Губи ли Сребърният фонд от липсата на управленска воля*

Ниската доходност е проблем на неадекватното управление на фонда, но този факт елегантно се пропуска от управляващите.

Фондът за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система или така наречения Сребърен фонд се очертава като един от големите губещи от липсата на конкретна визия и отговорност от страна на държавата. Това поставя под съмнение осъществяването на неговата цел, а имено да служи като гарант за стабилността на пенсионна система след 2018 година. Първите постъпления по сметката на фонда са през 2007 година, а към края на 2010-а средствата възлизат на 1,684 милиона лева. Те са формирани от бюджетни излишъци, приходи от приватизация, концесии и лихви по депозитни сметки в БНБ. До приемането на закона за Сребърния фонд на 14 ноември 2008 година вече са натрупани повече от 1 милиард лева, на основание на разпоредби от законите за държавния бюджет за 2006-а и 2007-а. През 2009 година са постъпили близо 550 милиона лева, докато сумата за 2010 година е драстично по-ниска – 60 милиона лева. В структурно отношение делът на постъпленията от отчетени излишъци е 52% за целия период, този – с  източник приватизация и концесии е 46%, и лихви – 2%. Очевидно, влошаването на бюджетното салдо през последните две години лишава фонда от допълнителни средства, но това далеч не изчерпва всички законови възможности. Въпреки това обаче правителството се проваля в две последователни години – 2009 и 2010, при осъществяване на планираните приватизационни сделки, което няма как да е повлияно единствено от влошената икономическа обстановка в страната. На практика изпълнението на приходи от приватизация е едва 11% от планираните общо за 2009 и 2010 година 426 милиона лева. Тревожен е фактът, че приходите от лихви спадат драстично през последните две години, независимо от нарастването на средствата на фонда.

На този фон приходите от концесии се оказват единствения относително постоянен източник на приходи за фонда, при сегашния пасивен модел на управление на неговите средства. Ясно е, че поне в средносрочен план няма да може да се разчита на бюджетни излишъци, поради което активната политика при управлението на средствата е от решаващо значение.
След необяснимо забавяне членовете на управителния съвет (УС) на фонда, оглавяван от министъра на финансите, бяха назначени в средата на 2010 година, с което трябваше да се предприемат стъпки за активизиране на политиката по управление. Противно на логиката, няколко месеца по-късно, първото действие на УС бе да тръгне срещу самия закон, а не да прилага всички възможности за инвестиране предвидени в него. Идеята бе средствата на Сребърния фонд да се насочат към подкрепа на българската икономика в опит да се търси по-висока доходност, раздвижване на капиталовия пазар. Ниската доходност обаче не е проблем на закона, а на неадекватното управление на фонда, но този факт елегантно се пропуска от управляващите.

Зад идеите прозираше стремежът, натрупаните целеви средства да се харчат по съвсем различен начин, какъвто пример вече е на лице с резерва на здравната каса.
До този момент липсва информация дали УС е избрал мениджъри за управление на средствата фонда. Единствената крачка към по-адекватно управление е направена през последното тримесечие на 2010 година, когато приблизително половината от парите са вложени на срочен депозит от 6 месеца, а друга една четвърт – за 3 месеца в БНБ. Преди това средствата са се влагали на най-често по едномесечни и двумесечни депозити, при минимална лихва.
Според одобрения от УС план за приходите във фонда трябва да постъпят над 1 милиард лева до края на 2013 година, от които 192 милиона лева от концесионни такси и 890 милиона лева приходи от продажба на държавни предприятия. И докато първите са по-предвидими във времето, то приходите от приватизация не изглеждат така сигурни, какъвто е опитът от последните години.

* Статията е публикувана за първи път в Аргументи БГ на 8 февруари 2011 г.