А потребителите?!

В последните няколко месеца нова драма се зададе на хоризонта. Става въпрос за действия на българските доставчици/производители, които зареждат големите търговски вериги със стоки. Първите са недоволни от условията, налагани от вторите и както често става, са задвижили процес по „коригиране на тази несправедливост” с промени в закона. За целта има създадена работна група, координирана от Министерството на икономиката, в която първоначално удобно е забравено да бъдат поканени всички заинтересовани страни. Нищо учудващо, като знаем практиката повечето регулации да се правят без консултиране с тази, които после ще трябва да ги прилагат.

 

Резюме на проблема

Доставчиците на стоки за големите вериги се оплакват от следните проблеми:

  • Многобройни такси и бонуси, с които се ангажират в годишните си договори с веригите.
  • Веригите прехвърлят голяма част от оперативните си разходи върху доставчиците чрез такса за нов магазин, за ремонт, за склад, за листване на нов артикул и т.н.. Входните такси не се възстановяват при разваляне на договорите.
  • Веригите прилагат различни условия към българските и международните компании.
  • Неравнопоставеност при определяне на условията в договора: Например срокът за прекратяване на договора от доставчика е 60 дни, а от страна на веригата – 30 дни.
  • Веригите изискват от доставчиците да им предлагат най-добрите ценови условия и да не предоставят по-ниски цени на конкурентните магазини в и около период на промоции.
  • Няма санкции за забавени плащания.

 

В момента се обсъжда да се промени Закона за защита на конкуренцията като се създаде нова глава (четвърта), в която да се въведе понятието „значителна пазарна сила“:

(3). Счита се, че предприятие притежава значителна пазарна сила, когато неговия годишен оборот, по смисъла на §1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон за последната финансова година е 5 милиона лева и не по-малко от 10 процента от сключените от предприятието договори са с директни доставчици.

 

Общ коментар

Може би някои от читателите на статията вече са се усмихнали няколко пъти, четейки проблемите, посочени от доставчиците. Ясно е, че конкуренцията винаги ще затруднява някои производители и ще ги кара да търсят подкрепата на чиновниците.

Повечето предложения са на практика изкрещяване на глас, че има по-добри компании, които са заплаха за определени доставчици и те искат закрила.

Разглежданите взаимоотношения са трудни за регулация и затова съществува реална опасност от взимането на неефективни и дори задълбочаващи проблема решения.

През миналата година в Словакия[1] беше приет подобен закон, който целеше именно защитата на местните производители и доставчици. Наред с редица други предписания, законът въведе забрана за веригите да продават стоките си на по-висока цена от договорената с производителя и определиха своеобразен таван на различните такси (3% от стойността на доставките). В последствие, в началото на 2011 г., този закон беше премахнат с обосновката, че не е успял да постигне заложените в него цели.

 

Какво трябва да се направи преди да се взема каквото и да е решение?

Първо – всички засегнати трябва да участват в обсъждането на проблема

Второ – трябва да се пресметнат ефектите от предложенията за всички заинтересовани страни – доставчиците, търговските вериги, потребителите, бюджета, администрацията.

Трето – да се публикуват предложенията, заедно с направените сметки за ефектите (върху избора, цените, конкуренцията и т.н.) и да се проведе обществено обсъждане.

 

Без конкретни сметки не трябва да се решава каквото и да е.

Спорната ефективност на сходни нормативни регулации в други страни-членки на ЕС трябва задължително да бъде взета предвид.

 

Добро обобщение на евентуалните последици от регулация на подобни взаимоотношения е позицията на КЗК от миналата година:

При въвеждане на специален секторен закон съществува риск от преориентиране на търговците на дребно към доставчици от съседни страни, в които не е създадена подобна регулация. По този начин е възможно закон, имащ за цел защита на доставчиците, да постигне обратния ефект – прекратяване на търговските отношения с местни, малки и средни предприятия“ .

 


[1] Проблемът за неравнопоставеността в договорния процес между веригите и доставчиците е налице и в други европейски страни като Чехия, Словакия, Румъния, Унгария, Литва, Латвия, Полша. 


Свързани публикации.