Анализи ISSN 1313 - 0544

Правосъдие

29.11.2019

 

 

Анализ на ефектите от разделянето на Висшия съдебен съвет на две професионални колегии в контекста на целите на Актуализираната стратегия  за съдебна реформа, февруари 2020 г.


Анализ на изпълнението на решенията на ЕСПЧ по ключови осъдителни дела срещу България, август 2019

От 1992 г. България е страна по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и признава юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека (Съда). По силата на този международен договор българските граждани, след изчерпване на правните средства за защита пред българските съдилища, могат да търсят защита на правата си пред Съда. За период от двадесет и седем години се е натрупала значителна по обем практика, която в основната си част отправя препоръки както за конкретни задължения от страна на държавата към осъдилото я лице в изпълнение на решението на Съда, така и препоръки, свързани със системни нарушения на правата на гражданите поради законови и институционални дефицити.

За последната отчетна 2017 година общият брой български решения на стадия на изпълнението към 31 декември 2017 г. е 207, от които около 77 са прецеденти (решения, които поставят самостоятелен проблем по Конвенцията), а останалите са решения, които установяват повтарящи се нарушения. В засилена процедура по наблюдение се намират 87 дела (от които 21 дела са прецеденти), а в стандартна 114 дела (от които 55 дела са прецеденти). Докладът отбелязва като тревожна тенденция обстоятелството, че по брой прецеденти в засилена процедура България се намира на пето място (след Русия, Украйна, Турция и Молдова) със 6,7% дял от всички решения-прецеденти в засилена процедура и с най-лоши показатели от страните от Европейския съюз (EС).

 

Преглед на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд по делата по несъстоятелност | октомври 2019

Икономическата обстановка в България през последните години ясно открои нуждата от преосмисляне на редица политики и реформирането на слаби места в законодателството. Належаща нужда от такива промени има при както при нормативната уредба на процедурата по несъстоятелност, така и при приложението ѝ.

Настоящото законодателство създава възможности за дълга продължителност на процедурата, както и за откровени злоупотреби с нея, които водят до икономически загуби – пропуснати ползи; липса на доверие, а от там и на инвестиции; финансови затруднения за кредиторите. Разгледаните в настоящия доклад проблеми са както общи – насочени към системата като цяло, така и конкретни – насочени към ограничаване на продължителността на процедурата и защита на кредиторите, като крайната цел е да се намалят икономическите загуби и пропуснати ползи от неефективната употреба на производствените ресурси.

 

Кратък преглед на заповедното производство | октомври 2019

Преглед се съсредоточава върху по-общи проблеми и концептуални мерки, чието изпълнение би спомогнало за разрешаване и на проблемни сфери извън заповедното производство каквито например са неравномерната натовареност на съдилищата, съдебната карта и качество на правосъдието, а оттам и на доверието в него. Тепърва предстои да се установи дали е налице воля за промени, чието (сравнително лесно постижимо) изпълнение може да подобри работата на съда, да го разтовари от нетипична работа и да подобри бизнес средата в България.

 

Съдебната карта: Опит за възобновяване на дебата (правно изследване, част първа) | май 2019

Изследването показва, че България няма последователно застъпен модел на организация на съдебната власт. Следователно съдебната карта е сбор от всички съдилища и прокуратури без водещ критерий освен инстанционния. През годините към делението по йерархия се добавя и неспецифичното за България деление и според лицата, тъй като специализираните съдилища и прокуратури разглеждат дела на базата на този принцип. Недостатъците от това ясно проличават, когато трябва системата да бъде реформирана. А реформата на съдебната карта, преведено на разбираем език, означава оптимизиране броя на съдилищата и прокуратурите поради промяна в икономическите, демографските и политическите условия. Светът се променя, а България се смалява и остарява – както поколенчески, така и технологично. Смаленото по численост население, на места граничещо с обезлюдяване, и навлизането на новите технологии налагат тежкият институционален апарат да бъде прекроен.

 

Преглед на първата година от мандата на осмия състав на ВСС | февруари 2019

Анализът на ИПИ има за цел да изследва дейността на осмия състав на Висшия съдебен съвет при изпълнение на основните му правомощия в първата година от петгодишния му мандат (2017 – 2022 г.), който започна през октомври 2017 г. Една от основните цели на изследването е да потърси отговор на въпроса гарант ли е ВСС за независимостта на съдебната власт в България през първата година от работата си.



Кратък преглед на делата по несъстоятелност в България | август 2018

Проследявайки данните на Висшия съдебен съвет (ВСС) за броя на делата и техния изход и данните от НСИ относно нефинансовите предприятия в съответната област, се показва мащабът, натовареността, тенденциите и разликите в работата на отделните съдилища.

 

Публичност, прозрачност и отчетност на съдебната система| февруари 2018

Публичното и прозрачно администриране на съдебната власт е важен елемент от функционирането на държавата. Изследването проследява публичността и прозрачността в пет области: бюджет на съдебната власт, предлагане, обсъждане и приемане на актове на Висшия съдебен съвет, ключови решения при кариерното развитие на магистратите и избор на членове на ВСС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите, предоставяне на административни услуги за гражданите и бизнеса, законодателен процес при регламентиране работата на съдебната власт и избор на членове на ВСС от квотата на Народното събрание. Изследването е проведено на база разработена от ИПИ методология, която включва въпроси в петте посочени области.

 

Преглед на препоръките към България относно съответствието на устройството на съдебната власт със стандартите за независимост | февруари 2018

Настоящият доклад има за цел да представи препоръките на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (наричана Венецианска комисия), адресирани към българската държава в областта на правосъдието и вътрешния ред. За тази цел препоръките са разделени по отделни теми. Във всяка тема всяка отделна препоръка е подредена по хронология във възходящ ред. Докладът умишлено е лишен от анализ и оценка на препоръките, за да се открои задълбочеността на отделните препоръки. Авторът си е позволил единствено да представи препоръките в обобщен вид.

 

Антикорупционната политика на България | април 2016

Целта на анализа са антикорупционните политики в страната и работата на органите, които се борят с корупцията. Основният въпрос, на който анализът търси отговор, е защо борбата с корупцията в България до момента не дава резултат. Разгледани са както антикорупционните стратегии и планове от 2001 г. досега, така и институционалната рамка и резултатите в борбата с корупцията. Специално внимание е отделено на последния проект на „антикорупционен закон”, изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева в началото на 2016 г.

 

Бюджет и управление на съдебната власт | март 2016

Анализ на бюджета и управлението на ресурсите на съдебната система. Целта на анализа е да изследва доколко ефективно се управляват ресурсите на съдебната власт, както и доколко прозрачен и рационален е самият бюджетен процес. Анализът откроява редица сериозни проблеми както при управлението на ресурсите на съдебната власт, така и в процеса по изготвяне на бюджета, неговото управление и отчитане.