Анализи ISSN 1313 - 0544

Правосъдие

17.11.2020

Проблемни аспекти на механизма по ЗДС и ЗОС при отчуждаването на имоти за държавни или общински нужди ноември 2020 г.

Преди приемане на България в Европейския съюз и непосредствено след това последва икономическо оживление, а средствата от предприсъединителните фондове и от фондовете на ЕС дадоха възможност за развитие на публичната инфраструктура включително и на пътната такава. Това неминуемо води до конфликт между намеренията на държавата-инвеститор и физическите лица и юридическите лица – собственици на земя, през която трябва да се изградят пътища и други съоръжения.

Динамичният процес на изграждане доведе и до динамична правна среда и вече са наяве правни спорове, които показват, че в редица случаи правната несигурност и интересът на държавата на практика вземат превес пред инак гарантираното в чл. 17 от Конституцията на Република България право на частна собственост. В правовата държава неприкосновеността на частната собственост е основно право на гражданите, а задължение както на административния властови апарат, така и на националните съдилища е да гарантират неговата защита. Никакъв политически акт, маскиран зад публичен интерес, не може да оправдае национализация на собственост, която де факто се равнява на експроприация или конфискация поради несправедливостта на процедурата за отчуждаване и поради антипазарния механизъм за определяне на обезщетения.

Затова този анализ ще представи правната рамка за принудително отчуждаване на недвижима собственост, практическите проблеми и добри примери за търсене на решения.

 

Планиране, изпълнение и отчитане на капиталовите разходи на съдебната власт | юли 2020 г.

Инвестициите на всяка публична организация са ключов елемент в нейното развитие и обезпечаването на безпроблемната ѝ дейност. Почти цялата част от бюджета на съдебната система се насочва към текущи разходи, докато капиталовите разходи са едва 1,5% от бюджета ѝ за 2018 г. Големият дисбаланс поставя под въпрос достъпността и условията за работа в съдилищата и прокуратурата в България, тъй като както е важно магистратите да са добре платени, така е важно и например да работят на добри компютри, да използват качествен софтуеър, да имат работещи отоплителни/охлаждащи съоръжения, да работят в сгради без течащи покриви и т.н.

Въпреки широките възможности за гъвкавост в управление на капиталовите разходи в съдебната система, които са значително по-либерални в сравнение с бюджетните правомощия на останалите разпоредители с бюджетни кредити, прогнозирането, изпълнението и отчитането им страда от сходни проблеми. Независимо от ниския дял на капиталовите разходи от общия бюджет на съдебната система, планирането им е свръхоптимистично, тъй като няма година, в която да са изпълнени. В резултат на това, в края на годината, се прехвърлят част от неусвоените капиталови разходи към текущите разходи, например увеличение на възнагражденията на наетите лица.


Анализ на ефектите от разделянето на Висшия съдебен съвет на две професионални колегии в контекста на целите на Актуализираната стратегия  за съдебна реформа, март 2020 г.

Настоящият анализ има за цел да изследва дейността на осмия състав на Висшия съдебен съвет при изпълнение на основните му кадрови правомощия в областта на атестирането и конкурсите. Една от основните цели на изследването е да потърси отговор на въпроса гарант ли е ВСС за независимостта на съдебната власт в България чрез правилен кадрови подбор и развитие на персоналния състав на съдебната власт.

 

Кратък преглед на качеството на оценките на въздействието на проекти в областта правосъдие и съдебна реформа | ноември 2019

Важен елемент от достъпа до правосъдие е качеството на законодателството. В България се приема, че изготвянето или промяната на законодателство е достатъчно, за да се адресират проблемите в областта на правосъдието. Това, очевидно не помага. Постоянните промени в законодателството не водят до по-голяма ефективност на правораздаването, по-добре работеща съдебна система, нито пък по-висока отчетност и предвидимост. ИПИ изследва как се прилага задължителното изискване за предварителна оценка на въздействието при подготовка на нормативни актове в областта на правосъдието за периода 2017- 2019 г. Целта бе да проверим дали буксуващата съдебна реформа се дължи и на несъвършения начин, по който се изготвя съответното законодателство. Един от аргументите да насочим вниманието си към процеса на изготвяне на законодателството като фактор за провал е обстоятелството, че област „правосъдие и вътрешни работи“ е на второ място по отмяна на нормативни актове и обявяването им за незаконосъобразни от съда за периода 2007-2019 г.


Анализ на изпълнението на решенията на ЕСПЧ по ключови осъдителни дела срещу България | август 2019

От 1992 г. България е страна по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и признава юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека (Съда). По силата на този международен договор българските граждани, след изчерпване на правните средства за защита пред българските съдилища, могат да търсят защита на правата си пред Съда. За период от двадесет и седем години се е натрупала значителна по обем практика, която в основната си част отправя препоръки както за конкретни задължения от страна на държавата към осъдилото я лице в изпълнение на решението на Съда, така и препоръки, свързани със системни нарушения на правата на гражданите поради законови и институционални дефицити.

За последната отчетна 2017 година общият брой български решения на стадия на изпълнението към 31 декември 2017 г. е 207, от които около 77 са прецеденти (решения, които поставят самостоятелен проблем по Конвенцията), а останалите са решения, които установяват повтарящи се нарушения. В засилена процедура по наблюдение се намират 87 дела (от които 21 дела са прецеденти), а в стандартна 114 дела (от които 55 дела са прецеденти). Докладът отбелязва като тревожна тенденция обстоятелството, че по брой прецеденти в засилена процедура България се намира на пето място (след Русия, Украйна, Турция и Молдова) със 6,7% дял от всички решения-прецеденти в засилена процедура и с най-лоши показатели от страните от Европейския съюз (EС).

 

Преглед на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд по делата по несъстоятелност | октомври 2019

Икономическата обстановка в България през последните години ясно открои нуждата от преосмисляне на редица политики и реформирането на слаби места в законодателството. Належаща нужда от такива промени има при както при нормативната уредба на процедурата по несъстоятелност, така и при приложението ѝ.

Настоящото законодателство създава възможности за дълга продължителност на процедурата, както и за откровени злоупотреби с нея, които водят до икономически загуби – пропуснати ползи; липса на доверие, а от там и на инвестиции; финансови затруднения за кредиторите. Разгледаните в настоящия доклад проблеми са както общи – насочени към системата като цяло, така и конкретни – насочени към ограничаване на продължителността на процедурата и защита на кредиторите, като крайната цел е да се намалят икономическите загуби и пропуснати ползи от неефективната употреба на производствените ресурси.

 

Кратък преглед на заповедното производство | октомври 2019

Преглед се съсредоточава върху по-общи проблеми и концептуални мерки, чието изпълнение би спомогнало за разрешаване и на проблемни сфери извън заповедното производство каквито например са неравномерната натовареност на съдилищата, съдебната карта и качество на правосъдието, а оттам и на доверието в него. Тепърва предстои да се установи дали е налице воля за промени, чието (сравнително лесно постижимо) изпълнение може да подобри работата на съда, да го разтовари от нетипична работа и да подобри бизнес средата в България.

 

Съдебната карта: Опит за възобновяване на дебата (правно изследване, част първа) | май 2019

Изследването показва, че България няма последователно застъпен модел на организация на съдебната власт. Следователно съдебната карта е сбор от всички съдилища и прокуратури без водещ критерий освен инстанционния. През годините към делението по йерархия се добавя и неспецифичното за България деление и според лицата, тъй като специализираните съдилища и прокуратури разглеждат дела на базата на този принцип. Недостатъците от това ясно проличават, когато трябва системата да бъде реформирана. А реформата на съдебната карта, преведено на разбираем език, означава оптимизиране броя на съдилищата и прокуратурите поради промяна в икономическите, демографските и политическите условия. Светът се променя, а България се смалява и остарява – както поколенчески, така и технологично. Смаленото по численост население, на места граничещо с обезлюдяване, и навлизането на новите технологии налагат тежкият институционален апарат да бъде прекроен.

 

Преглед на първата година от мандата на осмия състав на ВСС | февруари 2019

Анализът на ИПИ има за цел да изследва дейността на осмия състав на Висшия съдебен съвет при изпълнение на основните му правомощия в първата година от петгодишния му мандат (2017 – 2022 г.), който започна през октомври 2017 г. Една от основните цели на изследването е да потърси отговор на въпроса гарант ли е ВСС за независимостта на съдебната власт в България през първата година от работата си.



Кратък преглед на делата по несъстоятелност в България | август 2018

Проследявайки данните на Висшия съдебен съвет (ВСС) за броя на делата и техния изход и данните от НСИ относно нефинансовите предприятия в съответната област, се показва мащабът, натовареността, тенденциите и разликите в работата на отделните съдилища.

 

Публичност, прозрачност и отчетност на съдебната система| февруари 2018

Публичното и прозрачно администриране на съдебната власт е важен елемент от функционирането на държавата. Изследването проследява публичността и прозрачността в пет области: бюджет на съдебната власт, предлагане, обсъждане и приемане на актове на Висшия съдебен съвет, ключови решения при кариерното развитие на магистратите и избор на членове на ВСС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите, предоставяне на административни услуги за гражданите и бизнеса, законодателен процес при регламентиране работата на съдебната власт и избор на членове на ВСС от квотата на Народното събрание. Изследването е проведено на база разработена от ИПИ методология, която включва въпроси в петте посочени области.

 

Преглед на препоръките към България относно съответствието на устройството на съдебната власт със стандартите за независимост | февруари 2018

Настоящият доклад има за цел да представи препоръките на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (наричана Венецианска комисия), адресирани към българската държава в областта на правосъдието и вътрешния ред. За тази цел препоръките са разделени по отделни теми. Във всяка тема всяка отделна препоръка е подредена по хронология във възходящ ред. Докладът умишлено е лишен от анализ и оценка на препоръките, за да се открои задълбочеността на отделните препоръки. Авторът си е позволил единствено да представи препоръките в обобщен вид.

 

Антикорупционната политика на България | април 2016

Целта на анализа са антикорупционните политики в страната и работата на органите, които се борят с корупцията. Основният въпрос, на който анализът търси отговор, е защо борбата с корупцията в България до момента не дава резултат. Разгледани са както антикорупционните стратегии и планове от 2001 г. досега, така и институционалната рамка и резултатите в борбата с корупцията. Специално внимание е отделено на последния проект на „антикорупционен закон”, изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева в началото на 2016 г.

 

Бюджет и управление на съдебната власт | март 2016

Анализ на бюджета и управлението на ресурсите на съдебната система. Целта на анализа е да изследва доколко ефективно се управляват ресурсите на съдебната власт, както и доколко прозрачен и рационален е самият бюджетен процес. Анализът откроява редица сериозни проблеми както при управлението на ресурсите на съдебната власт, така и в процеса по изготвяне на бюджета, неговото управление и отчитане.