Политиката на управляващата коалиция през 2007 г.
Както всяка година по това време, вече активно се дискутират параметрите на бюджета за следващата. Държавният бюджет представлява най-точно намеренията на управляващите за политиката им в краткосрочен план и дава възможност за някои изводи за нея. Разбира се, етапът, в който се намира бюджетният процес, е твърде ранен, предстоят множество изменения, докато бъде приет окончателният вариант, но насоките са почти ясни.
Според наличната информация до момента тенденцията за понижаване на преките данъци и повишаване на косвените продължава. Това ще се осъществи чрез изменение на необлагаемия минимум при данъка върху личните доходи, който ще бъде повишен от 180 на 200 лв. месечно (от 2 160 на 2400 лв. годишно). Предполагаемият ефект от това е понижение на приходите в консолидирания бюджет със 150 млн. лв. Подобна промяна е по-скоро козметична – липсва положително развитие при данъчните ставки в посока намаляване на размера и на броя им и оплоскостяване на скалата. Нещо повече – поради инфлацията в страната доходите се повишават в номинално изражение и в резултат от прогресивното облагане те се облагат с по-висока ставка. По тази причина повишението на необлагаемия минимум може да компенсира този процес, но няма да повиши реално доходите на хората.
Що се отнася до осигуровките – изглежда, че е възможно намаление с 2-3 процентни пункта. Те все още представляват съществен проблем пред функционирането на официалния бизнес и заетостта, тъй като размерът на ставката е твърде висок – около 35% от осигурителния доход. Това, заедно с данъка върху личния доход, прави разликата между разходите за труд на работодателите и нетната заплата на работниците твърде голяма, с което се създават стимули и за двете страни да избягват плащането към държавата. Промените в бюджета за 2006 г., когато ставката беше понижена с 6 процентни пункта, представляваха стъпка в правилната посока. В тази посока беше и предложението държавният бюджет да поеме половината от вноската от работодателя, с което ефективно да се намали осигурителната тежест, но е твърде вероятно то да не бъде прието.
Освен това не се споменава нищо за повишаване на вноската в задължителното допълнително осигуряване (т.нар. втори стълб) за сметка на първия, което би довело до натрупване на средства в лични сметки и би дало възможност за действително повишаване на пенсията в бъдеще, тъй като държавната система не изглежда способна да го осигури поради неблагоприятните демографски тенденции.
Липсва по-категорична информация за здравните осигуровки през 2007 г., но в момента съществува силен натиск от страна на заинтересованите групи (като работещите в сферата на здравеопазването) размерът на вноската да се повиши. Едно такова повишение обаче няма да окаже положителен ефект върху системата, докато в нея не бъдат предприети нужните реформи, които да ограничат прахосването на средствата и свръхзаплащането на някои услуги за сметка на други, за които не се отделят достатъчно пари. Една от причините за това се явява и монополното положение на Националната здравноосигурителна каса. Липсата на конкуренция понижава стимулите за следене на разходите и лишава осигурените лица от възможността да избират между алтернативни каси, които биха могли по-добре да защитават интересите им. По тази причина е възможно частично подобрение на ситуацията, тъй като бяха предприети някои действия в тази насока, но не могат да се очакват съществени положителни изменения. Все пак липсата на новини би могла да означава, че повишение на здравната осигуровка няма да има.
Облагането на печалбата вероятно ще бъде понижено от 15% на 12% през 2007 г., с което ще се насърчат инвестициите в страната. Въпреки че ставката изглежда относително ниска в сравнение с други страни, трябва да се отчита и облагането на някои разходи, което всъщност повишава ефективната ставка. Ето защо и корпоративното, и личното облагане трябва да се опростяват – тоест трябва да съществуват минимален брой изключения и вратички, което ще направи системата по-прозрачна и по-лесна за администриране. За момента това не се предвижда през следващата година.
Трябва да посочим, че поради изискванията на Европейския съюз и през 2007 г. ще продължи повишаването на акцизите върху някои стоки. Това означава, че ще се повиши и цената на тези стоки при облагането им с данък върху добавената стойност и следователно приходите от ДДС и от косвените данъци като цяло е възможно да се повишат поради по-големите ефективни ставки. От друга страна според министерството на финансите събирането на ДДС ще бъде затруднено поради членството на България в ЕС и приходите от този данък ще намалеят с около 450 млн. лв.
Управляващите замислят и въвеждането на нов данък – върху земеделската земя. Очакваните приходи в консолидирания бюджет от него са около 60 млн. лв., а налагането на данъка изглежда неоправдано, тъй като се предвижда излишък от 0.8% от БВП въпреки вноската от 1.2% от БВП в бюджета на ЕС. В такъв случай с този данък се преследват и други цели освен чисто фискалните. Ограничават се правата на собствениците на земеделска земя като се прави опит те да бъдат принудени да я продадат, ако не им носи доход. От една страна изглежда, че това би дало тласък на уедряването на парцелите, което се разглежда като пречка пред развитието на селското стопанство в страната. Това обаче, би могло да се случи и по друг начин без принудителните действия на държавата – напоследък се наблюдава засилен инвеститорски интерес както от местни, така и от чуждестранни компании. Покупката и уедряването на земите е източник на печалби за тях, процесът протича естествено – не може да се говори за „пазарен провал” и няма нужда от намесата на държавата чрез налагането на данък.
Като цяло ефектите от посочените предложения е трудно да бъдат изчислени, но в сегашния си вид те не биха довели до някакво съществено подобрение за икономиката на страната. В този смисъл очакванията за растеж на реалния брутен вътрешен продукт от 5.8% и за инфлация от 4.4% средногодишно вероятно ще се реализират, но причината за това няма да бъде политиката на правителството през 2007 г. Преразпределението през бюджета според официалната прогноза се очаква да бъде 41.7% от БВП – т.е. още предварително обявената цел е от по-висока от тази за 2006 г. с 1.7 процентни пункта. Това е признак, че в правителството се очаква ефективно повишение на общата данъчна тежест въпреки намаленията в прякото облагане. Трябва да се вземе предвид и традицията за консервативно планиране на приходите, което означава, че всяка година те се подценяват. През 2006 г. преизпълнението им ще бъде в размер на поне 1 млрд. лв. и подобно развитие може да се очаква през следващата. Това ще доведе отново до реализиране на големи по размер излишъци в консолидирания бюджет, оправданието за които е дефицитът по текущата сметка на платежния баланс. Само че тези излишъци не са решението за това развитие, а за това е необходимо предприемането на структурни реформи, които да повишат предлагането в икономиката.
По-сериозното намаление на данъците, което е напълно възможно предвид излишъците и преизпълнението на приходите, би било полезно в това отношение, тъй като ще стимулира хората да се трудят и да поемат риск. То обаче трябва да бъдат съчетано с други подобрения в средата за бизнес като ограничаването на намесата на държавата чрез лицензионните и разрешителните режими, реформи в образованието и ускоряване на приватизацията на държавните активи, която след изборите почти спря. Именно мерките, насочени към преструктуриране на икономиката, към повишаване гъвкавостта на човешкия капитал и оттам конкурентоспособността на фирмите, са средството за повишаване доходите на хората, но това се получава чрез съществено разширяване на стопанската свобода, но това за съжаление няма да се случи и през следващата година.
––––––––––
(1) За първи път статията е публикувана във вестник Сега пред м. юни 2006 г.
