02-06-2022

Ден на данъчната свобода

Виж повече за деня на свобода от правителството през годините:

2024 | 2023 | 2022 | 2021 | 2020 | 2019 | 2018 | 2017 | 2016 | 2015 | 2014 | 2013 | 2012 | 2011 | 2010 | 2009 | 2008 | 2007

13 май 2024 г. – На 13 май отбелязваме Деня на данъчна свобода през 2024 г.

Общо 134 дни работим за държавната хазна през 2024 г. Бюджетът за тази година залага консолидирани приходи в размер на 75,3 млрд. лв. Приемайки, че за ден изработваме над 562 млн. лева – изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лв. през 2024 г., то са нужни 134 дни за да попълним държавната хазна. Според календара, като отчетем и фактът, че годината е високосна, своеобразният Ден на данъчна свобода настъпва на 13 май 2024 г. Това е хипотетичната дата, на която бихме попълнили държавната хазна, ако всичко, което изработваме от началото на година, отива само в полза на бюджета.

Тази дата стъпва на консолидираните приходи в хазната, но следва да отчитаме и големия бюджетен дефицит в последните години. През 2024 г. консолидираните държавни разходи са предвидени в размер на 81,5 млрд. лв., което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6,2 млрд. лв. Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи без да теглим нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6-7 млрд. лв. и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години.

Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81,5 млрд. лв. консолидирани разходи. Косвените данъци носят 25,5 млрд. лв., в т.ч. 18,6 млрд. лв. от ДДС, близо 6,5 млрд. лв. от акцизи и под 400 млн. лв. от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12,9 млрд. лв., в т.ч. 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лв. от корпоративните данъци. Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лв., в т.ч. 12,8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.

Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените данъци – близо 1,6 млрд. лв. приходи, и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3,5 млрд. лв. приходи от такси, 1,8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лв. от продажбата на активи. Общо неданъчните приходи финансират около 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и 660 млн. лв. годишна вноска от БНБ. Важна роля в бюджета играят помощите, като трансферите от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лв. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета, тоест подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС.

Въпреки че през 2024 г. наблюдаваме нормализиране на бюджетната процедура – има приет бюджет, списък с инвестиционни проекти и правила за ключови бюджетни показатели (например формулата за определяне на минималната заплата), фискалната политика продължава да бъде поставена под сериозен натиск. Тези рискове допълнително се усилват от новата вълна на политическа нестабилност, която поставя въпроси както за изпълнението на бюджета, така и за курса на фискалната политика след парламентарните избори. От макроикономическа гледна точка е време да се постави фокус върху политиката по разходите, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматичното нарастване на разходната част без реално да се постига напредък в ключови публични сфери.

В краткосрочен план изглеждат най-опасни решенията за субсидии или данъчни преференции за стотици милиони, които зачестяват в последните години и месеци. Връщането на икономиката към ниска инфлация означава, че приходите вече ще зависят от събираемостта, а в по-общ план – от ръста на инвестициите, доходите и потреблението. Това вече се вижда в текущите данни за изпълнението на постъпленията от данък върху добавената стойност. Всичко това е част от същинския дебат за устойчивостта на бюджета, свиването на дефицита и създаване на подкрепяща растежа данъчна среда, какъвто, впрочем, политическите партии дължат на гражданите преди предстоящите избори.

Виж къде отиват твоите данъци и изчисли своя Ден на личната данъчна свобода на посветената страницата на ИПИ – www.kolkodavam.bg.

06 януари 2023 г. – Данъчна свобода без бюджет и фискална рамка

В началото на всяка година ИПИ обявява кога настъпва денят на данъчна свобода в България. Това е символична дата, която представя по един различен начин данъчната тежест и нивата на преразпределение през бюджета. Ако традиционно съпоставяме консолидираните приходи в държавната хазна, в т.ч. осигурителни фондове и общини, с размера на икономиката, за да оценим преразпределението, то данъчната свобода отчита колко дни трябва да работим само за държавата за да попълним хазната. При нива на разпределение от около 40% през последните години, данъчна свобода обикновено настъпва някъде в края на май.

Към началото на януари тази година, точно както и през предходната, не можем да обявим кога ще бъде данъчната свобода. Причината е, че отново влизаме в новата година без приет бюджет и съответно – без ясна рамка на публичните финанси. В момента в сила е т нар. удължителен закон, а покрай него в края на годината депутатите приеха и промени в различни политики, в т.ч. някои данъчни промени, които имат директно отношение към приходите. Отчитайки, че големи промени в основните данъци все пак няма, можем да предположим, че данъчната свобода отново ще дойде в края на май. Това обаче не променя факта, че липсва общата картина на публичните финанси и въобще не е ясно кога ще има стабилно мнозинство, което да приеме цялостен бюджет.

През 2022 г. станахме свидетели на едно безкрайно обсъждане на бюджета. Започнахме годината без бюджет, после в края на февруари такъв беше приет, а в края на юни беше приета и актуализация – по същото време падна и редовното правителство. След лятото служебният финансов министър представи три сценария пред бюджета, които предизвикаха бурни дебати, в резултат нито един от сценариите не беше внесен като пакет закони в парламента, а след това, се стигна и до новия удължителен закон. Всичко това създаде среда на фискална неопределеност, като в крайна сметка последните данни на финансовото министерство показват, че 2022 г. е завършила с консолидирани приходи в размер на 64,7 млрд. лв., в т.ч. 3,8 млрд. лв. приходи с извънреден характер за компенсация на високите цени на електроенергия на свободния пазар, което е точно 40% от БВП спрямо последната есенна макроикономическа прогноза на министерството.

През 2023 г. изглежда неопределеността ще е дори по-голяма. Единият вариант е да се състави правителство с третия мандат, като бюджетът неизбежно ще бъде първата задача на новото правителство и може да бъде приет в сравнително кратки срокове. По-вероятно обаче изглежда това да не се случи. Ако отидем на избори, следващият рунд с мандатите ще бъде в края на март или началото на април. Новият парламент ще има около два месеца да приеме бюджет, тоест нов бюджет можем да очакваме малко преди средата на годината. Парадоксалното е, че в този сценарий е вероятно денят на данъчна свобода да изпревари приемането на бюджета.

26 май 2022 г. – Ден на данъчната свобода: Кризите изместиха данъчната свобода в края на май

Точно 146 дни работим за държавата през 2022 г. Държавният бюджет, приет едва в края на февруари, предвижда публични приходи от над 57 млрд. лв. през 2022 г. Приемайки, че за ден изработваме по средно 392 млн. лева – изчислено на база прогнозирания при приемането на бюджета БВП в размер на 143 млрд. лева – то ни трябват поне 146 дни за да попълним държавата хазна. Продължителността на този период отговаря на приходи по консолидираната фискална програма в размер на 40% от БВП на страната. През последните две години, в резултат на по-високите нива на преразпределение през бюджета, датата на данъчната свобода у нас се измести от средата към края на месец май.

Докато непосредствено преди пандемията нивата на преразпределение са от порядъка на 36-37% от БВП на страната, а бюджетното салдо е около нулата, то след удара на пандемията през 2020 г. наблюдаваме нарастваща роля на държавата и сравнително високи нива на бюджетен дефицит. Средносрочната бюджетна прогноза на страната предвижда консолидираните приходи да се задържат на нива около 40-те процента, а бюджетният дефицит да остане около или дори над 3% от БВП поне до 2024 г. Това означава, че денят на данъчната свобода ще се задържи в края на май и в следващите години.

През 2022 г. в бюджета е заложен дефицит в размер на 5,9 млрд. лв. или 4,1% от БВП на страната. Въпросните 5,9 млрд. лв. се равняват на над 15 дни за отработване. Това са допълнителните дни, през които икономиката би работила само за бюджета, ако трябваше да покрие и планирания дефицит. Наричаме ги дни за отработване, тъй като дефицитът в крайна сметка тежи върху данъкоплатците – макар и отложено в бъдещето. Заедно с това България получава безвъзмездна помощ от европейските граждани, като заложените постъпления от бюджетна на ЕС са над 5,1 млрд. лв. Трансферите от ЕС на практика ни спестяват близо 13 дни работа за държавата. Официалната дата на данъчната свобода – 26 май – отчита всички приходи, в т.ч. „приноса“ на европейските данъкоплатци.

И през тази година основно ще работим за да платим две основни групи от данъци. Общо за преките данъци и социалните и здравните осигуровки са ни нужни близо 58 дни – 24 дни за преките данъци и 34 дни за осигурителните фондове. За косвените данъци са ни нужни 54 дни, като близо 38 дни са само за приходите от ДДС. Имуществените данъци, които са ключов приходоизточник за общините, ни отнемат малко над 3 дни. За неданъчните приходи са ни нужни 18 дни, като тук най-голяма тежест имат постъпленията от различните такси за граждани и бизнес.

Предстоящата актуализация на бюджета през тази година, в т.ч. приемането на т. нар. мерки срещу инфлацията, най-вероятно ще промени основните бюджетни показатели и е възможно да измести още деня на данъчна свобода. Високата инфлация, която влияе както на приходите в бюджета, така и на номиналния размер на БВП, също ще окаже своя ефект върху изчисленията на база заложеното в бюджета. Въпреки това, по-високите нива на преразпределение остават водещата новина по отношение на данъчната свобода. Най-голямата тежест традиционно пада върху работещите, за които данъчната свобода ще настъпи в началото на лятото.

Всеки може да изчисли своя Ден на личната данъчна свобода на специализираната страница „Моите данъци“ – www.kolkodavam.bg.

Предишни издания на Ден на данъчна свобода са достъпни тук.

20 май 2021 г. – Ден на данъчната свобода : Късна данъчна свобода в условията на пандемия

Близо 140 дни работим за държавата през 2021 г. Въпреки тежкия удар на пандемията, през тази година консолидираните приходи в бюджета се очаква да достигнат 47,6 млрд. лв. Очакваният размер на брутния вътрешен продукт на страната за 2021 г. е 124,5 млрд. лв., което означава, че средно за един календарен ден българите ще изработват по 341 млн. лв. Ако приемем, че всичко изработено от началото на годината отива в държавата хазна, то ще ни трябват 140 дни да я попълним. Това означава, че Денят на данъчна свобода през 2021 г. се пада на 20 май, което е най-късната дата за „данъчна“ свобода през последните над 10 години.

Пандемията нанесе своя удар върху бюджета. Преразпределението се увеличи, като през 2021 година се очаква консолидираните приходи да достигнат 38,2% от БВП на страната. След възстановяването от предходната криза, в един продължителен период – от 2013 до 2018 г. –приходите са в рамките на около 35-36% от БВП. Нарастването сега показва, че ролята на държавата в икономическия живот на страната се увеличава. Това се потвърждава и от другата голяма промяна, а именно – значително по-високите публични разходи и свързания с тях голям дефицит, който се очаква да достигне 4,9 млрд. лв. през 2021 г.

Само въпросните 4,9 млрд. лв. се равняват на над 14 дни за „отработване“. Това са допълнителните дни, през които икономиката щеше да работи само за бюджета, ако трябваше да покрие и планирания дефицит. Наричаме ги дни за отработване, тъй като дефицитът в крайна сметка винаги тежи върху данъкоплатците – макар и отложено в бъдещето. Последните получават помощ от европейските граждани, като заложените помощи в бюджета са близо 4 млрд. лв. Трансферите от ЕС на практика ще ни спестят близо 12 дни работа за държавата. Официалната дата на данъчната свобода – 20 май 2021 г., включва всички приходи, в т.ч. „приносът“ на европейските данъкоплатци.

Най-голямата тежест традиционно пада върху работещите българи. Денят на данъчна свобода за работещите настъпва по-късно, тъй като те попадат в обхвата на облагането върху доходите, в т.ч. попълването на осигурителните фондове. На фона на безпрецедентния срив на стопанската активност през първата половина на миналата година, работещите българи продължават да внасят все повече в държавната хазна. Наличието на различни разходни мерки в отговор на кризата е преди всичко благодарение на данъкоплатците, които понесоха пълната тежест на пандемията.

За повече информация:

Петър Ганев, старши изследовател, ИПИ – 02 952 62 66, [email protected]