Да си поговорим отново за стария проблем с командироването

Проблемите на българското правосъдие се превърнаха в неизменна част от политическото говорене. Това често пъти води до множество нормативни промени и по-рядко до качествена промяна на средата. Един от въпросите, които ще трябва да бъдат разрешени, независимо от това мнозинство от кои политически партии състави правителство, е приемането на редица изменения или направо на нов Закон за съдебната власт. А за това дали тези изменения са по същество в посока на разрешаването на трайните дефицити можем да направим разграничение по няколко теми. Една от тях е преуреждането на заобиколните пътища за кариерно торпилиране по високите етажи в съда и прокуратурата, нормативно завоалирано като командироване на съдии прокурори и следователи.

Институтът на командироването, сам по себе си, от инструмент за временно преодоляване на кадровия недостиг в съда и прокуратурата, се превърна в средство за формиране на зависимости и послушание при разглеждането на делата и преписките. Случва се по опростена формула – който слушка отива да папка заплата на по-висока инстанция. За да не го върнат надолу, където всъщност е реалното му място в системата, той с по-голяма охота е склонен да мисли, пише и да се произнася в посоката, възприета от командировалият го административен ръководител. Така си спестява подготовката за конкурси, макар и те да са доста спорни като обективен критерий за растеж в системата.

Някои специфични положителни нововъведения

През настоящата седмица изтече срокът за обществено обсъждане на проекта на ЗСВ, изготвен под ръководството на работната група на заместник-министър Юлия Ковачева, част от екипа на Атанас Славов. Настоящият министър удължи този срок и така не се стигна до обсъждането на проекта в 49-ото Народно събрание.

На първо място, командироването е предмет на самостоятелна регулация в отделна глава на закона, без възможност за множество изключения, които да овластяват различните по степен председатели на съдилища и ръководители на прокуратури да имат някои привилегии. Досега с тази възможност се ползваше председателят на Върховния административен съд.

Общи условия за съдиите и прокурорите

На първо място, променят се сроковете – за не повече от 12 месеца със съгласието на командирования, а в изключителни случаи и без съгласието на командирования за срок от 3 месеца. За прокурорите този срок е 6 месеца и не се въвежда изрично условие за съгласие на командирования съгласно чл. 334, ал. 3 от Проекта на ЗСВ. Към настоящия момент текстът на действащия чл. 227, ал. 1 от ЗСВ предвижда идентични условия, но без основания за прекратяване на командироването, което го прави практически безсрочно и безусловно. Втората разлика се изразява в това, че в проекта на нов ЗСВ, в чл. 324, ал. 4 и ал. 5 са разписани прекратителни основания и задължение за ВСС  при наличието на които след изтичане съответно на 12-те или 3-те месеца  съдията, прокурорът и следователят не може да бъде командирован отново в същия орган на съдебната власт в продължение на две години.

Висшият съдебен съвет от своя страна ще бъде задължен да прекрати командироването при надвишаване на тези срокове. Практически обаче, ако ВСС не направи това, няма опция да бъде изпълнено предписанието. Разумно би било да се въведе задължение председателят на ВКС в този случай да е длъжен да докладва на съдебния съвет съдиите, надвишили този срок като точка от дневния ред, за да даде основание за изпълнението на това правомощие, така че да не остане то поредното добро пожелание. За прокурорите това ограничително условие е установено в чл. 334, ал. 4 от проекта, а прекратяването се извършва от Висшия прокурорски съвет по реда на ал. 5 на чл. 334. Тук можем да предложим трима от членовете на прокурорския съвет да имат задължение да докладват непрекратените в срок командировки, за да не се стига до произволно прилагане на закона.

Четвъртата положителна отличителна характеристика е задължението в регистъра на командированите, съществуващ и към момента, да се вписва продължителността на командировката, като чрез тълкуване можем да стигнем до извода, че няма как да е безсрочна. Към настоящия момент се вписва началният момент, а не реално графата „срок на командироване от дата до дата“.

Петата разлика е възможността и ВСС, и ВПС да командироват съдии, прокурори и следователи с писмен акт. Съдията, прокурорът и следователят са длъжни да отчитат работата си на всеки 6 месеца, както и да предоставят заключителен доклад за работата си. Досега единствено Съдийската колегия можеше да прекрати командироване на съдия. Това правомощие би имало пълноценно проявление само ако се следват неизменно ограниченията за срок и необходимост.

Шестата разлика е опитът за преодоляване на проблема с „незаетата щатна длъжност“. Незаетият щат към настоящия момент отваря широко вратата на тези позиции да бъдат „инсталирани“ именно чрез командироване доверени лица. С текста на чл. 336, ал. 4 се дава гаранция, че при изтичане на срока на командировката щатната длъжност, заемана от командирования съдия, прокурор или следовател, ще се освобождава. Това на практика значи автоматично за съответната позиция да се открие процедура за заемането ѝ чрез конкурс при предвиденото срочно ежегодно обявяване на конкурсите. След изтичане на срока на командироването лицето се възстановява на заеманата щатна длъжност в същия орган на съдебната власт като за съдиите ще има задължение да довърши делата при неизменността на съдебния състав за наказателните дела. Досега това обикновено се изписваше в акта на съдебния съвет. 

За прокурорите остава възможността главният прокурор да командирова от всички нива на системата след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към Висшия прокурорски съвет.

В заключение

Разписаните по този начин промени в условията за командироване са в състояние да прекратят изпращането на самопредлагащи се съдии, прокурори и следователи за послушание. Но само с няколко законодателни финта всичко това може да бъде преодоляно и да се върнем към добре познатото старо – доказаха го измененията на чл. 227 от действащия съдоустроствен закон през 2017 г. Тогава с промяната само на една алинея са отмени постигнатото през 2016 г. А през 2018 г. нещата съвсем се влошиха с още едно изменение, а именно произволното основание председателят на ВАС да черпи кадри от всички нива и видове съдилища, както и ВСС да разкомандирова без обективни критерии.