Back

Бедност и неравенство през 2023 г. – малки стъпки напред, но голямата реформа буксува

Бедността намалява леко, а неравенството в дохода се свива през 2023, като и двете са следствие от повишаването на пенсиите и продължаващото увеличаване на заетостта, сочат последните данни на НСИ. Подобренията обаче са бавни, а политическият хаос обещава да забави с години фундаменталната промяна на социалната система, която има реален потенциал да забърза положителните тенденции.

  • Линията на бедност претърпява най-голямото си повишение – със 122 лева, до общо 638 средномчесечно на лице от домакинство. Дори да оставим измерването на бедността настрана, това е от особено голямо значение, тъй като се отразява на обхвата на все по-широка гама от социални помощи, обвързани с размера ѝ (повече по темата – тук).
  • Въпреки повишаването на линията на бедност, населението под нея намалява значително, и вече е с 300 хиляди души по-малко от пика през 2020 г. Делът на бедните се свива до 21%, което отразява както експанзията на пазара на труда и рекордната заетост, така и повишенията на пенсиите през последната година.
  • Делът на бедните преди социални трансфери обаче расте – от 42% през 2020 г. до 45% през 2023 г. Това от своя навежда на мисълта, че социалната система до известна степен успява да повиши ефективността, въпреки че има огромно поле за подобрение.
  • Показателите за неравенство се свиват, като s80/s20 индексът (съотношението на дохода на 20-те процента с най-високи и най-ниски доходи) спада до 6,6 в сравнение със 7,3 през 2022 г., коефициентът на Джини – до 37,2 спрямо 38,4. Промяната на доходната структура е следствие на подобрения в долния ѝ край, най-вече по линия на пенсиите и повишаване на заетостта и заплатите в по-ниския сегмент на пазара на труда, така и на лекото забавяне в ръста на заплащането в най-високоплатените икономически дейности
  • Безработицата остава водещ фактор за бедността, като делът на бедните сред лицата над 18 години е 57%, докато сред работещите – 11%. За година има чувствителен спад от 14 процентните пункта на бедните пенсионери. Образованието играе не по-малка роля, като сред тези с начално и ниско образование бедни са 67%,  с основно – 33%, сред тези с висше – 3,2%. Това, разбира се, отразява много по-доброто им включване и позициониране на пазара на труда. Затвърждава се изводът, че завършването на поне средно образование е най-важната стъпка за избягване на риска от бедност
  • Делът на бедните сред ромите остава приблизително 2/3 от цялото население, като важно да отбележим, че при тях ефектът от ниското образование и задържането извън пазара на труда са дори по-големи, отколкото при българите. Това отразява дългогодишното буксуване на интеграционните политики, което ускорява маргинализирането на ромите. Чувствително по-високите дялове на материални лишения при децата в ромския етнос, включително такива, които пряко засягат ранното образователно развитие и включване насочват към извода, че констатираният висок риск от бедност се предава и през поколенията.

В по-общ план тенденциите при бедността и неравенството през последната година са окуражителни, но крайно недостатъчни за решаване на съществуващите проблеми, като с тези темпове би отнело 1-2 десетилетия, за да догони страната средноевропейските равнища на основните показатели. Това за пореден път подчертава необходимостта от спешна реформа на критериите и подхода към социалната помощ в посока прецизно таргетиране на бедност и конкретни потребности на домакинствата, вместо широкообхватни мерки, които видимо не постигат резултат. По всичко личи обаче, че в непосредствено бъдеще социалната реформа ще падне в жертва на политическата нестабилност и честа смяна на правителства с различни подходи и приоритети.


Related publications.