Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Да смениш графичния дизайн с градинарство

Автор: ИПИ / 08.01.2021
Оцени тази статия:

През първата половина на 2020 г. ИПИ публикува кратка дискусия[1] върху популизма в стопанството и регулациите, които ограничават различни аспекти на човешкото действие. Много често това са сфери, в които естествено и добросъвестно поведение попада извън обхвата на правната рамка и бива наказвано.

В края на 2020 г. ИПИ започна да публикува поредица от конкретни примери[2], които представят личните истории и поглед на хора и бизнеси, които са засегнати от свръхрегулациите. Поредният материал разказва историята на Виктор, като представя бюрократичните пречки пред икономиката на краткосрочните ангажименти – в конкретния случай в сферата на озеленяването. Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов. Снимките са на Марин Каравелов.

 

Виктор разказва как по неволя озеленяването става основно препитание

 

Краят на 2020 година далеч не бе най-доброто време да си в София. Не само заради Ковид19, а и заради традиционната мъгла и усещането за нещо много мръсно, което се просмуква и в дрехите, и в кожата. За Виктор има още нещо притеснително. Занимава се с озеленяване и поддържане на градини в столицата и около нея, а началото на зимата далеч не е най-активният период за такава работа. Особено ако нямаш постоянен ангажимент. Затова и купените с лични средства инструменти все по-често се заседяват в пристройката към фамилната къща в Драгалевци. А идеята за трайна работа и за поне някакво осигуряване си остава в неопределено бъдеще – когато и ако се надмогне всекидневната нужда.

От графичен дизайн към градинарство

Работя като фрийленсър, занимавам се с градинарство от няколко години. Помагам на хора да направим света по-добър и да изкарам някой лев като хонорар. По принцип не ми е специалността градинарство, но така реши съдбата. Имам приятел, който преди няколко години се върна от САЩ и ми предложи да работим заедно. И така, уж в началото на шега, вече съм професионалист, разказва Виктор. Но, професионалист на повикване.

Иначе започнал да учи графичен дизайн в Художествената академия. После прекъснал. Остават му няколко изпита, за да завърши. Ако. “Преди академията, в гимназията, учих английски и информационни технологии. Нищо общо с дизайна, но тогава се научих на други неща и това ме привлече повече. Не знам дали бе правилното решение”.

Не е ли малко странен прехода към градинарството? “Да, но за жалост сме в България. А като човек е млад и не знае как да си подреди мислите, се пръска на няколко посоки, поне в моя случай. Не мога да седя на едно място, а ми трябват и пари”.

Виктор е на 29 години, помага и на възрастните си родители. За последните десетина години се е занимавал и с графичен дизайн, и с фотография – отразяване на фирмени събития, понякога с граждански договор, по-често – без. Последният по-сериозен ангажимент бил като фотограф точно с агенция за организиране на фирмени събития. Тъкмо им потръгнала работата, и дошла пандемията, а с нея и спирането на събитията на закрито. “Наложи им се да си сменят офиса, правят някакви новаторски опити, нови игри онлайн, мислят варианти, но вече не е същото”.

Как се намират клиенти за градинарството? Парадоксално - най-сигурно може би е с препоръка, казва Виктор. Защото, като имаш нужда от тази услуга, се обръщаш към приятел, който да ти каже – да, тези момчета са добри, или да ги отхвърли – направиха ми погром в градината. “Аз лично не бих разчитал на услуга по фейсбук, например”. Затова и работата е по-скоро инцидентна. Тя не осигурява постоянна заетост, Дори не се е опитвал да се свързва с някаква професионална платформа, нито има намерение да кандидатства в някоя от многобройните фирми за озеленяване и поддържане на градини.

Временна заетост и работа на устна договорка

Работата е на устна договорка. Когато помагам на някого, е дневен надник, ако ме викнат мен лично, се изчислява според работата, която се търси. Примерно, да се затревят еди-колко си квадрата райграс. Норматив? “Зависи какво точно се иска. Обикновено се залага на съобразяване с офертите на регистрираните фирми. А често хората нямат изобщо намерение да се занимават с договори, просто искат да стане по-бързо. Плащането, ясно, е директно, на ръка”.

Някога замислял ли се е за осигуровките, за едно далечно бъдеще време? И осигуряването е инцидентно. По-скоро никакво, обяснява Виктор. Когато се случи да изпълняваме проект с приятел, който има фирма, тогава подписваме договор и тогава съм осигурен. Но и това е сезонно и от време на време. “Честно казано, не съм мислил, че ще е нещо сериозно. Не е това работата мечта за мен, но трябва да се прави нещо”.

Засега се опитва да се справи поне със здравните осигуровки, макар че и те изостават във времето. За пенсионно осигуряване още не е и мислил. “Трябва да го направя в някакъв момент, но е въпрос и на доходи”.

А ако се появи законова възможност, дори при временна заетост, да се осигурява върху доходите си, или върху минималната заплата? - “Бих го правил. Но реално, и когато се занимавам с други неща извън градинарството, примерно по интернет, пак е временно и несигурно”. Самоосигуряването засега изглежда по-скоро невъзможно, защото предполага и поне минимален и постоянен доход, и ежемесечни плащания.

Не се получава, когато работиш предимно на устна договорка. По принцип би трябвало, при по-траен ангажимент, да се подпише договор, но... Имах такъв клиент, разпаднаха се нещата. Другите ме викат за нещо моментно. Ако имах постоянни клиенти, бих узаконил всичко веднага, обяснява Виктор.

Дали не се е опитвал да кандидатства в някоя от вече многобройните фирми за озеленяване? Все пак това гарантира и договор, и ясни задължения, и осигуровки? Не ми е мечта, отговаря Виктор. Съвсем друга ми е специализацията. С градинарството просто опитвам да си вържа бюджета. Мислил ли е да напусне страната? Доста често. “Но не знам дали това е решението. Имам задължения и към родителите си”... Останалото е надежда.

Послепис

Около 60 000 са членовете само на една от групите за фрийлансъри в една от социалните мрежи. Когато се появи предложение за работа, обикновено в рамките на броени часове има десетки отзиви. Конкуренцията в тези платформи е истинска и много сериозна. Регламентацията на работата, ако я получиш – засега не.

В материала на ИПИ, който коментира темата с гиг работниците, се разглеждат проблемите с регламентирането на подобни краткосрочни ангажименти. По-гъвкави трудови и осигурителни норми, както и възползване от нови дигитални решения, могат да отворят пътя за изсветляване на много дейности, в които такъв тип краткосрочни ангажименти са неизбежни.

 


[1] Виж „Дискусия върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото действие“, ИПИ 2020

[2] Виж историите досега: 1) Електрическите скутери срещат местната власт; 2) Биоземеделие, но на инат