Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Колко е сиво сивото

Автор: Зорница Славова / 10.09.2010
Оцени тази статия:

Тази седмица на кръгла маса Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи резултатите от измерването на сивата икономика в България като част от проекта «Ограничаване и превенция на неформалната икономика». Основният метод за измерване е чрез социологически проучвания, като резултатите са базирани на мненията и оценките на населението и работодателите за дела на сенчестата икономика в страната. Разбира се, това е доста субективна оценка и не представлява фактическо измерване, а възприятие на хората.

Изследването показва, че според работодателите сивата икономика в България е 42%, а според населението – 58%. Вероятно този висок резултат не е учудващ, като се имат предвид постояните сигнали за неспазване на трудовите, данъчните и осигурителните закони, дефицитите в НЗОК и НОИ или пък житейския опит на всеки един човек. За последното може да се съди и от факта, че 25,7% от хората, включени в изследването признават, че са работили в сивата икономика през последните 5 години. Може би това е по-добър измерител за неформалната икономика, ако приемем, че хората отговарят откровено. Важно е да се отбележи, че повече от половината от тях са отговорили, че го правят, защото така не плащат осигуровки и получават повече пари.

Въпреки голямата разлика в мнението на работодателите и работниците относно размера на сивата икономика, и двете групи мислят, че най-сиви са браншовете на строителството, туризма и здравеопазването. Това също е обяснимо заради големия пазарен обхват, динамичното развитие на тези сектори през последните години, както и залога на значителни интереси в тях.

Все пак социологическото проучване показва, че според българите размерът на сивата икономика е огромен, а повечето дори смятат, че ще се увеличава за в бъдеще.

Още един поглед върху сивия сектор, този път на Националния статистически институт (НСИ), отчита други резултати. На кръглата маса участваха и представители на НСИ, които също правят оценка на неформалната икономика. Дооценката на БВП показва, че за 2008 г. ненаблюдаваната икономика е в размер на 10,4% от БВП. Следващата графика показва, че този дял намалява непрекъснато от 15,2% през 2000 г. до 10,4% през 2007 г., като се задържа на това ниво и през 2008 година.

 

Източник: НСИ

 

Може би истината е някъде по средата, но при всички положения сивата икономика в България не е незначителна. Това прави задачата по намирането на начини за намаляването й още по-належаща. Правителството се опитва да се справи, но много често не атакува от правилната посока. Пресен пример за борбата с неформалната икономика са приетите поправки в няколко нормативни акта, които ограничават плащанията в брой - плащането на заплати и парични плащания над 5 хил. лв. вече ще стават само по банков път. Явно тук се лекуват симптомите, а не причината и за пореден път управляващите се фокусират върху отстраняването на негативния ефект от лошите политики, а не върху самите политики.

Както показва и изследването на АИКБ, стимулите на хората да преминават в сенчестата икономика са разностранни, но в общия случай се основават на икономическата рационалност и пресмятането на разходите и приходите. Това се проявява най-често, когато разходите за съобразяване с регулацията са по-високи от тези по заобикалянето на закона.

В конкретните причини за сенчести дейности, които са посочили включените в изследването, се крие и отговорът за изсветляване на икономиката:

  • Изобилие от сложни и скъпоструващи правителствени разпоредби, разрешителни и всякакви други видове регулации.

За да се избегне този проблем, трябва най-после да започне да се прилага изискването на предварителна оценка на въздействието на регламентите, която би отсяла некачествените регулации и (както показва опитът на други страни) би намалила като цяло обема на новите регулации.  

  • Данъчното облагане и неговото администриране.

Високата данъчно-осигурителна тежест е една от основните причини за разширяване на сивия сектор както за работодателите, така и за работниците. Доказателство за това са множеството предприятия, криещи оборотите си и съответно - печалбите си, и огромният брой неосигурени или осигуряващи се на по-ниска заплата. Намаляването на осигуровките и осигурителните прагове, придружено от цялостна здравна и пенсионна реформа, ще спомогне за изсветляването на голяма част от икономиката.

  • Често променящото се законодателство.

Несигурността и непредвидимостта в нормативните изисквания затрудняват работата на бизнеса и отблъскват инвеститорите. За тази цел е нужно да се въведат и прилагат практиките за доказване на необходимостта от всяка една законодателна промяна.

  • Липсата на твърди правила и регламентации за регулиране на бизнес-средата.

Отново проблеми по-скоро от законодателен характер.

  • Приемането на неадекватни мерки, с които вместо да се стимулира бизнеса, се затруднява дейността му – законовите изисквания и регламентации са по-ското конюнктурни, отколкото създаващи свободна и възможно най-конкурентна среда.

Много пъти, въпреки доброжелателните си цели, правителствените действия изкривяват пазара и променят стимулите в икономиката. Този проблем може да се избегне чрез ясни и прости правила, които се отнасят за всички, и по-малко намеса на държавата.

  • Непрекъснатата усложняване на данъчното и осигурително законодателство.

Факт е, че неефективната и сложна законодателна рамка е един от най-големите катализатори на сива икономика.  

  • Ниската компетентност и слабата ефективност на държавните институции при реализирането на правомощията им.

Разбираемо е, че бизнесът се опитва да избегне сложните процедури и множеството държавни служители, с които трябва да комуникира. В доста случаи  това създава и стимули за корупция. По-бързото развитие на електронното правителство и практиката «на едно гише» би решила много от аспектите на този проблем.

Осъзнаването на факторите за наличието на сив сектор и политики, насочени директно към причините, ще могат да ограничат неформалната икономика и да доведет до по-бърз икономически растеж. Прозрачността на политиките, по-малката намеса на държавата и благоприятната бизнес среда ще стимулират предприемачите да излязат на светло и ще направят заобикалянето на законите далеч по-непримамливо. В момент на криза, когато много фирми се опитват да се спасят от фалит, а съобразяването с българското законодателство им излиза прекалено скъпо, сивият сектор изглежда единственият изход. Именно това трябва да се промени.