Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Допринасят ли европейските фондове за кохезия между областите в България?

Автор: Десислава Николова / 02.12.2016
Оцени тази статия:

Основният замисъл зад създаването на т.нар. Кохезионна политика в рамките на ЕС[1] е да се постигне сближаването между отделните региони в Съюза. Кохезионната политика работи с помощта на няколко целеви фонда на европейско ниво, които насочват безвъзмезден ресурс (на проектен принцип) към по-слабо развитите страни и региони.

Големият въпрос, обаче, е доколко тази основна цел на Кохезионната политика и свързаните с нея европейски фондове се постига. В тази статия ще потърсим отговор на този въпрос като се опитаме да разберем:

1/ дали и доколко българските региони постигат кохезия от 2007 г. насам, т.е. откакто България е член на ЕС и има достъп до общата Кохезионна политика;

2/ доколко, ако се наблюдава кохезия, това може да се отдаде на европейските фондове.

Преди да започнем да търсим отговор на горните въпроси, трябва да уточним какво точно се разбира  под „кохезия” или сближаване. В рамките на ЕС и за целите на Кохезионната политика най-често се гледа доколко БВП на човек от населението в районите, които получават еврофондове, се приближава до средноевропейското ниво. Ако се приближава (в паритет на покупателната способност), то се приема, че има кохезия и обратно.

От друга страна е интересно да се види и дали вътре в самата страна има кохезия, т.е. дали и разликите между регионите намаляват. Това може да се види с отклонението на областните стойности от средния БВП на човек за страната (в ППС), т.е. със стандартното отклонение.

На последно място би било интересно да се потърси връзката между кохезията, ако я има, и европейските фондове. Най-лесният начин такава връзка да се установи е посредством коефициента на корелация, който ще покаже дали районите, които се сближават най-много към средноевропейското ниво, са и тези, които усвояват най-много европейски средства (на човек от населението).   

Ето ги и отговорите на трите въпроса.

Кохезия, т.е. приближаване към средноевропейското ниво на благосъстояние (измерено чрез БВП на глава от населението в паритет на покупателна способност) безспорно има – както на национално ниво и на ниво 6-те планови района[2], така и в повечето области. Изключенията от този процес на „догонване” към средноеевропейското ниво са областите Перник, Кърджали, Бургас и Пазарджик. Това означава, че в тези четири области БВП на глава (в ППС) е бил по-висок процент от средноевропейското ниво през 2006 г., отколкото през 2014 г. За Перник и Кърджали този резултат не е изненада предвид тяхното слабо икономическо развитие последните години (за повече подробности за тенденциите в двете области, виж www.regionalprofiles.bg). За област Пазарджик отстъплението всъщност се случва последните две години след трайна тенденция на сближаване предните  години. Бургас е по-странен случай - там всъщност  БВП на областта се срива само в една година, през 2014 г., което води и до рязък спад на БВП на глава спрямо средноевропейското ниво – от 40% през 2013 г. на 35% през 2014 г. Този срив се дължи на индустрията в областта и най-вероятно е свързан с резкия спад на приходите от дейността на Нефтохим (заради спада на цените на бензина) предвид начина на смятане на областния БВП.

 

Източник: Евростат

 

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ

С две думи, повечето области в страната се приближават до средноевропейските нива на благосъстояние от 2007 г. насам, макар и това да се случва изключително неравномерно и с много различен темп.

Дали обаче тази т.нар. конвергенция може да се обясни с усвояването на европейски средства? По-скоро не. Това се вижда ясно, ако се направи корелограма, която съпоставя усвоените еврофондове от областите до момента, от една страна, с темп на тяхната конвергенция към средноевропейското ниво на БВП/глава (в ППС). Коефициентът на корелация е 0,16, което, статистически погледнато, не може да се счита за наличие на положителна връзка между двата индикатора. С други думи, дори и да има относително подобряване на благосъстоянието в повечето български области спрямо средноевропейските нива, това най-вероятно не се дължи на усвоените еврофондове. 

 

Източник: eufunds.bg, изчисления на ИПИ

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ

И последно, третият въпрос – има ли процес на сближаване вътре в страната? Тук отговорът е категорично не. Това се вижда ясно от стандартното отклонение в годишните данни за БВП на човек (в ППС) за областите. Стандартното отклонение показва отстоянието от средната стойност за всяка година, т.е. доколко БВП на човек в отделните области е „скупчен” около средния или е отдалечен от него. Това, което се вижда, е че стандартното отклонение нараства бързо в периода на бурен икономически растеж до 2008 г., като тази положителна инерция продължава до 2010 г. Само между 2006 и 2010 г. стандартното отклонение нараства над 2 пъти, т.е. разликите в благосъстоянието между областите се уголемяват повече от двойно. В следващите две години, 2011-2012 г. този процес се обръща и се наблюдава слабо сближаване между областите в страната. Но от 2013 г. с ускоряването на растежа, пропастта отново почва бавно да расте и в момента разликите в степента на развитие (ако се съди от БВП/глава на човек) са почти двойно по-големи от тези през 2006 г.

 

Източник: Изчисления на ИПИ на база данни на Евростат

Ако трябва да се обобщи, повечето части на страната, по-бавно или по-бързо, подобряват благосъстоянието си в относително изражение, т.е. спрямо средноевропейското ниво. Това обаче не изглежда да се дължи на усвоените от тях европейски фондове. В същото време разликите в благосъстоянието между областите в страната се задълбочават. Това е така, защото темповете на подобряване на благосъстоянието са много различни и докато някои области кретат, други (като София, Варна и Стара Загора) буквално летят. Може дори да се спекулира, че евросредствата спомагат за задълбочаването на тези разлики, защото някои от най-силните икономически области усвояват и най-много средства. Докато това е така, по-богатите областите ще стават все по-богати, а по-бедните ще продължават да се отдалечават от тях.

 

 


[1] Въпреки че европейските фондове са съществували под различни форми от 1973 г. насам, Европейската кохезионна политика бележи своя официален старт в средата на 1988 г.

[2] 2014-та година е последната, за която има данни за БВП на ниво NUTS 3, което е областното ниво в България.