Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Трезво за пазара на труда

Автор: Явор Алексиев / 22.05.2015
Оцени тази статия:

При отсъствие на подкрепящи ръста на работните места реформи, възстановяването на пазара на труда може да забави темп или дори да спре.

Първо добрите новини: През първото тримесечие на 2015 г. в икономиката работят 96,6 хиляди души повече, отколкото през същия период на 2012 г., когато броят на заетите достигна дъното си (2 853 млн. души). Ако темпът на създаване на работни места от последните тримесечия и текущите демографски тенденции се запазят, коефициентът на заетост на населението на 15 години и повече съвсем скоро ще надхвърли 50% за пръв път от второто тримесечие на 2009 г. насам. Запазването на сегашните тенденции и през следващата година ще означава, че пазарът на труда на практика влиза в експанзия – т.е. ще достигнем и може би дори задминем нивата на заетост отпреди кризата още през 2016 година.

Основното предизвикателство – структурна безработица

Още когато възстановяването на пазара на труда започна да набира сила, ИПИ насочи вниманието към структурните характеристики на безработицата у нас. Последните данни навеждат на мисълта, че при отсъствието на подкрепящи ръста на работните места реформи и при започващото покачване на осигурителната тежест като част от т.нар. пенсионна реформа, възстановяването на пазара на труда може да забави темп или дори да спре.

За да илюстрираме това, използваме адаптиран от Евростат вариант на т. нар. „Крива на Бевъридж” (Фигура 1). Тя показва връзката между коефициента на безработица и дела на предприятията, които посочват липсата на подходящи кадри като фактор, ограничаващ разширяването на производството им.

Фигура 1: Крива на Бевъридж (класически вариант)

По принцип по време на икономическа експанзия безработицата намалява, а делът на предприятията, които не откриват нужните им кадри, се увеличава. Това се случва и у нас през последните няколко тримесечия. Проблемът е, че първият процес значително изостава от втория – т.е. безработицата намалява значително по-бавно, отколкото нараства липсата на подходящи работници (Фигура 2). И това в условията на все още висока безработица.

Фигура 2: Крива на Бевъридж за България (I тримесечие 2007 – I тримесечие 2015)

Източник: Евростат, НСИ, изчисления на ИПИ

През последните три години и половина делът на предприятията, които посочват липсата на подходяща работна ръка[1] като фактор, ограничаващ производството им, се е удвоил и вече доближава 20%. Последният път, когато една пета от предприятията у нас посочваха липсата на подходящи кадри като фактор, ограничаващ производството, беше в периода 2007-2008 г. Това беше пикът на жилищния балон у нас, а съответно – и пикът на балона на пазара на труда в страната (особено в сферата на строителството). Тогава, обаче, безработицата в страната беше близо два пъти по-ниска от регистрираните 10,6% през първото тримесечие на 2015 година.

Изместването на кривата на Бевъридж за България нагоре през последните няколко години показва, че неефективността на трудовите пазари у нас се покачва. Това движение показва неспособността на безработните да заемат свободните работни места или по-точно - да предоставят на работодателите необходимия за разширяването на производството им трудов ресурс. Това е фактор, който ограничава потенциалния растеж на икономиката, дори във възходящата част от цикъла.

Решенията могат да бъдат единствено дългосрочни

Структурната безработица е проблем, който не може да бъде разрешен в краткосрочен план, независимо от това дали образователната реформа е „успешна” или не. В същото време проблемите могат лесно (и бързо) да бъдат задълбочени като следствие от някои от лансираните от управляващите политики в сферата на социалното осигуряване и доходите. Оскъпяването на цената на труда чрез повишаване на данъчноосигурителната тежест или нивото на минимално възнаграждение залага изисквания за по-висока производителност у безработните. В отсъствието на ясна тенденция за повишаване на квалификацията на работната ръка, надеждата на правителството е, че икономическият растеж (и ръстът на печалбите) ще бъде факторът, който ще компенсира тази липса.

Една от основните предпоставки за увеличаването на структурната безработица е дълготрайното отсъствие на лицата от пазара на труда. И когато социалният министър Ивайло Калфин определя минималната работна заплата като „прекалено ниска” за да откаже хората от получаване на социални помощи, то е важно да си дадем сметка и за това кога тя ще стане прекалено висока и на практика ще превърне дълготрайно безработните във вечно безработни или ще ги тласне към сивата икономика – в много случаи, за да работят за по-малко от предвиденото в закона.

Структурните характеристики на безработицата у нас са ясен знак, че линията е тънка, а постановленията на Министерски съвет трудно могат да бъдат определени като достатъчно деликатен инструмент за нейното изписване. Нали никой не мисли, че ако минималното възнаграждение достигне 420 лв. от 1 януари 2016 г. и това се окаже прекалено високо за пазара на труда, ще станем свидетели на понижаването му?

Така въпросът става: каква част от безработните и неактивните лица всъщност имат потенциала да си намерят работа? Дълготрайното запазване на тенденцията на увеличаване на работещите не изглежда много вероятно, особено като вземем предвид образователния и квалификационния статут на огромната част от безработните и икономически неактивните лица.

Перспективата да се озовем в състояние на пълна заетост[2] (когато безработицата е ограничена само до нейния фрикционен и структурен компонент) при ниво на безработицата от порядъка на 8-9% е плашеща, но не може да бъде изключена на този етап.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info  

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/



[1] Това наблюдение се потвърждава и от последното проучване на Manpower Bulgaria, според което от липса на квалифицирани кадри се оплаква всеки втори работодател.

[2] В теорията има различни схващания за това кога една икономика е в състояние на "пълната заетост", но повечето съвременни икономисти разглеждат структурния компонент като част от безработицата при пълна заетост.