Някои бележки за инфлацията

Напоследък цените се променят по-бързо отколкото през предходните няколко години и това става причина за тревоги сред хората по отношение на покупателната им способност. Разбира се, в момента не става въпрос за такава ситуация като хиперинфлацията от 1997 г. и съответно последствията не биха могли да бъдат толкова негативни за икономиката.

Какво представлява инфлацията? Това е процес на непрекъснато повишаване на цените, което означава, че временното покачване не е инфлация. Освен това промяната на относителната цена на една стока или услуга не означава инфлация, а е резултат от промяната в предпочитанията на потребителите към тази стока. Инфлацията е парично явление – следователно единствено промяната в паричната маса може да доведе до покачване на общото равнище на цените. Паричното предлагане, от своя страна, включва не само банкнотите, емитирани от централната банка, а и всички близки заместители на парите – тоест активи, които много лесно и бързо биха могли да бъдат превърнати в пари и да се използват при размяната.

При съвременните условия централните банки са си издействали монопол върху емисията на книжните пари, но целият процес по създаване на нови парични средства в страната не може да бъде поставен изцяло под контрола им. Това се отнася най-вече за кредитната политика на търговските банки, която също води до създаването на пари. В това отношение обаче, централната банка разполага с инструменти за въздействие върху паричното предлагане, както и с надзорни функции, които в някаква степен правят търговските банки зависими от нея.

В България в момента действа квази-валутен борд, което означава, че Българската народна банка има по-ограничени набор от инструменти за провеждането на своята политика. Тя е задължена да обменя издадените от нея левове срещу евро по твърдо фиксиран курс при поискване и да поддържа минимум 100% покритие на пасивите си с резервна валута, като това се отнася и за сметките на правителството в управление „Емисионно" на централната банка.

На БНБ е забранено да кредитира правителството, като по този начин му е наложена строга дисциплина и принципна невъзможност да монетизира бюджетния дефицит. Освен това БНБ може да кредитира търговските банки само в случаи на ликвидна криза, но само когато са платежоспособни. Като цяло този паричен режим налага твърди бюджетни ограничения на всички сектори на икономиката и по този начин не позволява дискреционна парична емисия от БНБ. Емисията на пари се извършва, когато е налице търсене от пазарните участници, но не и по преценка на централната банка. Това гарантира, че инфлацията ще бъде умерена и успокоява очакванията на публиката за бъдещите и темпове.

Дизайнът на валутния борд в страната означава „внос" на паричната политика на Еввропейската централна банка, което се подпомага от интеграцията на българската банкова система с тази на Еврозоната. В резултат от това лихвените проценти на местния паричен пазар следват подобна динамика като тези в Еврозоната. Следователно, когато ЕЦБ променя основните си лихви, това води до изменение на краткосрочните лихви и в България. Когато ЕЦБ поддържа политика на ниски лихви, това води до нарастване на паричното предлагане, което означава повече свободни средства за инвестиране и в България. Притокът на капитали в страната води и до по-създаване на повече пари и резултатът от това е инфлация.

Нарастването на цените обаче не е равномерно във всички сектори на икономиката, а е най-високо в тези, в които първоначално се вливат тези средства. Това се отнася най-вече за недвижимите имоти, чиито цени реализират най-бързи темпове на растеж през последните години. Причината за това е, че търсенето на тези активи съсредоточава както наличните пари, така и новите емисии първоначално в този сектор, след което те започват да циркулират и постепенно повишават общото ценово равнище. В крайна сметка обаче без нова парична емисия не може да се получи покачване на всички цени, а просто ще се промени съотношението между тях.

Като други фактори за промените в цените може да се посочи еластичността на търсенето на отделните стоки и услуги и степента на конкуренция при предлагането им. Колкото търсенето на дадена стока или услуга и по-слабо чувствително към промяната в цената и, толкова по-лесно е тя да се повиши. Това се отнася най-вече за стоките от първа необходимост, при които напоследък се наблюдава и най-голямо покачване. Според данните на Националния статистически институт за месец август повишението на цените на хранителните стоки и безалкохолните напитки е 24.1% спрямо аналогичния месец на предходната година, докато при нехранителните стоки (с по-висока еластичност на търсенето спрямо цената) повишението е 2.1%.

Важно в случая за някои стоки е и наличието на алтернативна употреба не само като хранителни продукти, но и за производството на биогорива, което повишава търсенето им в световен мащаб. На регионално равнище засилената търговия със съседните страни – най-вече Румъния и Сърбия, където ценовите равнища са по-високи – също допринася за натиска върху цените нагоре.

Освен това през тази година действаха и някои фактори по линия на предлагането, като неблагоприятните климатични условия и по-слабата реколта, които не позволиха сезонното понижение на цените дори през летните месеци, което традиционно се случва. По тази причина общият индекс на потребителските цени се повишава с 12%, което е рекордно висока стойност от 2000 г. насам. Този висок темп на нарастване на цените ще се запази и през следващите няколко месеца до края на годината, но все пак средногодишната инфлация ще бъде под 10%.

В средносрочен аспект се очаква да се запази инфлационният диференциал между Бъглария и Еврозоната, който ще се дължи най-вече на повишаването на цените на услугите в страната. Докато цените на стоките, обект на международна търговия, в страната са вече близки до тези в европейските страни, то някои услуги все още са значително по-евтини. Растежът на паричното предлагане в България ще продължава да изпреварва този в Еврозоната, което ще се трансформира в по-висока инфлация. Като цяло това ще представлява и пречка пред изпълнението на критерия от Маастрихт за инфлацията и ще отложи приемането на еврото като официално платежно средство в страната.

* Статията е публикувана за пръв път във вестник Класа на 04 октомври 2007 година