Оценка на въздействието на някои директиви на ЕС върху българската икономика (част първа )

Увод на редактора
Анализът на Борислав Георгиев е добър образец за онова, какво и как трябва да правят правителството и организациите на деловите среди, особено гилдиите, когато в рамките на хармонизацията на вътрешното законодателство с това на Европейския съюз се възприемат правила, предполагащи разходи за фирми и граждани в България. [КС]

Предистория

Анализът на ползите и разходите (АПР) или Regulatory Impact Assessment (RIA) е тема, свързана с оптимизирането приеманите и прилагани законови и подзаконови актове. Оптимизирането на тези актове се извършва както от гледна точка на разходите за приложение от страна на бюджета и администрацията, така и от гледна точка на цената, която фирмите заплащат за добросъвестното спазване. Извършването на анализи и оптимизирането на тези разходи могат да позволяват да се подобри значително конкурентноспособността на българската икономика.

Първите стъпки за такова оптимизиране се правят в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, по силата на членството на България в Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) на ООН. Става дума за дейността по улесняването на търговията в рамките на Работна група 4 (РГ.4/ИКЕ/ООН). Експерти на Министерството на външната търговия участват в процеса на унифициране на документите, опростяване на процедурите и електронния обмен на данни в световната търговия. Там специалисти от целия свят, представители както на изпълнителната власт, така и на деловите среди анализират прилагането мерките на законния административен контрол по начин незатрудняващ законната търговия и добросъвестните фирми. Тази работна група бе преобразувана през 1997 г. в UN/CEFACT. Част от създадените от нея 33 препоръки стават световни, европейски и български стандарти. Такива са например БДС/ ИСО 6422 за Формуляра образец на ООН за търговските документи, на базата на който е създаден Единният административен документ (ЕАД) – митническата декларация на ЕС, кодовете на държавите и валутите, които се прилагат в тези документи; стандартът за електронен обмен на данни UN/EDIFACT – ИСО 9735, който с развитието на технологиите практически се заменя с ИСО 15000 от 2004 г. на базата на eb XML. В ООН в Женева се осъзнава, че административното управление има своята цена. Ефективното държавно управление и икономическо развитие изискват постоянно оптимизиране на тази цена. Спазването на определени стандарти и препоръки повишава ефективността.

ЕС през 2000 година в Лисабон прие Лисабонската стратегия за изграждане на конкурентноспособна и устойчива европейска икономика в периода 2000 – 2010 г. Съпътстващите анализи и доклади на Европейската комисия (ЕК), включително последният такъв от ноември 2004 г. за изпълнението на тази стратегия потвърждава изоставането на европейската администрация в сравнение с администрациите на други световни икономически лидери. Една от същинските особености е свързана с АПР на приеманите актове. Отделни страни членки на ЕС имат специализирани методики и звена в държавната администрация за осъществяване на АПР. Експертна група към ЕК, през 2003 – 2004 разработва ръководни правила за ЕС. Този процес продължава. Последните години, поради активния процес на евроинтеграция тази тема започна да получава по-голяма гражданственост и в България.

Изискванията към безопасността на хората, животните, околната среда са определени в директивите на ЕС за обща безопасност, стария и новия подход. Те се явяват също така и нетарифни мерки на търговската политика. В рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – Париж има разработени оценки на стойността на нетарифните мерки като дял от износа и вноса и обикновено те са около 10 %. Разбира се мерките, свързани с изискванията за безопасност на всички директиви са една пета част от тези разходи или 2 % от износа/ вноса на стоки. Цената на спазването/ нарушаването на правилата се плаща от потребителите и производителите, като прилагането на мерките са и пазар за други структури.

Общата оценка на пазара на нетарифни мерки в България в милиона щ.д. за всички директиви на ЕС е представена в следваща таблица:

Средногодишно за последните 4 години разходите свързани със сертификация по изискванията за безопасност при износа са 140 млн. щ.д. и 199 млн.щ.д. при вноса и надзора на българския пазар. Безспорната икономическа значимост на тези цифри придава важно икономическо измерение на съответните законови и подзаконови актове.

Методология

В рамките на сътрудничеството с испанския консултант АЕНОР на Държавната агенция по метрология и технически надзор, в Българската стопанска камара (БСК) извърши през 2003 г. проучване, свързано с българските наредби, съответстващи на газовата, ниско волтовата и машинната директиви на ЕС.

Първоначално ние потърсихме използуван от други държави подход или методология, за да подредим информацията в изследването за всеки продукт. Не успяхме да намерим такова готово решение. Обсъдихме с експертите на АЕНОР – Испания и ДАМТН, както и с наши партньори достъпните данни и възможности. Те също не успяха да дадат положителен отговор. В края на предварителното проучване ние намерихме само едно сравнително близко изследване на Центъра за Европейски политически изследвания (CEPS) – Brussels от 1998 – “Technical Barriers to Trade in the EU: Importance for Accession Countries”, което потвърди верността на нашия подход.

Бихме желали да споменем основните предизвикателства, с които се сблъскахме:

1. Различен начин и структура на описване на продуктите, предмет на всички директиви от новия подход на ЕС (пренесен в българските наредби) и възможните и достъпни статистическите данни от основните източници в България – Националния статистически институт (НСИ), Агенция Митници (АМ) и базите данни на Българската стопанска камара (БСК);

2. Проблем с поверителността на част от конкретни данни. Така например съответствието между продукт, предмет на контрол; страна производител и българска фирма-вносител може да бъде направено само на база професионален експертен опит и лични познания. Ограниченото време и финансови ресурси за проучванията в рамките на проекта, както и ненадеждността на част от информацията в България доведе до комбиниране на достъпните данни от различни източници с експертизата на различни специалисти за да получим цялостна и използваема картина.

За изследването разработихме наш алгоритъм, основан на няколко последователни стъпки.

На първо място, е “превеждането-тарифирането“ на текстово описаните контролирани продукти с митнически тарифни кодове съгласно Комбинираната номенклатура на митническата тарифа на България и ЕС. “Тарифирахме” продуктовите групи с митнически позиции – 4 цифри от световната номенклатура – Хармонизираната система за кодиране и описание на стоките (ХС), подпозиции – 6 цифри, а когато бе възможно – в 8 цифри от комбинираната номенклатура на митническата тарифа на ЕС. Така стана възможно да получаваме еднообразни данни за вноса и износа по стойност в щ.д., направление на вноса и износа и български граничен митнически пункт.

Допълнително преобразувахме тези митнически кодове в продуктовата номенклатура ПРОДКОМ на НСИ за да получим данните за националното производство и продажби на българския пазар и един общ брой и списък на българските фирми.

Списъкът на фирмите беше допълнително преработен на база данните на БСК за 25 000 активни български предприятия. Тези данни позволиха след експортна оценка ясно да посочим водещите производители, вносители и износители.

Тези трансформации ни позволяват да добием представителни данни без да се фокусираме върху всеки един продукт по отделно. По-детайлен подход не е възможен поради принципните различия в описанията на стоките, използвани в езика на наредбите/ директивите, и описанията за митнически и статистически цели. Затова ние обединихме стоките и проучвахме 14 продуктови групи, като крайните резултати позволят цялостна оценка и планиране на следващите дейности по надзор на българския пазар и ОПР.

Използувахме също така и специализираната агенция САПИ ООД, която има клонове по цялата страна за да получим допълнителни – социологически данни от търговската мрежа за продажбите на продуктите в България. Те анкетираха в 28 града с население повече от 20 000 жители. Обработиха информацията и резултатите са представени в таблици с отговорите в проценти на 3 групи въпроси – 1 Наличие на СЕ маркировка? 2. Наличие на документи за стоките в магазините, които да позволят да се достигне до първия вносител или производителя? и 3. Съотношение на произведените в България / вносни продукти в магазините?

Изследването покрива 65 % от българската търговска мрежа и 78 % от стойността на продажбите на дребно за нисковолтовите продукти и 90 % за газовите продукти. Тази представителност на резултатите е практически равностойна на пълно и подробно изследване според социологическите изследвания. Поради недостиг на средства и време такова проучване за машиностроителните изделия не беше направено.

––––––-

* Продължението – в следващия брой.