Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Борим причините или резултатите от сивата икономика?

Автор: Красимир Юриев / 05.08.2011
Оцени тази статия:

Тази седмица Министерството на финансите (МФ) представи доклад за добрите практики в областта на измерването и моделирането на сивата икономика.  Той е част от проекта за първия подробен анализ на дела на сивата икономика в страната, който МФ ще публикува в средата на септември. Представеният проект цели: 1) да се дефинират подходи за измерването на сивата икономика, 2) да се изведат световни практики за борба със сивата икономика, 3) да се представят инициативите на България за ограничаване на проблема.

МФ изчислява 20% дял на сивата икономика, или 1/5 от официалния брутен вътрешен продукт на България за периода 2000-2009 година. Подходът, който МФ избира за изследването, е „потребление на електричество”. Причините за това са относителната му простота и леснота на прилагане.

Други изследвания, като тези на работодателските организации, изчисляват и по-високи нива – около 40-50%, докато сивата икономика според НСИ е едва около 10% със слабо колебание през годините (виж коментар тук). Разбира се, съществуват различни методи за определяне на сивата икономика в страната, които създават и голямата разлика.

Един от интересните моменти в изследването на МФ е фокусът върху връзката „дял на сивата икономика към броя електронни транзакции на глава от населението”. Това е и възприетата световна практика за борба с неформалната икономика, а именно - посредством интегриране на система за електронни разплащания. В началото на 2010 г. Сингапур, Русия и Великобритания извършват държавните си плащания само по електронен път. Резултът от тази стъпка в Албания показва 7% намаление на оборота с кеш и над 5% увеличение на БВП.


Фигура 1. Корелация между дял на сивата икономика и среден брой електронни транзакции на глава от населението на ЕС.

 

Източник: Д-р Фридрих Шнайдер, Johannes Kepler University в Линц, Австрия.

 

Все пак може да се поспори по твърдението, че административните (законови) мерки за стимулиране на безкасовите плащания ще да доведат до очаквания резултат, тъй като чрез тях по-скоро се борят симптомите, отколкото реалните причини, които карат хората да навлизат в сивия сектор.

Всъщност една от основните първопричини за навлизане на икономически лица в сивия сектор е именно неплащането на осигуровките. Лошите пенсионноосигурителна и здравноосигурителна системи „убиват” стимулите в самите осигурени да плащат вноските си. Видно е, че при сегашния „разходно-покривен” принцип няма обвързаност между размера на вноските и размера на изплащанията. Подобрение може да се очаква при функционирането на система, при която хората знаят какво стои несреща срещу парите, с които се осигуряват, т.е. система на лични пенсионни и здравни сметки и разбиване на монополите при осигуряването.