Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Семейните помощи за деца – една стъпка напред и две назад

Автор: Явор Алексиев / 30.04.2015
Оцени тази статия:

През февруари 2015 г., когато за пръв път се появиха идеи за промяна в Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), определихме намеренията на Ивайло Калфин като „първа стъпка в правилната посока“. За съжаление, публикуването на конкретните нормативни промени и мотивите към тях в голяма степен заличи първоначалните добри впечатления.

Да, повечето от добрите идеи са налице и тук. Такива са:

  • подчертаването на целевия характер на средствата по програма “Подпомагане на семейства с деца“ (по-тясното и строго обвързване на получаването на помощи с очакванията за насрещно поведение от бенефициентите);
  • затварянето на някои нормативни вратички (като възможността съвместно съжителстващи родители, които нямат брак, да не декларират общия си доход и съответно единият родител да получи право на помощ, въпреки че домакинството разполага със средства, които не предполагат достъп до т.нар. детски надбавки)
  • спирането на някои откровени злоупотреби като записването на майки в системата на висшето образование с цел получаването на облаги по програмата (което доведе до (експоненциален ръст на броя на „майките-студентки“ след като чрез медиите беше „популяризирана“ възможността за получаване на еднократна помощ в размер на 2 880 лв.).

На фона на цялостния прагматичен дух на тези предложения,  крайно негативно впечатление правят предложените изменения в чл. 4 на ЗСПД[1], а именно: обвързването на доходния критерий за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с минималната работна заплата (МРЗ). Последното е ход, който не само не почива на никаква икономическа логика, но и е трудно съвместим със съществуващия инструментариум на социалната политика[2].

Поради спецификата на изчисление на доходния критерий,увеличение на МРЗ с 1 лв. води до съответно увеличение на максималния допустим семеен доход с между 2 и 6 лв. в зависимост от броя на членовете в семейството (ако разглеждаме семейства с до 4 деца). Причината е, че достъпът до помощ се определя не на база дохода на родителите, а на база средния доход на всеки от членовете на домакинството. Така, ако през 2015 г. достъп до програмата (при сегашния критерий от максимум 350 лева доход на човек) има например четиричленно домакинство (от две деца и двама родители) с общ доход 1 400 лв., то от 2016 г., въпреки че МРЗ се очаква да нарасне със 70 лв., допустимият доход ще нарасне четирикратно – с 280 лв., достигайки 1 680 лв. В разглеждания случай това прави брутен доход на родител от 840 лв., което е сума, близка до средната заплата за страната.

Още през февруари предупредихме, че ако предложените промени бъдат приети в текущия им вид, най-голямата и най-неефективната по оценка на Световната банка програма в сферата на социалното подпомагане у нас ще стане още по-голяма и още по-неефективна.

Средствата по нея ще достигат до все по-голям брой хора, което предполага, че техният размер най-вероятно ще трябва да бъде замразен. В противен случай (ако размерът на т.нар. детски надбавки бъде увеличен), още през 2017 г. разходите по програмата могат да достигнат до 500 млн. лв. Това е стойност, за която от МТСП заявяват, че „не отговаря на нашите сметки“. Ние, обаче, сме готови да се обзаложим и да си потърсим облога през късната пролет на 2018 г., когато ще бъде публикуван отчетът за разходите по програмата от 2017 година.

Отново в неформални дискусии представители на МТСП коментират, че програмата не е „социална“, а е „демографска“. Този възглед, обаче, не звучи сериозно, предвид факта, че последната се администрира от Министерство на труда и социалната политика и се изпълнява от Агенцията за социално подпомагане. А и ако трябва да сме честни, точно „демографските“ достижения на въпросната програма (създаване на деца от крайно бедни семейства с цел получаването на пари) едва ли са нещо, с което МТСП иска да се хвали. Проблемът е, че ако новите контролни механизми по програмата не сработят, това „занятие” ще стане още по-доходоносно и в него ще се включват още повече бедни хора, болшинството от които обричат и децата си на същата безперспективност и нищета.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info  

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/

 


[1]След публикуването на официалните предложения за промени в ЗСПД, ИПИ изпрати становище до МТСП, в което изложи своето виждане за основните проблеми, до които може да доведе този ход.

[2]Предвид целите и функциите на всяка социална политика, а именно да подпомага най-нуждаещите се, доходният критерий за семейните помощи за отглеждането на дете би следвало да се обвърже с някой от вече използваните инструменти, имащи отношение към бедността и условията на живот в страната. Такъв възможен индикатор е прагът на бедност, който се определя ежегодно от МС и който е обвързан с изчисляваната от НСИ линия на бедност.