11-09-2007

Предложения за повишаване на данъчните приходи

Тази седмица ще станат ясни мерките, които министърът на финансите, заедно с НАП, предлага на министър-председателя за повишаване на данъчните приходи в бюджета. Вече се появи информация за някои от тях – да се декларират всички приходи за да се осветлят доходите на хората и бизнеса, да се ограничат до 10 000 лв. плащанията в брой, да се създаде данъчна полиция и т.н. Изглежда, че поне част от мерките ще изискват администрация; повече време да се спазват тези изисквания, което струва пари и др. С други думи, ако се опитаме да оценим частично ефектите най-вероятно това ще са пропуснати пари, които ще бъдат похарчени най-общо от обществото за да се спазват/избягват новите мерки.

Разсъждавайки как трябва да се промени данъчната система е добре да разгледаме данъчните приходи към момента.

Според отчета за изпълнението на бюджета към м. май 2007 година приходите в консолидирания бюджет нарастват с 16.4% спрямо същия период на миналата година и достигат почти 9.4 млрд. лв., което е 44% от годишните разчети. Данъчните приходи нарастват дори по-бързо – със 17.2%. Растеж има на:

– приходите от корпоративен данък – с 47.4%, въпреки че ставката по данъка върху печалбата беше понижена с 1/3 от началото на годината.
– приходите от данъка върху личните доходи – с 24.8% въпреки леките промени, свързани с понижаването на необлагаемия минимум,
– приходите от осигуровките – с 10.5% въпреки високата ставка,
– приходите от ДДС – с 10.7% въпреки промяната в режима на облагане с ДДС, заради която ДДС изоставаше в първите месеци на годината.

В допълнение, има и излишък от почти 1.85 млрд. лв. с тенденция той да продължи да се покачва при запазване на темповете на растеж на приходите и разходите. С други думи, събраните пари в бюджета към момента са повече, отколкото правителството е заложило като необходимо за да изпълнява политиката си в началото на годината.

В такава обстановка е добре да зададем следните въпроси на създателите на мерките за повишаване на данъчните приходи и правителството като цяло.

1) Какво предизвиква активността на правителството за повишаване на данъчните приходи точно сега в обстановка на повишени приходи към м. май?

2) Какво ще прави правителството с повишените данъчни приходи?

3) Колко ще струват на данъкоплатците новите мерки?

4) Колко допълнителна администрация ще бъде въвлечена в прилагането им?

5) Кои са алтернативите, които са разглеждани при мисленето на мерките и защо са били отхвърлени?

6) Какви мерки ще представи правителството за намаление на правителствените разходи в допълнение на мерките за повишаване на приходите?

7) Какъв е оперативният план за реалното стартиране на единната информационна система на НАП, която изостава?

8) Счита ли правителството, че предложените мерки реално ще насърчат плащането на данъци?

Простите мерки за повишаване на данъчните приходи

Въпреки, че все още не са известни предлаганите мерки, тук ще предложим няколко сравнително общи похвати, които биха имали ефект върху всички данъкоплатци в страната, независимо от доходите им, които ще повишат събираемостта на данъците. Всеки лесно би достигнал да тези препоръки ако си зададе въпроса защо данъчните приходи в момента са на това ниво.

– Ниски данъци – ако трябва да платиш малко вероятността да платиш всичко е голяма и голяма част от сивия сектор ще излезе наяве;
– Лесно плащане на данъците – ако можеш да платиш бързо (включително и по Интернет) и лесно намираш необходимата информация, то вероятността за плащане е много по-голяма;
– Прости правила за плащане – ако има ясни и лесни за спазване правила повече хора ще плащат без да трябва да се консултират със специалист. В крайна сметка, трябва сме наясно каква е основната функция на данъците – ако данъците се използват за да регулират човешкото поведение, да насърчават едни сектори за сметка на други, да наказват лоши навици и да преразпределят богатство, то може би тези мерки са точно навреме представени. Ако обаче управляващите считат, че целта на данъчните закони и правила е просто да има приходи в бюджета, то трябва да се замислим има ли реална нужда от толкова правила, изключения и наказания за една толкова проста задача;
– Универсални правила – ако няма никакви данъчни преференции и изключения, то администрирането на плащането на данъците ще е по-лесно и няма да се налага прилагането на редица документи, които да доказват основанието за данъчна преференция.

Не трябва да пропускаме факта, че държавните разходи са неразривно свързани с данъчните приходи. В тази връзка, след като се представя план за повишаване на данъчните приходи и от тук с ресурсите на бюджета е задължително да видим и план за намаление и оптимизиране на държавните харчове.

Всички предполагаеми разходи, които правителството прави за да преследва „лошите" данъкоплатци изглеждат несъвместими с една простичка истина: събирането на данъците зависи изначално от доброволното спазване на правилата от милионите българи. Ако нямаше такова доброволно плащане системата просто ще бъде безсилна и ще настъпи хаос.

Всяко правителство не трябва да забравя следните принципи при формулиране на данъчната си политика:

1) данъкоплатците трябва да вярват, че системата е честна. Това обаче не означава, че хората със средни и високи доходи плащат по-високи данъци, а че всеки плаща пропорционално и за всички правилата са едни и същи;
2) данъкоплатците трябва да виждат, че системата е проста. Това означава, че всеки ще може сам да пресметне дължимите си данъци и ще може лесно да ги плати;
3) данъкоплатците трябва да знаят, че приходите в бюджета се харчат разумно. Това означава, че разходната политика трябва да е прозрачна, предвидима и безкомпромисна. Тя трябва да насърчава гражданите и бизнеса да търсят сами решение на проблемите си, като помага само на най-нуждаещите се.

Спазвайки тези принципи вероятността да има достатъчно приходи в бюджета е голяма, а данъкоплатците ще имат шанса да насочат усилията си в по-градивни дейности от тези да „преметнат" администрацията.