Провалът на администрацията в образованието и заетостта

Две наскоро публикувани  оценки за работата на администрацията показаха как тя не може да изпълнява политиките, които си мисли, че може да изпълнява. Става въпрос за:

Трябва да се спомене фактът, че самата администрация се опитва обективно да оцени дейностите си, без да „напудря” резултатите и очакванията за в бъдеще. Разбира се, това не е така, когато се пишат стратегиите, плановете и програмите, което още повече засилва впечатлението за грешно изхарчени пари a posteriori.

Нещо, което е притеснително, е, че препоръките в докладите като цяло са адекватни, но са написани прекалено общо и не предвиждат конкретни действия, а предполагат писането на нови планове и стратегии, които да се справят с проблемите. Те пък от своя страна вероятно отново ще са нереално оптимистични и ще залагат на спорната ефективност на администрацията.

 

Защо администрацията се проваля

  • Нереалистично поставяне на целите. Плановете и стратегиите стоят върху презумпцията, че държавата може да влияе на секторите и го прави по възможно най-ефективния начин. Последващите оценки показват, че образованието и заетостта зависят пряко от икономиката и колкото и да харчи, администрацията не може да пребори икономическата ситуация, стимулите на участниците и процесите на пазара.
  • Грешен подход. Нереалистичното поставяне на целите води и до грешен подход при изпълнението им. Проблемът е, че държавата се опитва пряко да повлияе върху динамиката в секторите – в единия случай се захваща да осигурява работа на безработни на пазара на труда (програмите за субсидирана заетост), а в другия – да обучава хората и да ги квалифицира по предварително зададен план, да създава още институции, да прави семинари и да печата брошури за важността на образованието. Тези действия в много случаи не допринасят за развитието на отделния човек. Така например, Оценката за действията по заетостта отчита, че изпълнението на дейности по програмите за субсидирана заетост са предимно с общополезен характер и не допринасят съществено за трайното устройване на безработните на пазара на труда.
  • Разминаване между целите и действията. Поставените цели амбициозни и изискват мащабен подход на действия. Когато, обаче, те трябва да се изпълняват от многобройни институции (при образованието са 24, а при заетостта – няколкостотин с Бюрата по труда и общините), дейностите започват да се забавят, отчетите да остават непопълнени, а мерките и целите – неизпълнени. Това води до забавяне на мерките, изпълнение на прекалено тесни мерки, които на практика не водят до поставените цели (липса на целенасочени усилия), изпълнение на части от системи, които сами по себе си нямат стойност. Така например в доклада за образованието се казва, че „Въпреки амбициозното планиране на задачи през 2014 г., свързани с училищното образование, тесният секторен подход продължава да доминира в неговото развитие и на практика не съдейства за изграждането на пълноценно функционираща система за учене през целия живот.”

 

Всичко това води до неизпълнение на целите и краткосрочни и нестабилни резултати.

  • Оценката на активната политика на пазара на труда показва, че тя има изключително нисък ефект върху безработицата, доходите, потреблението, инвестициите и БВП и „тези ефекти имат единствено краткосрочен характер и не се отразяват пряко върху производствения потенциал, т.е. върху дългосрочната динамика на икономиката.”
  • Докладът за ученето през целия живот показва, че „напредъкът по отношение на изпълнение на стратегическите цели на Националната стратегия за учене през целия живот през 2014 г. като цяло е несъществен и крайно незадоволителен.”

 

Тези оценки за пореден път показват, че администрацията не може да влияе директно на заетостта и образованието чрез изпълнението на програми. Необходими са реформи на пазара на труда и в образованието, които да стимулират индивидуалната отговорност за образование и заетост и да премахнат пречките пред свободното правене на бизнес и развитието на икономиката.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info   

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. 

http://www.ngogrants.bg/



Свързани публикации.