Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Някои наблюдения върху първата година на правителството

Автор: Петър Ганев / 09.07.2010
Оцени тази статия:

Първата година на правителството вече отминава и нормално това предизвиква много анализи, оценки и коментари. Да се обхване пълната картина в кратък текст е почти невъзможно, затова ще се съсредоточа върху някои основни наблюдения, които считам за важни и които може би задават общата рамка.

Няма как да не се фокусираме върху бюджета, който беше гореща тема както по време на изборите, така и сега с гласуваната актуализация. Още преди изборите като основен приоритет на партия ГЕРБ многократно бе посочван балансираният бюджет, като харчовете на предходното правителство бяха остро критикувани. Общо взето очакванията тогава бяха, че новото правителство също ще харчи много – най-малкото, за да построи всичко обещано, но ще бъде разумно и няма да допуска дефицити. Имаше го, разбира се, и притеснението, че желанието да се реши всеки един проблем и даването на лесни обещания може да доведе до много харчове, които да натежат на бюджета. Очакването за балансиран бюджет произлизаха от официалната позиция на новите управници, докато опасенията за прекомерни харчове се криеха в догадки за това какво може да се случи. Една година по-късно се оказа, че опасенията са били повече от основателни, а думите и обещанията за балансиран бюджет лесно се забравят.

Бюджетният дефицит не е дело на миналото правителство, а директно следствие от водената политика на новата власт – лесни обещания и нови харчове. Факт е, че с последната актуализация се узакониха повече нови харчове отколкото съкращения. Бюджет 2010 се оказа една игра на развален телефон – финансовият министър прошепна „балансиран бюджет” в края на миналата година, а в началото на лятото кръгът се затвори с думичката „свръхдефицит”. Всички участници в тази игра са министри, които имат един единствен мотив – да похарчат колкото се може повече.

Министрите на този кабинет не само искат да харчат, но и омекват при всякакви опити за реформи и съкращения. Важните реформи се правят в началото на едно управление, но ето че тук това не се случи. През тази една година бяха споменати всички реформи, които човек може да си представи, но нито една от тях не се случи. Статуквото взе връх над всеки опит за промяна. Административна, пенсионна и здравна реформа продължават да бъдат приоритети на правителството, но все още само на думи, не и на дела.

Видно е, че правителството харчи много, но все пак дали го прави по-ефективно? Отговорът е по-скоро не. Вярно е, че има няколко знакови проекта, който градят добър имидж на управляващите – лотовете на магистрала „Тракия” и спортната зала в София. Търговете за лотовете на магистралата бяха на ниво и това даде резултат – по-ниски от очакваните цени. Изграждането на спортната зала също върви с добри темпове – на практика вече е вдигната. Това са проекти, които също имат своите критици, но с които в общи линии правителството може да се похвали. Знаковите проекти обаче не казват всичко. Ако това са проекти, които се следят от медиите и от самият министър-председател, то голямото харчене се трупа от множество държавни проекти и програми, които остават често скрити и се управляват от същата тази администрация, която отказва да се промени. Наред с това огромната част от разходите на държавата са предназначени за пенсии, здраве и образование. В тези сфери не са настъпили никакви промени, така че не можем да очакваме, че някак си ей така парите са започнали да се харчат ефективно.

Това правителство може и да е добро в знаковото харчене – сигурно ще имаме модерна спортна зала и магистрала до морето след 1-2 години, но това не означава, че чиновниците са спрели да пилеят парите ни. Точно обратното, правителството пак гласува повече харчове, без това да промени статуквото.

Сега отново сме изправени в ситуация, в която трябва да съдим или по думите на правителството, или по усещаните ни за това на къде отиват нещата. Думите звучат добре – ще вразумим бюджета през 2011 г., няма да пипаме данъците, ще почнем реформи в здравето и пенсиите. Опасенията, обаче, са налице – обещавате и харчите много, пипнахте резерва и нищо чудно да посегнете и на данъците, забавихте реформите и те може така и да не се случат. Това са два съвсем различни сценария и дано този пък правителството направи това, което казва че ще направи и опровергае опасенията ни. 

 

***

Статията е част от кампанията на ИПИ "Разходите на българската държава"