Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Някои правни и практически въпроси относно мерките срещу изпиране на пари

Автор: Иван Брегов / 14.09.2018
Оцени тази статия:

/важи за търговски дружества, кооперации, ЮЛНЦ, всеизвестни и неизвестни на правния ред видове и вещества/

Авторът на тази статия би искал да напише стегнато правно становище, но последователният подход на упражняващите власт и творящи обществени правила не позволява това. За целта ще представи под формата на коментар следното:

 

В края на март 2018 г. бе приет нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Под гръмкото име стоят предимно процедурно бюрократични текстове с вяло съдържание и спорна приложимост. Законът е стилистично оформен като да го е диктувал брюкселски чиновник с нисък ранг или чиновник от средната перестроечна номенклатура, все едно късният Кремъл се е преместил в настоящия Брюксел. Всъщност законът в България е лош прочит на Директива (ЕС) 2015/849, която задава рамката, в която страните от ЕС могат да развият законодателството си. У нас развитието е стигнало до това задължени лица по смисъла на закона да бъдат и „търговците на едро”, и „пазарни оператори и/или регулирани пазари”. Такива правни форми правото у нас не познава, но вероятно му предстои. А можеше в обхвата на закона да се въведе или изчерпателно изброяване, или деление по правна форма и предмет на дейност...

Но да оставим това, че правото често страда от политиката, а у нас съвсем често.

 

Кои са задължените лица?

Задължени да декларират собственост са всички търговски дружества, с изключение на едноличните търговци и ООД-та с едноличен собственик, т.е. ЕООД[1]. В обхвата на задължението попадат и неправителствените организации, макар и правната им природа да изключва собственост (виж статия по темата).

В чл. 7, ал. 2 от ЗМИП се дава възможност шефът на дирекция в ДАНС да „дава указания и други допълнителни мерки ... включително и прекратяване на делови отношения в трети страни”. Един вид – от директор на дирекция в ДАНС зависи животът и основните права на всички български граждани, нужно е само да ги укаже до избран гражданин, свързан с ДАНС територията.

Но да оставим проблемите на редовия избирател.

В края на август тази година са публикувани предложения на Министерство на правосъдието, които съвсем доусъвършенстват стореното от законодателите и облечено в законова форма. По силата на тия предложения и търговските дружества, и неправителствените организации, в срок до 1 февруари 2019 г., ще са задължени да декларират „действителния си собственик” (чрез заявление Б 7). За примерно изпълнение на законовите задължения МП е развило редица процедурни правила, заявления и примерни декларации. За неизпълнение следва санкция от 1 000 до 10 000 лв. и още по толкова за всеки месец неизпълнение след 01.02.2019 г.

 

Някои практически затруднения при декларирането

-          Как да определим кой е действителният собственик в акционерно дружество, независимо от вида на акциите, при множество на брой акционери (за безналичните информация се подава от Централния депозитар) – в този случай трудно би сработила презумпцията, че управляващият реално контролира, още повече, че при АД може да има различни системи на управление. Практически задължителното за деклариране обстоятелство не подлежи на установяване, а оттам и на деклариране.

-          Според Допълнителните разпоредби на ЗМИП по отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице. Така за сдруженията всеки член на организацията е действителен собственик. При сдружения като Българско дружество за защита на птиците ще трябва да се подаде заявление в Агенция по вписванията от хиляди страници, описващо данните на всеки член, защото законите трябва да се спазват.

-          Фондациите не са корпоративни лица, но са задължени субекти по чл. 4 от ЗМИП, следователно следва да са в категорията „други правни образувания” – тогава остава отворен въпросът за действителни собственици лицата с право на глас ли се считат. Тук предложението на БСП, внесено за разглеждане в НС, прави опит за практическо разрешаване на проблема, но е отхвърлено от Правна комисия в НС. В действащия текст се дава по-трудно приложимо решение по отношение на фондациите - физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с доверителната собственост – но липсва възможност за дефиниране и определяне на белега за еквивалент, а оттам и за прилагане.

-          При ООД с над петима съдружници и при условие, че никой от тях не притежава 25 и повече процента от дяловете, то на практика те ще декларират обстоятелство, публично известно в дружествения договор – този случай не е обхванат от законодателството.

В цялост проблемът се свежда до това, че или трябва да се декларират известни от съдържанието на самия Търговски регистър обстоятелства или е невъзможно да се определи какво точно следва да се декларира в редица случаи. Пак от един граждански закон, писан от друго поколение юристи и управници знаем, че нищожни са договорите с невъзможен предмет, остава да видим какви са законите с невъзможен предмет.

 

Какво казва Директивата всъщност?

Директива (ЕС) 2015/849 задава ясна цел – да се съдържа информация в централизиран държавен регистър за собствениците на юридическите лица, имащи определим собственик. Ако собственикът е трудно да бъде дефиниран – да са ясни лицата, упражняващи пряк или косвен контрол над юридическото лице. Въпросът за собствеността следва да бъде изясняван изцяло в случаите на проверка – у нас би следвало ДАНС без затруднение да прави това, независимо какво е вписано в Търговския регистър.

И понеже директивите задават целта, а всяка страна от ЕС избира средствата, то в директивата е определен и подходът – при прилагането на директивата следва да се отчитат особеностите на съществуващите правноорганизационни форми и техните особености. Така директивата дава рецептата как да си направите пица, а родната администрация и видни законотворци са направили пицата, изсипвайки последователно, но без свързаност съдържанието на директивата в закон и в последващите от това подзаконови актове. Ако директивата казва – слагате пакет брашно, то пакетът брашно у нас е сложен с опаковката.

 

Какво трябва се направи?

Две действия:

1. Бърза редакция на Закона за мерките срещу изпиране на пари с цел ясно дефиниране на задължените лица. В случаите, в които собствеността е публично достъпна информация – да се разтоварят от задължение за деклариране този вид юридически лица.

2. Оттегляне на предложенията на Министерство на правосъдието за изменение на Наредбата за водене на Търговския регистър.

 


[1] За точно приложение, текстът на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП гласи: Данните за действителните собственици се вписват, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица или други правни образувания в съответния регистър като физически лица, които са еднолични собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие. Когато действителните собственици са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби на основание, различно от прякото притежание на дялове, данните за тях се вписват в съответния регистър