Кадрови подбор чрез командироване

С приетите изменения на ЗСВ от 2016 г. се въведоха определени, макар и недостатъчни, гаранции при упражняване на командироването на магистрати, които целяха обуздаването на порочни практики. Последните се изразяваха в превръщането на командироването от временна мярка за решаване на кадрови дефицит и балансиране на натовареността в органите на съдебната власт в инструмент за заобикаляне на конкурсното начало като естествен растеж в кариерата. Това водеше до фаворизиране на определени магистрати, чиято зависимост от командироващия представлява сериозен корупционен риск. Измененията на ЗСВ през 2017 г. и 2018 г. премахнаха и малкото въведени ограничения и на практика не просто върнаха, но, заедно с невъзможността ВСС ефективно да проведе конкурси за повишаване, увеличиха нередностите с командироването. През годините детайлно сме проследили този процес и резултатите от него[1].

Затова смутът сред съдиите в СГС за непрозрачния начин, по който техни колеги от съда са командировани в Софийския апелативен съд (САС) от неговия председател Даниела Дончева не е особена изненада. Ако разгледаме данните от регистрите за командироването на магистрати на ВСС лесно може да проследим какво се случва в САС в това отношение.

Щатната численост на съдиите от САС към 31.12.2022 г. е 85 щатни бройки. Изглежда не всички са заети. Интернет страницата на съда показва, че към момента реално работещите в него съдии са 81. Според наличните от ВСС данни към 30.09.2023 г. командированите в САС съдии все още не са стигнали половината от всички работещи там, но са близо. Дори реално работещите съдии да са по-малко от обявените, командированите със сигурност надминават 1/3.  

Източник: ВСС

Огромна част от тях са там от години, като някои са командировани от 95, 106, 131, 140 месеца. Резултатът от това на практика е повишаване в длъжност (включително по-високо заплащане) без явяване на конкурс, а единствено по субективната преценка на председателя на съда.

Източник: ВСС

От една страна това се дължи на:

• неспособността на ВСС да изпълнява ефективно и регулярно правомощията си по отношение на натовареността, атестирането и конкурсите;
• отмяната от ВАС на конкурсите за повишаване в гражданските и търговските отделения на апелативните съдилища.

Така командироването удобно се превръща от мярка, която следва да се използва само по изключение, в удобен компенсаторен механизъм, който поставя независимостта на отделния съдия и на целия съд в риск. От друга страна, при преглед на регистъра на командированите магистрати се вижда, че горепосочените фактори са само част от проблема. Всички командирования са извършени без мотиви. За някои от тях са посочени бележки като натовареност, „на свободна щатна бройка до заемане на длъжността чрез конкурс“ или въобще кадрова обезпеченост и подобни. Това обаче е само констатация на фактическо положение, а не представлява мотиви, които да обяснят защо е предпочетен определен магистрат или съд пред друг, не се съдържат данни и за основанията за разкомандироване (т.е. връщане) на магистрати.

Източник: ВСС

Това поражда и друг ефект – председателят на САС извършва командирования от други съдилища, за да компенсира липсата на магистрата, който е командировала. Пример – от СРС в СГС, защото магистратът от последния съд е командирован в САС или от РС Костинброд в ОС Перник или от РС Перник в ОС Перник и т.н. Така в ръцете само на един председател на съд се съсредоточава властта да променя кадровия ландшафт не само на нейния съд, но и на тези по-долу. Необходимо е да отбележим, че с изключение на три командирования в САС от председателя на ВКС, всички останали са направени от председателя на САС.  Когато към всичко това добавим и че професионалната репутация на Даниела Дончева е далеч от безупречна[2], а командированията се осъществяват еднолично, без ясни, предвидими и обективни правила, то командироването се изражда в нещо по-опасно:

• средство за „финтиране“ на конкурсното начало като основен принцип за кариерно развитие;
• порочен кадрови подбор от страна на командироващите;
• частично преформатиране на кадрите в даден орган на съдебната власт;
• парадокс, при който се черпи ресурс от най-натоварените органи, което може да създаде условия за влошаване качеството на правораздаването и поставя в риск правата на гражданите;
• демотивиране на останалата магистратска общност, която очаква предвидим път за растеж в кариерата.

Освен чрез провеждането на регулярни конкурси от ВСС, злоупотребата с командироването може да се преодолее с въвеждането на конкретни гаранции като например:

• въвеждане на обвързващо председателя колективно вземане на становище за командироване и разкомандироване на съдии от страна на общото събрание на съответния съд;
• решенията за командироване и разкомандироване следва да се вземат въз основа на предвидими, ясни и конкретни вътрешни правила, одобрени и приети от съответните общи събрания;
• въвеждане на правило съдия, прокурор или следовател да не може да бъде командирован за повече от 6 месеца в рамките на една календарна година;
• отмяна на въведената ал. 2 на чл. 227 от ЗСВ, с която се създаде неограничена възможност за командироване на незаета длъжност като командироването на незаета длъжност да е само по изключение и при реална необходимост. Командироването не бива да изпълнява функциите на кариерния процес;
• отмяна на всички ретроградни и вредни изменения в ЗСВ, свързани с командироването и изчерпателно разгледани по-рано от ИПИ[3]

Припомняме тези предложения на ИПИ, тъй като реформаторите в парламента след измененията в Конституцията, ще трябва да гласуват и изменения и в ЗСВ. Доколко автентична ще е мотивацията зад тези реформистки усилия, ще си проличи особено от промените, които ще бъдат приети в закона. Тези, свързани с командироването са задължителни, защото именно законодателят отвори тихо и незабележимо врата за произволно и немотивирано използване на този механизъм и носи отговорност тя да бъде затворена. Ако това бъде последвано от добросъвестно приемане на правила от съдилищата за командироването, ще може да се обезсили или поне овладее до някаква степен силният субективизъм на едноличната преценка на председателя кой магистрат да бъде командирован и ще направят процеса по-прозрачен и отчетен.

[1] Виж повече тук: https://ime.bg/articles/komandirovane-na-magistrati-naini-na-zloupotreba-ast-i

[2] Срещу нея започна проверка след скандала, при който тя на практика иззе всичките дела от съдия Милен Василев, вкл. търговско дело свързано с обявената в несъстоятелност КТБ. Според Инспектората към ВСС Даниела Дончева е извършила редица нарушения и беше предложена за дисциплинарно наказание. Това обаче не попречи на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание. Напротив – избра я за председател на САС за 2ри мандат.

[3] стр. 16 – 20 от https://ime.bg/var/images/Analysis_VSS_2020.pdf