Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Робин Худ и Вълшебникът от Оз се явяват на избори

Автор: Петър Ганев / 22.03.2013
Оцени тази статия:

Избори 2013 се очертават да бъдат изключително интересни – всякакви приказни герои и древни легенди са заявили участие и са готови да „ощастливят” българина. Дебатите от последните дни ясно показват, че противопоставянето не е „улица” срещу политици, а популизъм срещу разум. Противопоставяне, което го има във всяка една партия, има го и на улицата, често го има и във всеки един от нас – изкушението на „лесното” решение.

Водеща фигура на изборите, разбира се, ще бъде Робин Худ[1] или идеята, че е време да вземем от богатите и да дадем на бедните. Още в края на 2012 г., тоест преди високите сметки за ток и протестите, Красен Станчев подсказа, че се задава изборна надпревара за „разглобяване на данъчната система”. Това е класическата риторика на популистите – ще наложим справедливост, взимайки от привилегированите богати и давайки на неоправданите бедни. Не се говори за растеж, работни места, инвестиции или въобще условия за успех – било то на предприемача или на работника, а вниманието се насочва към преразпределението и наказанието на получаващите повече.

Ниският плосък данък, еднакъв за всички, не дава възможност за подобна риторика и на практика отнема от властта на политиците да играят по тези чувствителни нотки на обществото. Точно както валутният борд отне от политиците риториката за печатането на пари или обезценяването на лева и намали деструктивната им власт, така и плоското облагане е трън в очите на популистите. Те са готови да пренебрегнат данните за ефективността на плоския данък – повече приходи с два пъти по-ниска ставка и въпреки кризата – само и само да имат инструмент, който отговаря на риториката за лошите богати и онеправданите бедни.

Другият герой на изборите се очертава да бъде Вълшебникът от Оз или това е идеята, че даден политик може да реши всички проблеми на българите. Вълшебникът от Оз е изявен популист, няма никакви вълшебни умения, но парадира и е щедър на обещания – било то мозък за Плашилото, сърце за Тенекиения човек или смелост за Страхливия лъв. Той обещава всичко и на всички, само и само да постигне своето. Така и родните политици вече се надпреварват да обещават работни места, доходи и други благинки в търсене на по-широка подкрепа. Откриваме работи места, вдигаме доходи, раздаваме безплатни неща – много хубаво, но как точно го правите това? Знаем, че безплатен обяд няма. За да преразпределяш, първо трябва някой да създава.

Проблемите в българското общество не са в преразпределението, а в създаването. Разбирай умения и образование, предприемачество и работа, състезание и избор. Това са структурните проблеми, които трябва да бъдат дебатирани – как да произвежда образованието качествени кадри, които са търсени на пазара на труда, как да улесним живота на хората с идеи, на „производителите на възможности” или просто на предприемачите, как да направим така, че във всяка сфера има състезание и потребителите могат да разкрият предпочитанията си чрез своя избор. Това са важните въпроси, а не как да вземем от едни и да дадем на други или да обещаваме безплатни обяди. За да откроите кои политици говорят за важните неща и кои просто словоблудстват, може да приложите следния тест: дали чутото от даден политик резонира по някакъв начин с идеята за Робин Худ или Вълшебникът от Оз. Ако да, то имаме отбягване на проблемите и популизъм. Ако не, то може и да е нещо смислено.

 


[1] Авторът използва разпространеното схващане за Робин Худ с ясното съзнание, че то е до голяма степен погрешно. Митовете за Робин Худ по-скоро говорят за борба с привилегированите и помагане на онеправданите, което е напълно в унисон с разбиранията за свободно и правово общество. Робин Худ по-скоро би се борил с монополите, отколкото да иска каквото и да е било преразпределяне. Той би защитил по-ниските данъци, които на практика изземват пари от обикновения човек и се разпределят от корумпирани политици/властимащи. Истинският Робин Худ, поставен в съвременно общество, най-вероятно би бил в сивата икономика.