Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Някои правни въпроси относно неправителствените организации

Автор: Иван Брегов / 07.09.2018
Оцени тази статия:

От началото на годината се прилага нов режим относно юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ, популярно назовавани неправителствени организации - НПО). Тяхната регистрация и данните за актуалния им правен статус вече се поддържат от Търговския регистър при Агенция по вписванията вместо от окръжните съдилища в страната. Това даде възможност за значително облекчено и далеч по-бързо административно обслужване.

Към настоящия момент се предложени две съществени изменения относно годишното отчитане на ЮЛНЦ.

На първо място, от години съществуваше противоречие между ЗЮЛНЦ и Закона за счетоводството относно срока за подаване на отчетите на организациите в обществена полза. С предложените промени се уеднаквява срокът като в допълнение към това се унифицира и режимът на отчетността за организациите както в обществена, така и в частна полза. Годишните финансови отчети следва да бъдат подавани и за двата статута пред Търговския регистър в срок до 30 юни на настоящата година за изтеклата вече счетоводна. С това на пръв поглед незначително решение на практика се дозаличава разликата между ЮЛНЦ в обществена полза и ЮЛНЦ в частна полза. Детайлно разгледано, след мащабните изменения в ЗЮЛНЦ се прекрати дейността на Централния регистър на ЮЛНЦ в обществена полза при Министерство на правосъдието. С това отпаднаха някои правомощия и критерии, които на практика различаваха обществената от частната полза. Като действащи останаха единствено различията в броя учредители за сдруженията и системата от органи за фондациите. За отбелязване е, че и при действието на Централния регистър и след закриването му липсва реален механизъм за проверка на това как се разходват средствата и имуществото на общественополезните НПО, макар че такава императивна разпоредба в закона съществува. Това е дългогодишен проблем, който секторът премълчава.

На второ място, като контрапункт на съществения проблем с ясната разлика между частната и обществената полза, са предложени изменения, които задължават ЮЛНЦ да декларират допълнителна информация пред Търговския регистър. От съдържателна страна декларацията следва да даде информация кои са „действителните собственици”(легален термин) на НПО. Предложението на Министерство на правосъдието за прилагане на едно такова изискване е меко казано неуместно. Правният режим на ЮЛНЦ не предполага те да бъдат собственост на когото и да било, тъй като това са обединения на хора за постигане на нестопанска цел (сдружение) или предоставяне на имущество за постигане отново на нестопанска цел (фондация). Това именно ги отличава от търговските дружества, където правиш вложение, за да придобиеш печалба, тоест имущество, равносилно на нова собственост, с която да се обогатиш.

Разбира се, длъжни сме да проверим какво на практика ще изисква държавата от НПО-тата с тази декларация:

1. под „действителен собственик” се разбира лице, което притежава или контролира дадена организация. Декларирането на това обстоятелство е напълно излишно, тъй като представляващият организацията е публично обявен в Търговския регистъра. За притежание при НПО не може да се говори. Видими за държавата са и лицата, които съставляват управителните и надзорни органи на НПО. Видими, именно  от финансовите отчети, са и лицата, които могат да упражняват контрол над дадено организация по линия на финансирането. В края на дефиницията за „действителен собственик” се посочва, че ако държавата не може да установи кой контролира, оказва влияние или притежава дадена организация, то за „действителен собственик” се счита представляващият – отново публично достъпна информация.

2. декларираната информация следва да бъде пряко достъпна за две от дирекциите в ДАНС – остава въпросът ДАНС не може ли да събере необходимата оперативна информация именно в качеството си на служба по сигурност. А ако се довери на декларираното от НПО при съмнение няма ли да извърши последваща проверка?

Така, на практика, се създава една празна от съдържание декларация в частта за ЮЛНЦ.
А яснотата около статута на частна и обществена полза остава все така размит, от което губят и самите НПО, тъй като се създават условия за спекулация и с дейността, и с финансирането им.