Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Становище на ИПИ относно промените в Закона за семейни помощи за деца

Автор: ИПИ / 20.02.2015
Оцени тази статия:

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), представяме становището на Института за пазарна икономика (ИПИ). ИПИ подкрепя усилията за засилване на контрола и гарантиране на социалната справедливост при предоставянето на помощи за семейства с деца. Много от предложените текстове имат за цел подобряването на ефективността на отпусканите средства, като основният инструмент е намаляване на злоупотребите и премахване на някои пропуски в текущата нормативна уредба. Силно приветстваме подобрената нормативна уредба при отпускането на средства за подпомагането на майки-студентки, която ще спомогне за намаляване на грешните стимули за възползване от програмата.

 

На фона на цялостния прагматичен дух на предложения от Ивайло Калфин законопроект,  крайно негативно впечатление правят предложените изменения в чл. 4 на ЗСПД. Тяхното приемане в текущия им вариант е в състояние напълно да заличи положителния ефект от всички останали предвидени промени и да доведе до рязко понижаване на ефективността на средствата, отпускани по програма „Подпомагане на семейства с деца” на Агенцията за социално подпомагане (АСП). 

По-конкретно, предложеното изменение обвързва доходния критерий за отпускането на месечни помощи за отглеждане на дете с минималната работна заплата. Ако този критерий в момента е 350 лева на човек от домакинството, то той би трябвало да стане 420 лева от началото на 2016 година.

Нашите възражения по предложения конкретен текст са както следва:

 

1) Предложението ще доведе до намаляване на ефективността на програмата за месечни добавки за семейства с деца

С оглед на големия брой на бенефициентите по програма „Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст” (близо 800 хиляди деца и над 525 хил. домакинства) и сериозния обществен ресурс, който тя ангажира, считаме предложеното увеличение на доходния критерий за крайно неразумно. Особено на фона на необходимостта от осъвременяване на размера на самите плащания, която неизменно ще бъде обект на дискусия през следващите години.

Ако предложените промени бъдат приети в текущия им вид, най-голямата и най-неефективната по оценка[1] на Световната банка програма в сферата на социалното подпомагане у нас ще стане още по-голяма и още по-неефективна. Това ще означава, че:

  • броят на бенефициентите ще се повиши
  • разходите по програмата ще се увеличат значително
  • eфективността на отпусканите средства ще намалее
  • размерът на детските надбавки ще трябва да бъде замразен в обозримо бъдеще
  • други, по-ефективни програми, ще продължат да страдат от недофинансиране.

 

2) Не е налице оценка на въздействието и финансова обосновка на предложения Проект  на Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца

Мотивите към Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) не съдържат информация за очакваните допълнителни разходи вследствие на предлаганите промени. Това обстоятелство се явява остро нарушение на изискванията на чл. 28 (2) от Закона за нормативните актове (ЗНА).

Според Годишния доклад за дейността на Агенцията за социално подпомагане за 2013 г., общо разходваните средства по програмата за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование възлизат на 352,4 млн. лв. След въведеното през 2014 г. увеличение на размера на месечната добавка за второ дете до 50 лв./месец, в Бюджет 2014 предвидените разходи по програмата нараснаха до 399,6 млн. лв. С оглед на тенденцията за намаляване на броя на бенефициентите по програмата с между 1 и 2% годишно, и запазването на тавана на доходния критерий през 2014 г., очакваме крайният отчет по нея да покаже близки до заложените в бюджета за 2014 стойности. В същото време, това представлява увеличение от 14,4% на разходите по програмата през 2014 спрямо 2013 година.

Ако увеличаването на доходния критерий до 420 лв. от 1 януари 2016 г. доведе до включването на около нови 100 хил. деца в програмата, това ще предизвика увеличение на разходите по програмата от най-малко 50 млн. лв. при запазване на сегашния размер на надбавките. При този сценарий общият ръст на годишните разходи по програмата за 2016 г. спрямо 2013 г. ще надхвърли 100 млн. лв., което представлява увеличение с близо 29% в рамките на едва три години. В допълнение, ако Бюджет 2016 предвиди увеличение на размера на детските надбавки за трето дете, това ще означава допълнителен разход.

 

3) Използването на минималната работна заплата като инструмент за определяне на доходния критерий не почива на икономическа логика 

Използването на минималната работна заплата (МРЗ) като инструмент на социалната политика е ход, лишен от икономическа логика. Максималният допустим брутен доход (МДБД) за отпускането на месечни добавки за отглеждане на дете се изчислява не на база средния брутен доход на родител, а на база средният брутен доход на лице от домакинството.

Предвид заложеното увеличение на размера на МРЗ (от сегашните 360 лв. до 420 лв. от 1 януари 2016 г.), възприемането на подобен подход би увеличил размера на максималния допустим брутен доход както следва:

Планираното в следващите години увеличение на нивото на МРЗ залага прогресивно нарастване на максималния допустим семеен доход за участие в програмата – и то в значителен размер. Поради спецификата на изчисление на МДБД, увеличение на нивото на МРЗ с 1 лв. води до съответно увеличение на максималния допустим семеен доход с между 2 и 6 лв. в зависимост от семейството (при допускане за до четири деца в семейството – при по-голям брой на децата и увеличението на максималния допустим семеен доход нараства със съответната сума).

По същество, предложеният текст ще доведе до увеличаване на максималния брутен доход на семейство за допустимост по програмата с 20%, считано от 1 януари 2016 г., и с 31,4% спрямо текущото ниво[2], считано от 1 януари 2017 година.

 

4) Обвързване на доходния критерий за семейните помощи за отглеждане на дете с обективен критерий за социален статус като, например, прага за бедност, определян ежегодно от МС 

Предвид целите и функциите на всяка социалната политика – а именно, да подпомага най-нуждаещите се, доходният критерий за семейните помощи за отглеждането на дете следва да се обвърже с някой от вече използваните инструменти, имащи отношение към бедността и условията на живот в страната. Такъв възможен индикатор е прагът на бедност, който се определя ежегодно от МС и който е обвързан с изчисляваната от НСИ линия на бедност.

Предвид това, че в момента доходният критерий е по-висок от прага на бедност, последният може да бъде запазен до момента, в който определяната от МС линия на бедност за страната не се изравни с него. След като доходният критерий се изравни с линията на бедност, той може да започне да нараства в синхрон с нея.

 

5) Други препоръки

Считаме, че е уместно да се потърсят начини за ограничаване на максималната възраст, при която се получа право на достъп до помощи по програмата. Според чл. 7 (1) от Закона за народната просвета (ЗНП) задължителното образование у нас е до 16-годишна възраст, а пълнолетието на лицата настъпва на 18-годишна възраст. Поради това ние считаме, че получаването на помощи за отглеждане на дете с цел насърчаване на участието им в образователната система следва да бъде ограничено до един от тези два възрастови прага.

 


[1] Social Assistance Programs: Cost, Coverage, Targeting and Poverty Impact (Bulgaria), 2009 / The World Bank

[2] При условие, че нивото на минималната работна заплата се увеличи до планираните 460 лв. от 1 януари 2017 година.