Популисткият ход с гроздовата ракия*

В средата на миналата седмица отново се заговори за намаляване на акциза на ракията. Ресорният министър обяви, че ще настоява пред европейските власти “гроздовата ракия” да стане традиционен продукт за страната ни. Като най-силният политически и икономически ефект от цялата тази борба ще бъде евентуално намаляване на акциза на ракията.

Най-общо казано, идеята е да допълним член 23 от директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, с цел стимулиране на производството. Директивата позволява намаляване до 50% на акцизната ставка по отношение на спиртни напитки с регионално и традиционно естество. Т.е. идеята е да направим услуги на производителите на спиртната напитка като намалим разходите им.

И нека да бъдем съвсем ясни, акцизите по начало не са никак положително нещо. Това, че държавата е решила да санкционира тези, които пият алкохол и тези, които пушат цигари е

намеса в личния живот на всеки един от нас

И е съвършено ясно, че никой не иска да му се бъркат в личния избор чрез изкуствено повишаване на цените на тези стоки. Излиза, че всеки що-годе разумен човек би трябвало да бъде доволен от намаляването на акциза, а най-вероятно и на цената на популярната напитка. Тук обаче целта не е по-важна от средствата. Да се запитаме каква е логиката на намаляване на акциза и до какво ще доведе това.

Да започнем с икономическия ефект на намаляването на акциза. Още от времето на Адам Смит, акцизите възникват в резултат на стремежа на държавата да ограничи потреблението на вредни за здравето и морала стоки и услуги. В този смисъл, акцизите са някакъв вид пречка за ефективното функциониране на пазара и тяхното намаляване би трябвало да бъде позитивна крачка. Но при така съществуващите вече акцизи, намаляването на един конкретен – този на ракията, би довело до пренасочване на капитали в производството конкретно на ракия и би поставило производителите на други спиртни напитки в още по-неравнопоставено положение. А производителите на ракия ще спечелят най-много от намалението,  тъй като ще им се налага да плащат по-малко. Често изтъкваният довод, че дребните производители плащали непосилна цена за производството в домашни условия, издъхва с оглед на

относително ниската събираемост и слаб контрол

особено в малките населени места.

Другото не по-малко важно нещо е поради каква причина евентуално ще се намали акцизът, разбира се, ако успеем да убедим европейските партньори. Какво значи традиционен продукт? Първо, ракията далеч не е българска, а е навлязла по нашите земи от арабския свят и това се твърди от експерти и в самото Министерство на земеделието. Второ, каква е логиката на намалението? Ами, ако обявим цигарите за традиционен продукт (доказателство може да е статистиката, според която българите са сред най-пушещите европейци).

Освен, че е добре обмислен популистки ход, с оглед на големия обществен интерес, който предизвика, тази буря в чаша ракия, ако можем да перефразираме популярната фраза, няма да доведе до нищо позитивно. Пропускаме факта, че преди 4 години национална кауза беше влизането в Европейския съюз, а сега кауза е ракията, което със сигурност предизвиква усмивки. Този ход ще е тежка битка без никакви реални позитиви, дори да бъде спечелена, а шансът  за спечелването е доста малък. Тази обществена енергия би могла да се оползотвори в далеч по-разумни идеи.

* Статията е публикувана за първи път в Аргументи БГ на 2 март 2011 г.