Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Абстрактна ли е минималната заплата

Автор: Зорница Славова / 02.09.2011
Оцени тази статия:

С постановление на Министерски съвет минималната работна заплата (МРЗ) в България се повиши с 30 лв. от 1 септември 2011 година. Сега брутният доход на най-нископлатените работници вече не може да пада под 270 лв. на месец. Разбира се, основната цел на синдикати и управляващи е повишаването на доходите на нискоквалифицираните работници и доста хора приемат идеята за примамлива. В действителност обаче, както много пъти сме писали (виж тук, тук и тук), поставянето на административен минимум на заплащането на труда оставя много хора извън пазара на труда и колкото по-високо е нивото на МРЗ, толкова повече хора засяга.

След решението за увеличаването на МРЗ от 1 септември, веднага се заговори за ново повишаване от 1 януари 2012 г. и дори за обвързване на МРЗ със средната работна заплата в страната. В едно интервю за в-к „24 часа” министърът на труда Тотю Младенов дори казва, че „Сега е много по-важно да се избере добър механизъм за определяне на минималната заплата, за да не бъде абстрактна сума, зависеща от управляващите, а реален икономически показател”. Колкото и да си вярва министърът, това просто няма как да стане! Минималната заплата винаги ще си остане абстрактна сума и синдикатите и министърът на труда вероятно още доста дълго ще се опитват да се надлъгват за това колко полезно е нейното административно определяне и постоянното ѝ повишаване, а идеята за обвързването на МРЗ със средната е просто абсурдна.

Според последните искания на синдикатите МРЗ трябва да е 50% от средните доходи в страната. От статистиката за минималните работни заплати, публикувана от Евростат се вижда, че процентът на МРЗ от средната за страните-членки на ЕС е около 39%. Въпреки постоянното говорене, че минималното заплащане в страната е най-ниското в Европа, всъщност съвсем не е така. Първо, редица държави като Австрия, Германия, Дания, Исландия, Италия, Норвегия, Швеция, Швейцария и Финландия изобщо не определят минимално заплащане, т.е. там то е нула и съответнно е по-ниско от нашето. Второ, дори при 290 лева (тук взимаме последните данни за средните доходи на НСИ), което е предложението за вдигане от 1 януари догодина, МРЗ ще подмине средните нива (като % от средните заплати) за ЕС. При 50% от средната заплата пък излиза от всякакви класации (виж графиката) и здрав разум.

 

Процент на минималната работна заплата от средната работна заплата за 2010 година

Източник: Евростат, НСИ

 

Единственият ефект е, че изкуственото повишаване на заплатите ще остави хиляди хора без работа или ще ги изпрати директно в сивия сектор. Това естествено ще вдигне декларираните средни заплати и съответно ще повиши още веднъж и минималните заплати, т.е. тук ще има т.нар. вторични ефекти. Тогава най-нискоквалифицираните работници още повече ще се отдалечат от шанса си да си намерят каквато и да било работа.

Колкото и да ни се иска някой просто да пошиви заплатите до 300, 500 или защо не направо до 2000 лева, тази порочна спирала и отдалечаване на реалността не само че изобщо няма да повишат доходите, а дори ще увеличат и безработица и сивата икономика в страната. В тази връзка куцата логика на синдикатите и популисткото мислене на министъра са наистина подвеждащи, но административно определяната минимална работна заплата, независимо по какво правило става това, винаги ще си остане абстрактна величина.