Държавата ни бута в топфинансовата пирамида на всички времена*

Най-голямата финансова пирамида на всички времена е солидарното пенсионно осигуряване.

Финансовите пирамиди са вид измами, при които финансово неустойчив бизнес модел се финансира от инвеститори, привлечени от обещания за нереалистично високи очаквани печалби за дадено ниво на риск. Парите на всеки следващ привлечен се използват за изплащане на дивиденти на вече включените, като по този начин се създава илюзията, че бизнесът работи. Тъй като пирамидата е “куха” и

съществува само докато привлича паричен ресурс,

информацията за реалната дейност, пренасяна чрез финансовите пазари, неминуемо води до нейното разпадане – болезнен, но важен урок за всички засегнати, че пазарът неизбежно отсява лъжливата от истинската информация. Този тип финансови схеми са незаконни в много държави, защото са резултат от целенасочените усилия на измамника (наричан фараон) да разпространява невярна информация.

Джон Лоу (1671 -1729) – шотландски икономист и министър на финансите във Франция – е бил напълно наясно с този проблем, но дори властта над финансовия пазар , дадена му от френския крал Луи XV, не е била достатъчна да го предпази в неговата финансова авантюра с френската колония Луизиана.

Това, което Джон Лоу и всички останали измамници установили е, че е невъзможно да контролираш информацията и следователно действията на инвеститорите. Това, което не са успели да създадат – постоянен паричен поток, който да захранва измамните им схеми – е резултат от факта, че самият финансов пазар е в своята същност една информационна система. Успееш ли да елиминираш пазара на едно благо, потребителите му лесно могат да се превърнат в потенциални “донори” за всякакви измами. В тази област държавата е едноличен шампион в изграждането на “кухи” и неработещи бизнес практики.

Едно от най-грандиозните изобретения на бюрокрацията

– разходно-покривната пенсионна система, която в своята същност не е нищо по-различно от една финансово неустойчива, непазарна инвестиционна схема – е и може би най-скандалната и безочлива измама в нашето съвремие. И като всяка финансова пирамида, хората които участват в нея, няма да получат това, за което плащат.

Когато държавата участва в неустойчив бизнес модел няма нужда да се притеснява за финансовите резултати и съответно дисциплиниращата сила на пазара – тя винаги може да изземе паричен ресурс от частния сектор и да покрие незадоволителните резултати от своята политика. За да просъществува обаче една порочна схема е необходимо да заблудите хората.

Бърнард Мадоф и Чарлз Понци, например, са предлагали огромни печалби, държавата – социална сигурност. Държавата може да прикрие дефектите на своята дейност, представяйки я пред обществото като общо желана цел, но това изобщо не може да промени фундаменталния проблем – разходно-покривната система не е ефективен начин да се предостави въпросното благо. Това е непазарно разпределение на ресурси, при което неефективността се подкрепя от цялата мощ на държавата, използвайки, разбира се, парите на данъкоплатците. Забележете че представянето на неработеща идея пред широката публика като “обществено необходима” не я прави по-малко неработеща. Държавата не може да гарантира, че парите, които плащате, някога ще се използват за финансовото обезпечение на вашите старини –  единственото, което обещава е, че

в бъдеще ще се намерят нови “жертви”, от които да изземе ресурси

Това няма нищо общо със солидарността, а още по-малко с грижата за вас – извинението, което политиците използват, за да финансират дефицитите на тази неефективна система. Именно изкуственото поддържане на подобен тип системи, съчетано със задължителните вноски от работещи и работодатели, неутрализира естествения пазарен крах на пирамидата. С други думи, държавата ни задължава от години да участваме в една измамна схема, чиито размери вече са извън всякакви разумни граници. Задълженията на фонда за социално осигуряване (включва всички социални застраховки към сегашните и бъдещите пенсионери) само в САЩ са над 107 трилиона долара (по оценка на Националния център за политически анализи). Това е около 7 пъти повече от брутния вътрешен продукт на САЩ. За сравнение, преди да се разпадне финансовата схема на Бърнард Мадоф е завлякла инвеститорите с 65 милиарда долара. Дори и най-голямата финансова измама – пирамидата на Мадоф, която се разпадна декември 2008 година – е стотици пъти по-малка и има ограничен ефект само върху избралите по собствено желание да рискуват парите си.

“Солидарен” може да е изключително успешен маркетингов подход, но по абсолютно никакъв начин не означава финансово устойчив, т.е. функциониращ. Пазарът не действа по такъв начин – първо създавате работеща идея, а връзката между бизнеса и потребители създава имиджа на крайният продукт. Държавата първо създава обществено желания имидж, после елиминира конкуренцията и когато в крайна сметка крайният потребител не е доволен от резултата, го задължава да участва със закон. И чака. Чака докато достатъчно много време мине и хората забравят за какво плащат и забравят разликата между крайна цел и начини за постигане на тази цел.

* Статията е публикувана за първи път в Аргументи БГ на 15 март 2011 г.