Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Рецесията предизвика намаляване на икономическата свобода по света

20.09.2010
Оцени тази статия:

 

 

 

 

Рецесията предизвика намаляване на икономическата свобода по света

България е на 36-то място в световната класация и на 15-то в ЕС

 

 

20 септември 2010 г.

 

СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ — България се нарежда на 36-то място в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2010”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Институт за пазарна икономика.

Докладът представя картината през 2008 г. (последната година, за която има налични официални данни за всички страни). Големите промени за България се дължат на преоценка на един от индикаторите в категория „размер на правителството”. Съвместната работа между експерти от ИПИ и авторите на изследването доведе до преоценка на индикатора, касаещ държавните предприятия и размера на държавните инвестиции, което повиши резултата и класирането на страната ни. След настъпилите промени страната ни получи рейтинг 7,31 и се нареди на 36-то място, като предходната година заемаше 41-во място с рейтинг 7,30.

„Икономическата свобода в България отбеляза сериозен ръст през последното десетилетие, но през последните 3-4 г. се наблюдава забавяне. Нещо повече, мерките срещу настоящата криза отнеха от свободата ни, а това означава по-бавно възстановяване и по-нисък ръст през следващите години.” – заяви Петър Ганев от Института за пазарна икономика 

Тазгодишното издание на доклада показва, че икономическата свобода търпи първия си глобален спад от четвърт век насам, като средната световна оценка спада от 6,74 през 2007 г. до 6,67 през 2008 г. От 123-те държави, които участват в изследването още от 1980 г. насам, през тази година 88 (71,5%) са загубили позиции, докато едва 35 (28,5%) регистрират подобрение.

„В отговор на икономическия срив от 2008 г. много страни направиха масирани държавни харчове и създадоха допълнителни регулации, като по този начин накърниха икономическата си свобода и попречиха на възстановяването и бъдещия ръст.

Дори след началото на рецесията качеството на живот в страните със свободни и отворени пазари е значително по-високо, отколкото в държави с управлявани от правителството икономики“.

Докладът поставя на челна позиция Хонконг, следван от Сингапур и Нова Зеландия. Отново Зимбабве се характеризира с най-ниско равнище на икономическа свобода сред всички 141 държави, включени в изследването. Непосредствено преди Зимбабве са Мианмар, Ангола и Венецуела.

първи 10

рейтинг

 

последни 10

рейтинг

1

Хонконг

9,05

 

132

Алжир

5,00

2

Сингапур

8,70

 

133

Демократична република Конго

4,93

3

Нова Зеландия

8,27

 

134

Бурунди

4,91

4

Швейцария

8,08

 

135

Гвинея-Бисау

4,82

5

Чили

8,03

 

136

Централноафриканска република

4,77

6

САЩ

7,96

 

137

Република Конго

4,75

7

Канада

7,95

 

138

Венецуела

4,33

8

Австралия

7,90

 

139

Ангола

3,89

9

Мавриций

7,82

 

140

Мианмар

3,81

10

Великобритания

7,81

 

141

Зимбабве

3,57


 

В топ 10 няма нито една държава от континентална Европа с изключение на Швейцария – страна, която не е в ЕС, но за сметка на това влиза в Шенген. Неслучайно страната, чийто граници са отворени, а в същото време не е подвластна на бюрократите в Брюксел, е страната с най-голяма икономическа свобода в Европа.

 

 

Източник: Икономическа свобода по света: годишен доклад 2010

 

Икономическата свобода в България

През последните десет години икономическата свобода се разпространява сравнително бързо в страната ни. През 2000 г. страната ни получава рейтинг 5,27, което ни нарежда на 109 място в света. Пет години след това, през 2005, резултатът ни вече е 6,99, което ни отрежда 59 място в света. Към 2008 г. резултатът ни достига 7,31, което ни води до 36-та позиция.

Въпреки това наглед добро развитие, през последните 3-4 години страната ни забави своя ход, а политиките в отговор на кризата през 2009 и 2010 г. вече отнеха от икономическата ни свобода. Нещо повече, през това десетилетие така и не беше отбелязан прогрес по най-слабите ни индикатори и сериозните проблеми остават в областта на съдебната система (независимост и безпристрастност), защитата на правото на собственост, тромавата бюрокрация и корупционните практики. 

 

 

Източник: Икономическа свобода по света: годишен доклад 2010

 

България получава следните оценки по ключовите индикатори на икономическата свобода за 2008 г. (от 1 до 10, където по-висока стойност означава по-голяма степен на икономическа свобода):

  • Размер на правителството: 7,46 (спрямо 7,21 през 2007) – подобрението се дължи на намаление на подоходния данък при въвеждането на нисък плосък данък от 10% през 2008 г. Основните проблеми в тази категория са все още високото облагане на труда (осигуровките) и наличието на сериозни трансфери  и субсидии от бюджета.
  • Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост: 5,21 (спрямо 5,29 през 2007) – това е най-проблемната за страната ни област. Получаваме изключително ниски резултати по отношение на независимостта и безпристрастността на съда, като и защитата на правото на собственост.
  • Достъп до сигурни и стабилни пари: 8,74 (спрямо 8,62 през 2007) – традиционно добра категория през последните години. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари в страната ни, което е основна предпоставка за растеж. Показателно е, че в тази категория България е получавала резултати, близки до нулата, непосредствено преди хиперинфлацията през 1997 г.
  • Свобода на международната търговия: 7,62 (спрямо 7,81 през 2007) – сравнително стабилна категория за страната ни, доминирана от членството ни в ЕС и търговската политика на съюза.
  • Регулиране на кредита, труда и бизнеса: 7,54 (спрямо 7,57 през 2007) – проблемите в тази категория са по отношение на регулациите на труда и бизнеса: пречки при наемане и освобождаване на работници, безсмислени регулации на работното време, тромава бюрокрация, наличие на нерегламентирани плащания между бизнес и администрация (корупция), ценови контрол в определени сектори.

 

Препоръките на ИПИ за постигане на по-висока икономическа свобода в България и повече просперитет стъпват на следните принципи:

  • Върховенство на закона – това е най-важната задача пред страната ни, но тя не може да бъде решена със сила. Върховенство на закона има само тогава, когато има безпристрастна и независима съдебна система и не се потъпкват правата на хората.
  • По-малко правителство – свиване на администрацията и държавните разходи, както и преосмисляне на всички субсидии от бюджета.
  • Стабилни пари – запазване на валутния борд и ускорено присъединяване към еврозоната.
  • Стабилни държавни финанси – въвеждане на фискален борд, който да гарантира бюджетна дисциплина и по-малко намеса от страна на политиците.
  • Условия за бизнес – свеждане до минимум на взаимоотношенията между бизнес и администрация, задължително използване от администрацията на електронни услуги, вътрешна комуникация между държавните органи.
  • Пазар на труда – преосмисляне на политиката на пазара на труда, в т.ч. изцяло нов Кодекс на труда, намаляване на облагането на труда и пенсионна реформа, предоставяща избор и директна връзка между плащани осигуровки и получавана пенсия (система на спестявания, а не на трансфери от бюджета).

 

Висока икономическа свобода – по-ниска безработица и по-малко убийства

Тазгодишният доклад изследва и влиянието на икономическата свобода върху размера на безработицата. Резултатите показват, че по-високо ниво на икономическа свобода води до по-ниска безработица. Дания например увеличава икономическата си свобода от 6,5 през 1980 г. до 7,8 през 2007 г., което води до забележимо подобрение на датския пазар на труда и намален коефициент на безработица между 1 и 1,3 процентни пункта през периода.

„С оглед на значителната цена на безработицата и огромния брой безработни по света, правителствата трябва да разгледат увеличаването на икономическата свобода като средство за намаляването й, особено в условията на глобална рецесия.”

Докладът също така разглежда ефекта на икономическата свобода върху нивата на убийствата във Венецуела, Колумбия, ЮАР, Латвия и Литва. Резултатите показват, че увеличаването на икономическата свобода води до намаляване на броя убийства. Свободните пазари ни правят не само по-богати, но и способстват за по-доброто сътрудничество между гражданите.  

 

За докладът „Икономическа свобода по света”

Годишният доклад „Икономическа свобода по света” се изготвя от канадския институт „Фрейзър” в сътрудничество с независими институти от 80 държави, в т.ч. и ИПИ.

Тазгодишната публикация обхваща 141 държави, представляващи 95% от световното население, като използва данни от 2008 г. (последната година, за която има налични и съпоставими официални данни). Докладът обновява и резултатите от предходни издания в случаите, когато данните са били ревизирани.

Докладът „Икономическа свобода по света” използва 42 различни показателя, за да създаде индекс, който нарежда страните по света според политиките, насърчаващи икономическата свобода. Основополагащите принципи на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободата на конкуренция и защитата на частната собственост. Икономическата свобода се измерва в пет направления: (1) размер на правителството; (2) законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост; (3) достъп до сигурни и стабилни пари; (4) свобода на международната търговия; (5) регулиране на кредита, труда и бизнеса.

Изследванията показват, че хората, живеещи в страни с високи нива на икономическа свобода, се радват на по-висок просперитет, повече лична свобода и по-дълъг живот. Тази година докладът включва и нови проучвания, показващи влиянието на икономическата свобода върху размера на безработицата и убийствата.

„Стремежът към икономическа свобода се споделя от най-развитите нации по света. Докато жителите на тези държави имат висок стандарт на живот и лична свобода, хората от държави, намиращи се на дъното на класацията, обикновено са крайно бедни и репресирани от правителства, които не признават широкоразпространени индивидуални права и свободи.”

Докладът за 2010 г. е подготвен от Джеймс Гуортни, Робърт А. Лоусън и Джошуа Хол. Пълният доклад е достъпен на www.freetheworld.com.

 

За коментар на доклада:

Петър Ганев

02/ 952 62 66

 

Повече статии за икономическата свобода:

http://ime.bg/bg/projects/ikonomicheska-svoboda/