Защо намаляването на данъците благоприятства икономическия растеж ?

Ниският икономически растеж е един от основните проблеми в Нова Зеландия – от 50-те години насам стандартът на живот се влошава в сравнителен план. Правителствените реформи от 80-те и 90-те години наистина успяха да спрат негативното развитие, но те не бяха достатъчно решителни, за да създадат стабилна основа за дългосрочно развитие.
Данъците сами по себе си не генерират икономически растеж, нито са единственият фактор за него, но изследванията, теорията и здравия разум доказват, че те играят много съществена роля. Австралия например, географски недалеч от Нова Зеландия, е страна с относително ниско данъчно облагане – правителството изземва 31,6 % от произведения БВП, докато в Нова Зеландия този процент е почти 35. Средногодишно над 30 000 души мигрират от Нова Зеландия към Австралия, в търсене на по-благоприятни условия за живот и реализация до голяма степен предопределени от нивото на данъчното облагане.
Двата основни фактора за наличието на икономически растеж или, което е същото, повишаващ се стандарт на живот са по-високата производителност и повишаване на трудовата заетост сред населението. По-ниското данъчно облагане има положително влияние и върху двата фактора.
По-голяма трудова заетост означава създаване на по-голямо богатство, повече платени данъци и по-малка загуба на благосъстояние. По-ниска данъчна ставка би стимулирала хората да се включват в работната сила, да работят по-дълго и с по-голяма интензивност.
Подобен би бил и ефектът от намаляване на данъците върху производителността. По-ниските данъци могат да направят по-привлекателни инвестициите в области, които стимулират производителността: технически капитал, научна и развойна дейност, човешки капитал.
Данъчното облагане оказва влияние върху решенията на икономическите субекти по отношение на това дали да инвестират в своята квалификация, дали да започнат ново начинание, колко дълго да работят и дори дали да станат част от работната сила.
При дейностите с по-висока добавена стойност логично се изземва повече, отколкото при тези с по-ниска. Следствието е пренасочване на хората от създаване на по-висока към по-ниска стойност, което води до загуба и може да се нарече "свръхданъчно бреме". Това се отнася и за фирмите като стопански субекти. Много потенциални успешни бизнес начинания не се осъществяват или развиват. Следователно цената на събирането на данъци не е просто 1:1 – тя винаги е по-висока за обществото и икономиката.
Според някои изследвания реалното съотношение всъщност е 1:1,2 – т.е. свръхданъчното бреме е $1,2 за всеки долар събран като данък. От 2000 г. досега сумата събирана от новозеландци под формата на данъци се е увеличила с 62% – от $32 млрд. на $52 млрд. Ако горната зависимост се приеме за правилна, свръхданъчното бреме е $4 млрд., което ще рече, че тази сума потенциално благосъстояние е била пожертвана в името на данъците.
Голяма част от свръхданъчното бреме идва от пазара на труда, затова е важно е да се има предвид и неговата еластичност. Колкото повече хора работят, толкова по-богата ще е държавата. Високите данъци обаче имат негативен ефект върху размера на работната сила и продължителността на изработените часове. За хората получаващи помощи често се оказва по-изгодно да разчитат на тях, отколкото да започнат почасова работа, поради високите данъчни ставки. Ако се вземат предвид и възможните намаления на помощите за жилище и детските надбавки, може да се окаже че едно семейство ще бъде в по-лошо икономическо положение ако работи повече часове или получи увеличение на заплатата.
В това се състои и фундаменталният проблем на прогресивното данъчно облагане: то демотивира хората да работят повече. Плоските и по-ниски данъци не са единственото решение, но те могат да имат много силен положителен ефект, увеличавайки възвръщаемостта от труда и инвестициите.
По-високите данъци в Нова Зеландия я правят по-неконкурентноспособна спрямо другите държави в привличането на квалифицирана работна ръка и капитал, който в последните години са все по-мобилни. Данъчната тежест е един от факторите, които оказват влияние върху миграцията на бизнеса – от значение са регулаторният климат, квалифицираната работна ръка, достъпът до пазари и цената на започването на икономическа дейност и наемането на хора (именно тук данъците оказват влияние). Капиталите биват насочвани към страните с по-ниска данъчна тежест, като в случая с Нова Зеландия много от потенциалните инвестиции, които биха могли да бъдат привлечени, се насочват към Австралия, където корпоративната данъчна ставка е 30% (с 3% по-ниска от тази в Нова Зеландия).
Тенденцията при данъците за физическите лица също е към намаляване. По този признак най-високата данъчна ставка в Нова Зеландия (39%) е относително ниска според световните стандарти. Тя обаче се прилага при изключително нисък праг равняващ се едва на средната работната заплата умножена по 1,4.
Има много причини физическите лица да сменят държавата, в която живеят, и една от водещите причини са парите. Много новозеландци емигрират в съседна Австралия, където средният доход е с около 1/3 по-висок.
Всичко дотук доказва, че намаляването на данъците би допринесло за увеличаването на икономическия растеж и съответно на благосъстоянието на държавата. Възниква обаче въпросът какъв вид намаление на данъците ще е най-добро за растежа? Този въпрос се оказва не по-малко важен от размера на намалението. Относно идеята на правителството на Нова Зеландия за данъчни отстъпки за дейности като внос и износ и научна и развойна дейност, трябва да се знае, че това би бил лош избор. Диференцирането на данъчните ставки и данъчните отстъпки окуражават избягването на заплащането на данъците и налагат по-високи данъци от върху всички останали освен привилегированите.
Те също така са рисковани, тъй като се основават на допускането, че правителството разполага с повече знания и може да направи по-правилна преценка от пазара. И тъй като те преднамерено изкривяват икономическото поведение на стопанските субекти, то неизбежно ще имат по-голямо свръхданъчно бреме.
След дълги години на отричане, правителството на Нова Зеландия най-сетне е признало ролята, която намаляването на данъците може да има за икономическия растеж. Тази тенденция е очевидна в целия свят – държавите, в които има икономически растеж (САЩ, Австралия и азиатските държави), са държави, които намаляват данъците, докато Европейските държави с високи данъци (Франция, Италия, Германия и страните от Скандинавия) са в стагнация.
Нова Зеландия може да си позволи голямо понижаване на корпоративните данъци, както и на данъка върху дохода на физическите лица, стига да има политическа воля за това. Това може да стане чрез намаляване на излишъка предвиден в бюджета, като изобщо не се засягат изплащането на дълга и текущите разходи. За намаление на данъците могат да бъдат използвани и средствата, които бюджетът предвижда за неопределени разходи. Контролът върху увеличението на правителствените разходи може да допринесе за още по-съществено намаление на данъците. Освен това всички изчисления за цената на евентуално намаляване на данъците са статични, т.е. те не вземат предвид по-високия икономически растеж и по-големите приходи, които намалението ще генерира.
Докато не се направи реформа в данъчната система и чувствително понижаване на данъчните ставки, Нова Зеландия едва ли ще постигне значителен напредък.