Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Политиката по заетостта на ЕС: политически некоректно обяснение

15.12.2006
Оцени тази статия:

Под почти същото заглавие двама колеги от Харвардския университет иУниверситета Бокони описват несъобразностите и рисковете от работатана институциите на ЕС.
Тук ние преразказваме само една малка част от тяхната доста подробнастатия*.

История
В края на 1991 г. Всички членове на ЕО без Обединеното кралство приматХартата за фундаменталните социални права. По-късно правителството налейбъристите я ратифицира и от името на Великобритания. През 1997 г.Хартата става част от Амстердамския Договор, което превръща осъществяванетона тези права в приоритет за страните членки.

На тази основа Люксембургската среща по заетостта от 1997 г. въведеЕвропейската стратегия по заетостта, която обхваща серия от индикаторив много области от професионалното обучение до подобряване на обществениядиалог. През 2000 г. в Лисабон бяха определени критерии и политика задостигане на “новата стратегическа цел на следващото десетилетие: дастане най-конкурентоспособната и основана на знанието икономика в света,даваща възможност за устойчив икономически растеж, с повече и по-добриработни места и по-голяма степен на социално взаимодействие”.

Процедури
За постигането на тези цели Европейският съвет въведе нов метод за откритосътрудничество, което позволява равен натиск при липсата на правниинструменти във фактически всички области, засегнати в документа. Всякагодина Съветът издава “Указания за заетостта” и “Препоръки на Съветакъм страните-членки за политиката по заетостта”, които са основани насвой ред на препоръките на Европейската комисия. Всяка страна изпраща“Национален план за действие”, в който докладва за предприетите стъпкиза прилагането на указанията. След това Съветът издава “Съвместен докладза заетостта” с детайлна оценка на политиката на отделните страни.

Недостатъци на стратегията
1. Определяне на числени цели, при това недиференцирани за отделнитестрани;
2. Препоръчва се силно противоречива политика като очевидно “благо”;
3. По отношение на реториката: от силно звучащи декларации за “основанона знание общество” до безброй безсмислени помпозни аргументи.

Коментар
Човек може да си помисли, че множеството дейности около “основанотона знание общество” е в голяма степен безвредно упражнение по европейскопразнодумие. Все пак ние вярваме, че това упражнение не е само съмнителноизползване на време и пари. Никое правителство в момента не приема насокитеза политиката по заетостта дори като слабо ограничение; освен това нямастрана, в която “Националният план за действие” изпълнява някаква роляпри определянето на политиката. Правителствата участват заради положението,в което са попаднали, тъй като отказът им може да им донесе квалификацията“евро-отстъпници”. Това Кафкианско упражнение спомага за успокояванетона дебата и за осъзнаването на публиката като създава впечатление, ченякоя европейска институция действително знае как да разреши проблемаза безработицата в Европа, само националните правителства да си сътрудничеха...

____________________________________

* Alberto Alesina, Roberto Perotti, The EU: A politicallyIncorrect View, NBER, March, 2004 (WP 10342) http://www.nber.org/papers/w10342