Кой ще гарантира защитата на вътрешното убеждение?

Автор: Любомир Авджийски / 22.07.2016
1 гласа, средно: 5.0 от 5

На 19 и 20 юли правната комисия в парламента разгледа предложените от Министерството на правосъдието промени в Закона за съдебната власт. Предложенията, касаещи работата на прокуратурата бяха приети почти без изключения.

 

Относно термините

Има няколко ключови термина в действащия Закон за съдебната власт, които очертават съветския начин, по който е структурирана прокуратурата, а оттам и „духът на страх”, витаещ в дейността на прокурорите и липсата на инициатива спрямо тежки корупционни престъпления и организирана престъпност. Както писахме в предишна статия българската прокуратура изцяло копира модела на руската, в която прокурорите са „подчинени” на по-горестоящите, а всички заедно са подчинени на главния прокурор (чл 136 от ЗСВ).  Препоръчахме тази „подчиненост” да бъде премахната, тъй като противоречи на чл. 117 от Конституцията, според който при осъществяване на своите функции прокурорите „се подчиняват само на закона”. Тази терминология не е без значение, тъй като не можеш да си подчинен едновременно „само на закона” и на по-горестоящия прокурор.

Многократно срещу премахването на „подчинеността” бяха излагани аргументи като – „Ами ако им се даде пълна свобода, как ще бъдат контролирани.” Балансът между защитата на вътрешното убеждение на прокурора и неговата отчетност спрямо по-горестоящите прокурори е изключително важен и следва да бъде уреден прецизно. Този баланс най-добре е дефиниран от Европейския съд по правата на човека „функционална независимост, но институционална зависимост” на отделните прокурори. Гарантира се от една страна, че прокурорът преценява сам как да бъде разкрита обективната истина, а от друга, ако не изпълнява качествено това свое задължение, са на лице институционални механизми за отчетност и контрол. (виж повече за механизмите за отчетност и контрол в статия на ИПИ „Предлаганата децентрализация на прокуратурата – противоречива и недостатъчна”, 13 май).

Защитата на вътрешното убеждение на прокурорите следва да бъде реална, а не декларативна. Когато решава въпросите по целесъобразност по дадено дело, прокурорът трябва да ги решава единствено съобразно закона, своята преценка, знанията и опита си. В тази връзка е и смисълът на функционалната подсъдност – че прокурорът от съответната инстанция е достатъчно компетентен да реши въпросите, които са му поверени от закона. По отношение на тази преценка по целесъобразност никой не би следвало да се намесва в работата на наблюдаващия прокурор.

В предложения от Министерството на правосъдието проект има няколко положителни, макар и недостатъчни, стъпки в тази насока:

1. Премахване на противоконституционното положение – че всички прокурори са „подчинени” на по-горестоящите и на главния прокурор,

2. Изрична забрана за издаване на устни указания,

3. При отмяна на прокурорски акт писмените указания да бъдат само по законосъобразността на акта и да не засягат вътрешното убеждение. (нова ал. 5 в чл. 143 от ЗСВ). Но веднага след това в новата ал. 6 на същият член е отстъпено от същия принцип като е указано, че „В случаите, когато отменя прокурорски акт поради това, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва какви действия и за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат.” . Така в ал. 5 се казва, че при отмяна на акт по-горестоящият може да дава писмени указания само по законосъобразността, а алинея 6 му позволява да прави писмени указания и по целесъобразност. Преценката за „необходимите действия за разкриване на обективната истина” е изцяло по целесъобразност и е именно в кръга на вътрешното убеждение на прокурора.

От друга страна, защитата срещу формална или неформална намеса във вътрешното убеждение на прокурора сладва да бъде гарантирана законово чрез конкретна процедура, в противен случая ще остане голо обещание. Следва да бъде уредена процедура, при която наблюдаващият прокурор да може да обжалва пред прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет нерегламентирана намеса във вътрешното убеждение при решаване на въпроси по делото. Този процедура трябва да установява само дали има акт или действие, което накърнява вътрешното убеждение в нарушение на закона, но не и да се занимава с решаване на делото по същество. (Подобна уредба има в чл. 65 от Закона за организация на съдебната власт в Румъния). Защитата на вътрешното убеждение и правилната форма на отчетност и контрол в работата на отделните прокурори е от първостепенно значение за справянето с корупционните престъпления, при които вече говорим за „завладяване на държавата”, а не за отделни престъпления. Когато отделните власти са „завладяни” от корупция единствено оперативно самостоятелни прокурори, чиято дейност е контролирана по правилния начин, могат да бъдат достатъчно силно противодействие на имунното заболяване на системата. Оперативна самостоятелност не означава безотчетност и липса на контрол.