Статии ISSN 1313 - 0544

По-ниските осигуровки ще свият безработицата*

Автор: Светла Костадинова / 06.10.2009
Оцени тази статия:

България е малка и отворена икономика и всяка промяна в условията в чужбина означава, че у нас всичко се усеща веднага. Толкова сме зависими от чуждото търсене, че огромната част от българските работници и работодатели трябва да са изключително гъвкави, да придобиват постоянно нови умения и знания, да се местят от сектор в сектор или от един регион в друг, за да запазят пазара и работата си.

 Сега всеки ще каже, че у нас има криза. И това е съвсем вярно. Но основните причини в България хората да остават без работа са по-фундаментални и са валидни още преди кризата да се прояви у нас. Всяка промяна в търсенето и предлагането на стоки и услуги е причина дадени отрасли и фирми да се развиват, докато други остават без поръчки и оттук, техните работници - безработни. С други думи, винаги ще има хора, които ще са без работа. За да няма висока безработица, е важно да са създадени такива условия, че лесно да се преминава от една работа на друга и престоят в състоянието безработен да е кратък. Тук е мястото да си зададем въпроса защо много хора в България не са мобилни?

За съжаление част от безработните се ниско мобилни

поради чисто човешки причини. Да речем имат къща, семейство и приятели в родния си град. Това е тяхното предпочитание и право. Неприемливо е обаче да очакват, че другите, които са достатъчно мобилни и намират работа далеч от дома, ще плащат за техните лични предпочитания. Много от хората в активна възраст пък са автоматично изключени от пазара на труда заради съществуването на минимална работна заплата, която отгоре на всичко се повишава постоянно. Само си помислете кой работодател ще наеме млад човек без никакъв опит или човек без опит и квалификация за 240 лв., ако те на практика произвеждат стойност за 180 лв. например. Според Агенцията по заетостта в групата на продължително безработните лица над 1 година преобладават хора без квалификация и специалност (72,1%) и с основно и по-ниско образование (69,4%), което обяснява значителните трудности при намирането на работа. Разбира се, част от тях работят на черно, но продължават да получават различни плащания и услуги от държавата.

Сред причините за безработицата е нас е и фактът, че много незаети хора всъщност работят в сивата икономика. Това се дължи най-вече на високото облагане на труда. За много хора да работиш и след това повече от 30% да се взема от държавата, без ясни ползи от това е нелогично и е причина да се работи в сивата икономика, да се работи по-малко или въобще да не се работи.

Не по-малко влияе и образованието. Не е тайна, че от основно до висше образованието не предоставя необходимите знания, за да са гъвкави хората и лесно да придобиват знания.

Ограничение пред най-уязвимите групи безработни са и

минималните осигурителни прагове

Причината е, че те налагат разходи за бизнеса (повече разходи за труд и оттук по-малко инвестиции), разходи за потребителите/гражданите (увеличаване цените на стоките и услугите вследствие на по-високите разходи за труд, по-малко работни места и по-малко отработени часове сред по-ниско квалифицираните и уязвими групи), както и по-високи разходи за публичния сектор - повече разходи за обезщетения за безработица, загуба на приходи от осигуровки и данъци, от увеличаване на сивия сектор и намаление на заетостта. Разбира се, очакват се и някакви ползи от тази мярка - по-високи възнаграждения на по-ниско платените работници (за сметка на работодателите и по-високо платените работници) и допълнителни приходи за бюджета. Според изследване от март 2009 на Института за пазарна икономика нетният резултат за икономиката от увеличаване на минималните осигурителни прагове със средно 26,6% е отрицателен - загубата за икономиката е в размер на 4,65 млрд. лв. за 10 години. Само за първата година загубата е в размер на 545 млн. лв. Следователно анализът на въздействието от промяната на осигурителните прагове за 2009 г. показва, че те не постигат целите, които се поставят при въвеждането им.

Не можем да не отчетем и факта, че някои хора работят в сектори, които отдавна не са това, което бяха, и на практика се поддържат „живи" единствено чрез държавни субсидии - железниците, тютюнопроизводителите, земеделците и др. Това не означава, че не трябва да произвеждаме тютюн или домати, или пък да няма железница - просто не е ясно дали заетите в тези сектори трябва да са точно толкова на брой, дали трябва да работят така, както го правят сега и т.н. Основната причина те да съществуват в този си вид са субсидиите, които всички ние плащаме, и не знаем какво би станало, ако бъдат оставени да се справят сами, без да разчитат на държавата.

Междувременно хиляди работещи на държавна служба на практика биха изпитали огромни трудности в намирането на работа и затова не се местят. Това означава, че дори и да не създават никаква добавена стойност, ние ще продължаваме да плащаме за тяхната издръжка. Нещо повече, в стремежа си да си намерят работа, която да оправдава съществуването им, често се изготвят правила и регулации, които натоварват частния сектор и гражданите, но създават причини за съществуването им. Разбира се, това не е валидно за всички заети в администрацията, но спокойно може да бъдат съкратени поне 20%, без от това да пострада „държавната машина".

Стотици, а може би и хиляди работещи са с изключително ниска производителност на труда

но продължават да бъдат наети. Това става най-вече във фирми, за които е възможно да пренасят „неизработената" заплата на тези работници върху потребителите. Става въпрос за монополни сектори, където по ред „официални" причини не се допуска конкуренция или е много трудно да навлезеш. Там няма конкуренция и се ценообразува по начин, който да покрие загубите от изключително нископроизводителните работници.

Съществуването на редица програми, които трябва да „насърчат" работодателите да наемат хора, също е причина за ниска мобилност. Доклади на Сметната палата за активните мерки на пазара на труда показват, че те имат изключително ниски резултати и не постигат целите, за които се харчат десетки милиони левове. Ако тези програми не съществуваха, или бяха силно ограничени, с ясен фокус за повишаване мобилността на пазара на труда, нямаше да се налага харченето на толкова средства. А хората, за които са предназначени, ще стават все по-гъвкави и ще разчитат най-вече на себе си.

Някои групи работници пък остават на настоящата си работа заради политиците. Те ги окуражават, че нещата ще се оправят и че няма да бъдат съкратени. Затова тези служители не се местят, не търсят активно работа. А само си помислете какви шансове щяха да имат в последните 4-5 години, когато фирмите търсеха отчаяно хора и бяха готови да ги обучават от самото начало.

Можем да продължим с примерите. Но е ясно, че хиляди хора в България стоят без работа или работят в сектори, за които ние всички плащаме. Тези хора са изключително ниско мобилни и неспособността им да се приспособяват към променящите се условия тежи както на самите тях, така и на всички останали, които намират начин да не бъдат безработни.

Какво може да се направи в случая? Най-добрият вариант е да се премахне данък „минимална работна заплата", данък субсидии, данък осигурителни прагове, данък държавна администрация и да се намалят осигуровките - така хората в работна възраст ще имат реална причина да са гъвкави и мобилни.

Истинските причини за безработицата трябва да се атакуват така, че да не насърчават хората да се крият в сивата икономика. В условията на криза това е задължително условие, за да може икономиката бързо да се възстанови, а защо не и да сме сред първите излезли от кризата успешно.

 

* Статията е публикувана за първи път във в-к "Монитор" на 06 октомври 2009 година.