Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Забележителният Любо Сърц

Автор: Красен Станчев / 12.08.2016
Оцени тази статия:

Искрено препоръчвам публикуваният тук обзор на живота и делото на Любо Сърц. Той сега е на 96 години. И е един от хората и приятелите, от които съм научил много за анализа на икономическата политика, но още повече за това какво е достойнство и доброта.

Прегледът на неговия живот, политическите и икономическите пристрастия е направен на събиране в Камарата на лордовете по случай тазгодишният му рожден ден.

| ИЗТЕГЛИ ФАЙЛ |

Това не е първият случай, в който Камарата разглежда живота на Любо. На 29 април 1998 г., по повод отварянето на преговорите за членство на Словения в ЕС, Лорд Харис ъф Хайкрос повдига въпроса за защитата на правата собственост в тази страна.[i] Членството на Словения е поставено под въпрос поради неспазването на правата на семейство Сърц – тяхната собственост не е възстановена, защото след Втората световна война Любо и баща му са осъдени на смърт, а в такива случаи се отнема и имуществото на осъдените.

В такива случаи реституционната процедура на Словения изисква решение на Конституционния съд, а до преди четири години негов председател бе човекът, който по времето на скалъпения процес срещу Сърц е следователят, фабрикувал показанията на обвинението и „обосновали“ смъртната присъда.

Преди пет години, с Любо четохме един през друг лекции пред студенти от Централна и Южна Европа. През целия ден той говореше с италианците на италиански, със сърбите - на сръбски, с германците – на немски, с руснаците - на руски и с мен от време на време разменяше по някоя фраза на български. Вечерта, на чаша вино, той сподели: „знаеш ли, почнал съм да забравям…“. Отвърнах му, че и аз имам същия проблем, макар още да не съм навършил 60. „Не, каза Любо, моят проблем е по-сериозен – аз съм забравил името на следователя, който в крайна сметка ни осъди на смърт“.

Професор Сърц и днес няма проблеми с паметта, работи по няколко часа всеки ден, но не се появява пред хора, за да не им е в тежест. Поради същата причина той прекъсна преподавателската си дейност и участието в конференции и семинари на създадения от него и Лорд Харис Център за изследване на комунистическите икономики (ЦИКИ или CRCE). ЦИКИ сега изучава пост-комунистическите икономики и издава едно от най-престижните академични списания в тази област.

Тревогата на Любо бе, че хората в крайна сметка ще забравят събитията и виновниците за случилото се след Втората световна война по нашите земи.

Едно от най-интересните места в публикувания тук текст е споменът, че в затвора той е стигнал до извода, че всичко зависи от това колко добри са хората. Ако човек прочете автобиографичната книга на Сърц „Между Хитлер и Тито“, ще бъде удивен, че авторът не обижда лично нито един стотиците злодеи, споменати в текста.

Връзката на Любо с България (и поназнайването на малко български) датира от 1940 г., когато той е в София като студент по конституционно право. Всъщност обаче неговият Център през 1980-те е един от малкото мозъчни тръстове, който възпитава плеяда от икономисти как да разбират комунистическите икономики и пътищата на тяхната промяна към нещо по-добро.

Човек може да придобие впечатление колко проникновен като анализатор е Любо Сърц като прочете неговата малка книжка What Must Gorbachev Do?: A Discussion Paper. За теоретичните му възгледи може да се съди по интелектуалния му портрет, който е достъпен като отделно издание на Фонда Свобода в Индианаполис.[ii]

| ИЗТЕГЛИ ФАЙЛ |

 


[i] Виж: Property Rights in Eastern Europe, House of Lords debate 29/04/98.

[ii] Виж: http://oll.libertyfund.org/titles/sirc-the-intellectual-portrait-series-a-conversation-with-ljubo-sirc