Печели ли българското кино от бюджетното финансиране*

На 6 април 2011 година Конституционният съд установи противо- конституционността на параграф 83 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011-а, който поставяше под въпрос държавното финансиране на българското кино. След отмяната на “скандалния” текст филмовите дейци, режисьори и продуценти останаха доволни, че са предотвратили “убийството на българското кино”. Но спечелихме ли наистина от това решение, ние – аудиторията-данъкоплатци?

Една цинична забележка би била, че всъщност точно държавното субсидиране вреди на българското кино. Ние, икономистите, от дълго време предупреждаваме за

вредните крайни ефекти, които държавните пари имат върху въпросната индустрия

За съжаление много пъти, въпроси от изключително важно за обществото значение, като културата, например, биват решавани прибързано и емоционално, вместо с разум и визия за бъдещето. Важно е да отбележим, че има много издържани аргументи против държавните субсидии, но рядко може да се чуе разумна позиция от “засегната страна”.

В интервю за в. “Дневник” Мартичка Божилова – основател на продуцентска група “Агитпроп” – изтъква следния аргумент в защита на държавното финансиране: пазарът трябва да бъде с население 160 милиона души, за да може да има възвращаемост на инвестицията. Разбира се, числата не са толкова важни, идеята й е съвсем ясна – българският пазар е малък и съответно киноиндустрията трябва да бъде подпомагана финансово от държавата. Това звучи като един наистина разумен довод, който може безпроблемно да наклони везните в полза на бюджетното финансиране на киноиндустрията. Особено като се вземе под внимание факта, че

в Европа практиката е киното да бъде субсидирано от държавата

Като повечето митове в икономиката, разковничето за развенчаването и на този се крие в детайлите – българският закон изисква средствата да бъдат похарчени изцяло в държавата, към български подизпълнители или за заплати на българския екип (всъщност така и трябва да бъде, когато се харчат парите на български данъкоплатци, в противен случай самата идея за държавно финансиране би била опорочена). Някои наричат това “грижа” на държавата за родната киноиндустрия, други, обаче наричаме това с истинското му име – протекционизъм.

За да разберете сами какъв е проблемът нека се отклоним за секунда. Направете следния експеримент – огледайте мястото, в което се намирате в момента. Доста е вероятно повечето блага (дрехи, техника, мебели и т.н.) да не са произведени в България. Причината е проста – българският пазар не е достатъчно голям, за да доставя необходимите ви блага на изгодна цена. Решението на този проблем не е защото държавата субсидира родните производители, а защото се е оттеглила и е оставила пазарът да функционира. По този начин, относителният размер на пазарите няма значение, важни са предприемчивостта и изобретателността, а те са винаги

резултат от конкуренцията

Не такъв е случаят обаче с българската киноиндустрия. В контекста на горния пример, можем да кажем, че в България, а и в Европа, отпусканите субсидии имат ефекта на протекционистична политика – резултатът е, че потребителите имат достъп до по-малко и по-нискокачествено благо.

Премахването на субсидиите в България и либерализирането на индустрията ще стимулира допълнително частното финансиране, позволявайки по-голям избор от подизпълнители и екипи, а това в комбинация с по-голямата конкуренция ще повиши качеството на крайния продукт. По-добри български филми, означава по-голям пазар и по-висока възвращаемост, и съответно повече възможности за реализация. Тогава ще спечелим всички.

Това, което се пропуска е, че българската киноиндустрия има достъп до близо 500 милиона души – това е населението на Европейският съюз. Това е много повече от “необходимите” 160 милиона души. За да се наложи родната индустрия на външните пазари има нужда от повече конкуренция, по-гъвкави форми на финансиране и дисциплиниращата роля на пазара. Държавните субсидии не само, че не гарантират тези условия, те пречат въобще на възникването им.

* Статията е публикувана за първи път в Аргументи БГ на 13 април 2011 г.