Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Приказни герои, древни легенди и детски злодеи се явяват на избори

Автор: Петър Ганев / 03.10.2014
Оцени тази статия:

Преди година и половина, по повод наближаващите тогава парламентарни избори, написах статия със заглавие „Робин Худ и Вълшебникът от Оз се явяват на избори”. Идеята на този текст беше, че на изборите се явяват основно политици, които искат или да се превъплатят в класическото разбиране за Робин Худ – да взимат от лошите богати и да дават на онеправданите бедни или да влязат в ролята на Вълшебника от Оз – измамник (популист), който не може нищо, а обещава всичко, за да получи власт. При така описания избор пред българина, едва ли трябва да се учудваме, че днес сме изправени пред продънен бюджет и нов избор. Обществото получи това, за което гласува/не гласува.

Изключително грешно би било в деня за размисъл да си мислим, че дупката в бюджета е плод на политически номера или дори на някаква конспирация. Не, проблемите пред фиска са структурни и са неизбежен резултат от комфорта на политическия елит да прахосва публични средства. Кратката рестроспекция говори сама за себе си:

  • 2007-2008 г. – профукан излишък и прикрит дефицит. В най-добрите години за родния боджет бяха похарчени над 2,5 млрд. лв. допълнителни средства, а през 2008 г. вече се появява структурен дефицит, тоест въпреки привидното изобилие на пари и излишък, структурно бюджетът е на минус и в рекордната 2008 г.;
  • 2009-2010 г. – избори, рецесия и продънен бюджет. Покрай рецесията и изборите бюджетът е напълно изпуснат и за две години са натрупани 3,5 млрд. лв. дефицит, а фискалният резерв изтънява сериозно;
  • 2011-2012 г. – неизбежна консолидация. Бюджетното салдо започва да се подобрява, но не заради някакви сериозни реформи или разходни мерки, а поради възстановяването на приходите. Дефицитът все пак остава;
  • 2013 г. – нови избори и изпуснат бюджет. Бюджетният дефицит отново нараства (1,5 млрд. лв.), като причините са изцяло политически;
  • 2014 г. – отново избори и тотално продънен бюджет. Дефицитът тази година най-вероятно ще достигне рекордните 3 млрд. лв.

Този кратък обзор ясно показва, че фискалните проблеми пред страната се дълбоки, а предстоящата актуализация на бюджета е само един щрих в общата картина на дефицитното харчене. Рецесията остана далеч в миналото, а родната фискална позиция рязко се влошава, при това тук дори не коментираме фискалните рискове покрай банките и енергетиката. Ако слушаме риториката покрай предстоящите избори и гледайки данните, то можем спокойно да твърдим, че тези, които са по-скоро леви, харчат с по-лека ръка, докато тези, които са по-скоро десни, са твърде плахи в опитите си да провеждат реформи. И левите, и десните обаче залитат по популизъм и дънят бюджета преди избори.

Въпреки че написаното преди година се потвърди във фискално отношение, днес е повече от ясно, че не съм бил съвсем изчерпателен. На избори, наред с древни легенди и фалшиви вълшебници, видно участва и още един типаж – аз бих го нарекъл Туиг (от „Приключенята на мечето Ръкспин”), който така и не успява да влезе в ОЧЗ („Организация на чудовищата и злодеите”). Както и да гледаме на Робун Худ или на Вълшебника от Оз, в своите истории те не са злодеи. С други думи, не са съвсем приложими към родната политическа действителност. Туиг, от своя страна, е просто отвратителен – ниско ниво злодей, който бива описван със звучното „evil wizard-wannabe”. Такива са и немалко от кандидатите за следващия парламент – не искат да бъдат народни представители в истинския смисъл на думата, а просто част от елитните чудовища и злодеи.  

Фабриката за илюзии в страната няма да бъде затворена на избори. Наивно е да се вярва, че трябва да чакаме да се появи истинска партия с правилните хора, за която масово да се гласува и да се оправим. Всъщност хората точно това правят години наред и все остават излъгани. Изкривените легенди и измамните вълшебници не се преборват на избори, а всекидневно с проява на тотална нетърпимост към абсурдите в страната и постоянния стремеж една малка група хора да решават вместо всички останали. Поредната дупка в бюджета е само макроикономическото проявление на толерирането на тези абсурди. На тези избори нямам чувството, че правя глупав избор между Робин Худ и Вълшебникът от Оз, а по-скоро гласувам срещу ОЧЗ.