Между фактите и решенията – регионален поглед към командироването на съдии

Дефицитите на българското правосъдие се превърнаха в неизменна част от политическото говорене. Това често пъти води до множество нормативни промени и по-рядко до качествена промяна на средата. Един от въпросите, които ще трябва да бъдат разрешени, независимо от това какво политическо мнозинство доминира 50-ото и следващите народни събрания, е приемането на редица изменения или направо на нов закон за съдебната власт. А за това дали тези изменения са действително в посока на разрешаването на трайните дефицити на съдебната власт ще оценим и по това как и дали ще бъдат преуредени заобиколните пътища за кариерно торпилиране по високите етажи в съда и прокуратурата, нормативно завоалирано като командироване на съдии, прокурори и следователи.

Институтът на командироването, сам по себе си, от инструмент за временно преодоляване на кадровия недостиг в съда и в прокуратурата се превърна в средство за формиране на зависимости и послушание при разглеждането на делата и преписките. Постига се по опростена формула – командированият получава временно възможността да заема позиция в по-висока инстанция и на по по-висока заплата (чл. 227, ал. 5 от ЗСВ). По този начин и възнаграждението, и статусът на съдията/прокурора вече се влияе от командироващия председател/административен ръководител. Нещо повече, в края на 2023 г. Пленумът на ВСС по предложение на председателя на ВАС гласува промени в Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на командированите магистрати. Според тях допълнителните трудови възнаграждения се определят по предложение на председателя на съда или ръководителя на прокуратурата, в който са командировани (чл. 6, ал. 2 от Правилата). Предложението е мотивирано с оглед разбирането за ролята на ръководителите на съдилищата и прокуратурите, в които магистратите работят временно, като имащи поглед върху постигнатите резултати и като способни на по-голяма обективност и справедливост при определянето на допълнителното трудово възнаграждение. Това по-скоро обаче е поредният лост, чрез който вече и формално монетарно се оказва влияние върху командирования съдия/прокурор от този, който го е командировал.

Този временен и неясен статут може да бъде прекратен както по решение на председателя на съответния съд/прокуратура, така и по решение на съответната колегия/съвет по действащия ЗСВ. За да не се стигне до това неблагоприятно развитие и да бъде върнат обратно надолу в системата или в нежелан от географска гледна точка съд, командированият с по-голяма охота е склонен да мисли, пише и да се произнася в посоката, възприета от командировалия го административен ръководител.

Командироване на съдии в и от окръжните съдилища

Официалните данни, на които стъпва анализът са за периода 2016 г. – 2023 г. Данните, предоставени от Висшия съдебен съвет, очаквано разкриват, че основната динамика по отношение на командироването на съдии се наблюдава в София, Пловдив, Варна и Бургас, като особено открояващ се е Софийският градски съд (СГС). Презумпцията е, че СГС, а и Софийският окръжен съд (СОС), са притегателни центрове за съдии от по-долни инстанции и/или от други райони на страната. СГС наистина е съдът, в който се командироват най-много съдии, а и този, от който се командироват най-много. Първото се дължи на това, че става дума за географска (столица) и за статусна (видове дела) привлекателност, а и защото се гледат дела с обществена и икономическа значимост.

През последните четири години притегателната сила на СОС е по-малка не само от тази на СГС, но и от ОС Бургас и ОС Пловдив. Подобна миграция е обяснима с това, че става дума за големи областни градове, отличаващи се с по-динамичен икономически и социален живот, който предполага по-голяма натовареност на съдилищата. Така по-слабо развити от социална и икономическа гледна точка градове изглежда са с кадрово обезпечени окръжни съдилища, които могат да се справят със съответната натовареност. За разглеждания период от осем години нито един съдия не е командирован в ОС в Кърджали, Ловеч, Монтана, Плевен, Силистра, Смолян и Хасково, а в по-голямата част от другите ОС са командировани един или двама човека.

При съпоставяне на данните за командированите съдии в ОС с данните за командированите от ОС се очертава тенденцията повече (или поне сходен брой) съдии да „излизат“ от ОС, отколкото да „влизат“ в ОС чрез командироване. Така например съдиите, командировани от СГС в други съдилища са повече от тези, които са командировани в СГС, като броят на „излизащите“ от градския съд се увеличава с всяка изминала година. Командированите от СГС обичайно отиват към Софийския апелативен съд (САС) като към края на 2023 г. 59% от всички командировани съдии в САС са от СГС и то за дълъг период от време[1]. По този начин първо се изразходва човешкият ресурс на един от най-натоварените съдилища в страната (СГС) за съд с по-малко натовареност, който ресурс обаче не може да се компенсира от „влизащите“ чрез същия механизъм. Това разкрива, че от временна мярка, която трябва да служи за уравновесяване на натовареността на органите на съдебната власт, командироването се превръща в обратното – нарушава баланса, а и води до фаворизиране на определени съдии. Това по същността си е сериозен корупционен риск, тъй като поставя командироването на даден съдия в ръцете на командировалия го председател.

Броят на командированите съдии през разглежданите години в и от СОС е почти сходен с изключение на последните две години, когато временно „излизащите“ от съда са малко повече. Това разкрива безсмислената миграция между съдилищата и манипулирането на командироването като инструмент за кариерно израстване вместо за компенсирането на кадрови дефицит.  След СГС най-много съдии са командировани от ОС Варна, ОС Бургас и СОС. По правило командироването на съдиите от тези съдилища е в по-горна инстанция, т.е. потвърждава заключението по-горе за заобикаляне на конкурсното начало.

Справка във всички регистри на командировани съдии показват, че те се извършват без мотиви. Вместо реални мотиви присъстват коментари като „до завръщане на титуляр“, „на незаета щатна длъжност“, „служебна необходимост“, „висока натовареност“. Това обаче представлява единствено констатация на фактическо положение. Отникъде не може да се намери информация защо един съдия или съд е предпочетен пред друг, което само засилва впечатленията за субективност и фаворизиране на определени лица.

Период на командироване в окръжните съдилища

Данните на окръжно ниво показват тенденцията нивата на командированите над 12 месеца съдии от окръжните съдилища постепенно да се увеличава от 2017 г. насам. По-осезаемо е нарастването на броя им през и след 2019 г. Това се дължи основно на законодателните промени през 2017 г. и 2018 г., които отварят вратата към злоупотреба с института на командироването в дългосрочен план, т.е. натрупване на все повече месеци в командировка.

Съотношението между командированите под и над 12 месеца през последните години е в полза на дългосрочното такова като към декември 2023 г. разликата е почти 2,5 пъти. Има командировани съдии от ОС за 51, 58, 59, 66, 70, 73, 94, 98, 134 месеца и т.н. Съдиите са командировани предимно към по-висока инстанция. Това, съчетано с продължителния период от време на командироването, на практика е равнозначно на повишаване в длъжност, т.е. игнориране на принципите за кариерен растеж, основан на качествата.

Броят на командированите в ОС съдии над 12 месеца в голяма степен отразява общата тенденция за средномесечен брой командировани съдии (2016 – 2023 г.)[2], т.е. и тази динамика разкрива връзката между измененията на ЗСВ през 2017 г. и 2018 г., липсата на ритмично и предвидимо провеждащи се конкурс и прякото влияние върху броя на командированите магистрати. Изключение правят по-ниските нива през 2022 г. Това най-вероятно се дължи основно на две причини:

• закриването на специализираните съдилища и прокуратури (2022 г.) и
• проведени конкурси, влезли в сила след дългогодишно забавяне.

Има съдии, командировани в окръжните съдилища за 42, 45, 46, 66, 69 месеца и т.н.

Препоръки

Представяме някои възможности за подобряване на режима на командироване и преодоляване на злоупотребите с него:

• Обвързване на командироването със строги критерии от системата за натовареността СИНС. В това число в няколко направления – по какви критерии може да се командирова – обективност, която не позволява произволен избор на това от кой съд може да се командирова съдия и от това в кой съд може да се командирова.
• Произтичащо задължение след публикуване на периодичните данни за натовареността на съдилищата/прокуратурата, съответният съвет да преразгледа списъка на командированите и да се произнесе за отпаднала необходимост от командироване.
• Система на случайния избор за командироване по подобие на системата на разпределение на делата – всички съдии с необходимия опит и ранг биват включени в листи по материя след като са изразили предварително съгласие.
• Алтернативно, освен чрез провеждането на регулярни конкурси от ВСС, може да се въведе обвързващо председателя колективно вземане на становище за командироване и разкомандироване на съдии от страна на общото събрание на съответния съд.
• Отмяна на промените, гласувани в края на 2023 г. в Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на командированите магистрати.
• Премахване на възможността председателят на ВАС да командирова съдии от общите (РС и ОС) съдилища към административните съдилища.

Пълният текст на анализа можете да видите отново тук.

[1] Повече информация може да намерите тук: https://ime.bg/articles/kadrovi-podbor-chrez-komandirovane/

[2] Виж тук: https://ime.bg/dashboard-2/ (стр. 14 Командироване)