Десетте най-четени статии на ИПИ през 2022 г.
И 2022 г. беше изпълнена със събития, които ИПИ отразяваше и коментираше в редовния петъчен бюлетин „Преглед на стопанската политика“. През годината написахме точно 50 бюлетина с общо 278 материала. Ето кои са най-четените статии за изминалата година:
- 25 години валутен борд в България, 01.07.2022
25 години не са малък период. Валутният борд е една от най-големите и успешни реформи в България, които позволяват на страната да се измъкне от финансовата бъркотия на 90-те – пълен крах на паричната политика, хронично висока инфлация, неконтролируем държавен дълг, фалити на банки и т.н. Най-голямата котва на борда безспорно е фиксираният курс – стабилността на парите у нас идва от обоснованото предположение, че курсът 1,95583 лв. за 1 евро е непоклатим.
- Истинският провал в образованието, 19.08.2022
След по-малко от месец започва новата учебна година, а няколко седмици след нея предстоят и поредните парламентарни избори – всичко това неизменно ще повдигне отново въпросите за качеството на образователната ни система и какво тя предоставя на децата и на обществото. За съжаление фактите към момента не говорят добре за системата, а действия за реална промяна не се забелязват.
До каква степен икономиката на страната е зависима от доставките на природен газ? Този въпрос стана особено актуален през последните дни, след като Русия спря подаването на газ към България. Известно е, че 1) газът има сравнително малък дял в енергийния микс на страната; 2) потреблението е в пъти повече през зимата, като Топлофикация София е най-големият потребител на газ в страната; 3) извън енергетиката, предприятия от химическата промишленост са основните потребители на газ; 4) до този момент сме в почти пълна зависимост от доставките на газ от Русия; 4) хранилището в Чирен има ниски запаси от газ, като видимо през последните два месеца не са предприети стъпки за нагнетяване на газ и попълване на резервите – попълването започна преди дни, като традиционно нагнетяването започва в края на април.
Според преброяването от 2021 г., броят на общините с население над 100 хиляди души е 8 – за десетилетие от тази група е изпаднал Пазарджик, а Перник, Хасково и Шумен, които през 2011 г. са се приближавали до стоте хиляди жители вече остават далеч назад. С над 250 хиляди души остават само трите най-големи общини – Столична, Пловдив и Варна, като сред любопитните наблюдения е, че разликите между втората и третата община разликата е само един жител в полза на Варна. С под 1000 души отново са две общини – Трекляно и Бойница.
Традиционно данните за заплащането по общини предизвикват най-голям интерес. ИПИ навлиза в третата година на инициативата с карта на заплащането по общини през 2020 г. Данните показват средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в 265-те общини в страната – това включва както наетите в частния, така и наетите в обществения сектор. Картата на заплатите дава и по-дълъг ред данни – обхваща периода 2016-2020 г.
Към 15 юни 2022 г. усвоените европейски средства в България надхвърлят 22 млрд. лева. Това е сумата на всички изплатени пари по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 година, в това число и помощта за предприятията в хода на ковид кризата, включени в системата ИСУН. Най-много от тях са в столицата – над 5,1 млрд. лева. Следват областите Пловдив (над 1,2 млрд. лв.) Благоевград (1,1 млрд. лв.) и Бургас (943 млн. лв.). Като абсолютна сума пък най-малко са усвоените фондове в областите Перник, Търговище и Кюстендил (по около 160 млн. лв.).
Предложеният от служебното правителство на президента Радев механизъм за въвеждане на временна солидарна вноска върху свръхпечалбите на енергийните компании е, меко казано, скандален. Внесеният в Народното събрание законопроект, който в спешен порядък бе одобрен в бюджетна комисия, изглежда като нагъл опит за безобразен по мащаб подарък за „Лукойл“. Привидно мотивите за избрания подход препращат към Регламент 2022/1854 на Съвета от 06 октомври 2022 г. за спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. Предложението идеално се описва като „измиване на ръцете“ или „замазване на очите“ – ето, правим нещо за горивата, при това използваме европейски подход, не ни занимавайте повече. В действителност, не постига нищо.
В навечерието на новата учебна година е време да погледнем назад и да направим равносметка за резултатите от последната. В настоящата статия се спираме върху оценките от Националното външно оценяване, което е задължително за всички седмокласници и включва изпити по български език и литература и математика.
- „Нормализация“ в лихвите, 09.09.2022
Тази седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано повиши със 75 базисни пункта трите основни лихвени процента. Заедно с това, Управителният съвет заявява, че „очаква да повиши още лихвените проценти на следващите няколко заседания, за да забави търсенето и да предотврати риска от трайно възходящо изместване на инфлационните очаквания“. Тази стъпка, както и последните решения на Федералния резерв, можем да разглеждаме като начало на дългоочаквана „нормализация“, след като повече от десетилетие централните банки се опитваха да убедят, че цената на парите е нула.
Свободните професии в България са силно регулирани както за навлизане в професията, така и при упражняването им след това. Това се аргументира с необходимостта от защита на потребителите и гарантиране на качеството на услугата. Тези регулации обаче затварят пазара за нови професионалисти, което ограничава конкуренцията и възпират обновяването на професията. Освен това те не успяват да поддържат процеси на добро професионално саморегулиране в съответните общности, което да влияе на крайния продукт – вместо това се наблюдава фокусиране най-вече върху входящите ресурси.
