Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Челопеч и Козлодуй отново лидери по заплати в страната

Автор: ИПИ / 13.04.2022
Оцени тази статия:

 

Челопеч и Козлодуй отново лидери по заплати в страната

ИПИ дава началото на третата година от инициативата „265 истории за икономика“

съобщение до медиите

13 април 2022 г.

 

Инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни – „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg) – навлезе в третата си година. Усилието на ИПИ е подкрепено[1] от водещи български компании и сдружение на бизнеса, като цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Огромният интерес към публикуваните данни и интерактивните карти на „265 истории за икономика“ превърнаха новата страница в една от най-успешните инициативи на ИПИ през изминалите години.

 

Къде са най-високите заплати в страната в годината на пандемията?

Традиционно данните за заплащането по общини предизвикват най-голям интерес. ИПИ навлиза в третата година на инициативата с карта на заплащането по общини през 2020 г. Данните показват средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в 265-те общини в страната – това включва както наетите в частния, така и наетите в обществения сектор. Картата на заплатите дава и по-дълъг ред данни – обхваща периода 2016-2020 г.

Най-високата средна брутна месечна заплата в България[2] за 2020 г. е в община Челопеч (2 628 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 336 лв.), следвана от Пирдоп (1 936 лв.) и Раднево (1913 лв.). Столична община е на 5-та позиция (1 913 лв.), а топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1 830 лв.),  Девня (1 745 лв.), Елин Пелин (1 638 лв.), Панагюрище (1 528 лв.) и Божурище (1 540 лв.). За поредна година най-високите заплати в страната са в малки общини с големи работодатели – водещи са общините в Средногорието, на чиято територия има развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и в общините с много големи предприятия в енергийния сектор.

Прави впечатление и силното представяне на индустриалните общини в периферията на най-големите икономически центрове. В топ 20 по заплати в страната влизат 1) общините Елин Пелин, Божурище и Костинброд от широката периферия на София; 2) общините Девня и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) общините Марица, Куклен и Брезово до Пловдив. Успешният модел на трите водещи центъра в страната – София, Пловдив и Варна, стъпва на развитие на услугите в рамките на града – водени от бурния растеж в дигиталната сфера, и силна индустрия в периферията, която се ориентира към по-високата добавена стойност и носи добри заплати.

  

Източник: ИПИ, 265 истории за икономика

Положителните процеси преди пандемията водят до ръст в средната заплата във всяка община в страната в периода 2016-2020 г. (виж карта на динамиката). Средната заплата на наетите лица в 182 общини в страната бележи ръст между 40% и 60% за пет години. Начело отново са малки общини, като в топ 3 влизат общините Крумовград и Брезник, където средната заплата нараства съответно с 88% и 83% за периода 2016-2020 г. Последното е провокирано от инвестициите в добивната индустрия и ефекта при доставчиците и свързаните дейности, по-конкретно в сферата на строителството. Големите общини – София, Пловдив и Варна, също бележат добър ръст – в рамките на 40-45%, принос за което има и динамиката в дигиталната сфера.

Въпреки негативните икономически ефекти от пандемията през 2020 г., в почти всички общини в страната се отбелязва ръст на средната работна заплата. В седем общини заплатите на наетите намаляват през 2020 г., като спадове има например в Своге (-3% спрямо 2019 г.) и Лъки (-9%). Въпреки това, редица малки общини отбелязват значителен ръст на заплащането на фона на общото забавяне, в това число вече споменатите Брезник (38%) и Крумовград (20%). В Столична община повишението е с 9%, а от водещите икономически центрове най-добре се представя Велико Търново, с 14% ръст в годината на пандемията.

 

Какво предстои за „265 истории за икономика“?

През третата година на инициативата ИПИ ще продължи да публикува всяка седмица интересни данни в икономическата и социалната сфера на общинско ниво. Вече са налични данните от отчетите на нефинансовите предприятия през 2020 г. като вече  публикувахме и карти и данни за добавената стойност на компаниите по общини, както и инвестиционната активност и чуждестранните преки инвестиции. Заедно с това през годината ИПИ ще поддържа и обогатява всички рубрики.

 

Всички карти могат да се разгледат на страницата на инициативата. Голяма част от данните се публикуват за пръв път за свободно ползване. ИПИ изказва благодарност към всички партньори, които подкрепиха инициативата.

 

Институт за пазарна икономика

www.ime.bg / www.regionalprofiles.bg

Инициатива на ИПИ „265 истории за икономикаwww.265obshtini.bg

За контакти:

02/952 62 66, 952 35 03

Весела Добринова, vessela@ime.bg

Адриан Николов, nikolov@ime.bg

Петър Ганев, ganev@ime.bg

 

 


[1] Инициативата на ИПИ „265 истории за икономика” е възможна благодарение на изключителната подкрепа на водещи компании и сдружение на бизнеса. Екипът на ИПИ изказва признателност за подкрепата на Асарел-Медет, Дънди Прешъс Металс Челопеч, Българска стопанска камара (БСК), КЦМ 2000, EVN България и ЛИДЛ България. Медиен партньор на инициативата е Дарик радио.

[2] НСИ предостави данни за броя на наетите лица и средната брутна заплата за 264 от 265-те общини в страната. Данни за наетите и средната заплата в община Мирково са конфиденциални спрямо правилата за статистическа тайна в Закона за статистиката. Наличието на голям работодател от добива и преработката на метали в община Мирково най-вероятно означава, че и Мирково е сред лидерите по заплащане в страната.