава, че един наказателен съдия, който разглежда дело за кражба, измама или изнасилване, гледа и решава и дела за глоби поради превишена скорост, неправилно преминаване на кръстовище и т.н. Ако се цели намаляване на натовареността, тези дела трябва да бъдат пренасочени от наказателните отделения към административните съдилища, където средната месечна натовареност на един съдия е 15,25 дела. Подобна мярка би облекчила работата, особено на свръхнатоварените районни съдилища, където средната натовареност е над 70 дела месечно на един съдия към 2014г.

Разходите, които правим за съдебна власт, са сред най-високите като процент от държавния бюджет. По-важно е обаче дали тези средства се харчат адекватно и ефективно. Освен посочените проблеми и евентуалните им решения, България е нужно да ускори и подобри интегрирането на е-правосъдието и използването на видео и аудио-техника в съдилищата, като се има предвид, че тази техника е значително по-евтина в последните години, но би спестила време и средства на съдебната администрация.

 

 


[1] Council of Europe, Report on European judicial systems – efficiency and quality of justice, 2014

[2] От сравнението са изключени 6 от 47-те страни, тъй като те имат значителен брой непрокурори с прокурорски функции и това би изкривило значително сравненителния анализ