Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Някои детайли по антикорупционната тема

Автор: Иван Брегов / 02.09.2022
Оцени тази статия:

През идния месец отново ударно ще се говори за антикорупция и съдебна реформа без особено да се навлиза в детайлите, а там са подмолните дяволи, от които зависи дали някак ще се стигне до резултати. Темата започна да става задължителен, но някак второстепенен елемент от многобройните за последните две години предизборни кампании. В този контекст е добре да помислим какво е настоящето, какво можеше да се промени в краткия живот на 47-ото НС и какво може да бъде подготвено от временната служебна изпълнителна власт.

Към настоящия момент действащ е Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), приет от мнозинството на ГЕРБ и действащ от 2018 г. Сам по себе си той е сборен законов субпродукт, в който отделните съставки се бият помежду си – отнемане на незаконно придобито имущество (лъжетвърдение за съответствие с правото на ЕС); превенция на корупцията; деклариране на несъвместимост, конфликт на интереси и имущество от лица, заемащи висши публично длъжности; самото административно производство за установяване на конфликт на интереси; и оперативно-издирвателни дейности по реда на самия ЗПКОНПИ, но негодни за наказателния процес.  Към настоящия момент КПКОНПИ прилага три различни процесуални закона за действията си, процедурен хаос, който следва да бъде подреден.

През краткия 47-ми парламент дебатът стана водещ, резултатът - бавен. „Продължаваме промяната“ представиха проект (наличен тук), който се опитва да разреши част от проблемите в няколко направления. Като изключим техническите несъвършенства на някои от разпоредбите, концепцията бе стройна и с ясната цел да отдели конфискационното производство от административните форми на борба с корупцията, да оправомощи КПКОНПИ да действа като коректив за действията/бездействията на прокуратурата (подробно изложение на д-р Н. Николов виж тук).

Сега на ход е Министерството на правосъдието, все пак в екипа на Крум Зарков са и двама заместник-министри от кабинета Петков, които познават процеса и материята. Действия за преоформяне на антикорупционното законодателство са повече от необходими поради най-малкото две причини: твърде е възможно завръщането на власт  на формат, начело с ГЕРБ, за който съдебната реформа приключи някъде още 2015 г., а корупция у нас няма. Така екипът на Крум Зарков може да остави тежест за ГЕРБ и Ко. или помощ за антикорупционните партии и техните коалиционни гимнастики.

Но да обърнем внимание на една възможна визия:

Целта на такъв орган

На първо място може би е време за един различен подход, при който наистина основен фокус са лицата, заемащи висши публични длъжности. Възможни основни правомощия на един стегнат като състав антикорупционен орган биха били:

  • Да проверява декларациите за несъвместимост, имущество и конфликта на интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности;
  • При признаци на извършено престъпление, както и при обосновано предположение за разминаване между декларираното имущество и фактическото положение инспекторите да извършват съответните оперативно-издирвателни дейности. Подчертано тези дейности следва да се разпростират само върху лица на висши публични длъжности. Новият орган да извършва оперативно-издирвателните дейности без необходимост от дублирането им, директно по реда на НПК – възможност, предвидена и в проекта на „Продължаваме промяната“ от юни 2022 г. Очевидно, че тази теза е социално оправдана и набира обществена подкрепа. И понеже това само по себе си е концентриране на особено репресивен апарат, извършването на дейностите по реда на НПК ще доведе до процесуална икономия, както и ще даде възможност за необходимата защита на лицето. Винаги всяка репресия под формата на ограничаване на права следва да се простира до ясни граници и възможност за контрол;
  • Новият антикорупционен орган следва да противостои на проблемните звена и елементи в прокуратурата като с необходимата експертиза обжалва постановленията на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, както и постановленията за прекратяване или спиране на наказателното производство. В тази част такъв тип  процесуални правомощия не биха били нови за настоящия ни правен и социален контекст. Такъв проект вече е публикуван за обсъждане от Министерството на правосъдието, от екипа на министъра Надежда Йорданова от Демократична България (достъпен на сайта на МП тук – проект на НПК);
  • Целта на компетенциите по извършване на оперативно-издирвателни дейности е да се представят на прокуратурата доказателства, чиято годност по убедителен начин да подпомогне и утвърди преценката на редовия прокурор, който да образува досъдебно производство. Както знаем, при вече образувано досъдебно производство съществуват механизми за контрол върху дейността на прокуратурата чрез обжалване на актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство. Възможно е законодателно решение, което предвижда промяна на НПК, с която първото действие по разследването на инспектор от антикорупционния орган да се счита за образувано производството. Тук особено интересен е въпросът за ръководството и надзора на прокурора върху разследването и това само по себе си следва да бъде изследвано самостоятелно, включително отстраняването на разследващия орган от страна на прокурора, изземването на делото от един разследващ орган и предаването му на друг.

Важна е и темата за лицата във властта от по-низши категории като администрация на НС, МС, президентството, местната власт и др., към настоящия момент регулирани по силата на параграф 2 от допълнителните разпоредби на КПКОНПИ. На практика техният статут и проверка са оставени на комисии към органа по назначение, което често пъти предвид познанството на лицата помежду им, ги прави неефективни. Бъдещо разрешение би могло да бъде тези комисии да попълват състава си и чрез представител на новия антикорупционен орган. Като цяло, независимо каква категория лица биват проверявани следва да бъдат пресечени вътрешноведомствените зависимости, дали чрез регламентация на инцидентни или планови проверки - въпрос, който също към настоящия момент е нерешен.

Оперативно погледнато, държавата ще освободи ресурс и за конфискацията, както да я уреди подобаващо, така и да вложи усилия в самите проверки и процедури, тъй като от конфискационното производство могат да бъдат засегнати не само висшите влатови етажи, но и множество български граждани.

Има ли място за критика

При наличието на първо място на прокуратура, следствени органи в рамките на прокуратурата, МВР и ДАНС, още един държавен орган да извършва оперативно-издирвателна дейност само по себе си е белег на държавно безсилие. Но нека не забравяме следното – именно отказът или трудностите за преустройство на съдебната власт, в това число и прокуратурата, водят до необходимост и налагане на принципно различни решения. Вероятно една такава нова, далеч по-оперативна антикорупционна институция няма да функционира дълговечно, а следва да се извършва периодична оценка и проверка на работата ѝ и при разрешаване на проблемите в съдебната власт да бъде и закрита своевременно. Все въпроси на премисляне и баланс. Да обезпечим контрол по реда на наказателния процес върху работата на прокуратурата, докато или  ако отгледаме политическо мнозинство, което да промени правилата за контрола на институционално ниво – а именно устройство на съдебната власт. През това време възможността за обжалване отказите на прокуратурата е основание да се проследят някои нейни количествени или по-точно ключови бездействия, съответно на конкретни лица от състава ѝ, да се потърсят институционални и дисциплинарни мерки и т.н. Отменените откази няма да развържат ръцете на антикорупционния орган или на акта на съда за отмяна да произведат желания резултат, но са средство към постигането му.

Кой да избира и контролира?

Тук възниква и въпросът /най-интересен политически и най-безинтересен правно/ как да бъде композирано ръководството на всяка една антикорупционна комисия. То следва да има само една цел – гарантиране независимост на оперативните служители и абсолютна публичност на действията и бездействията на ръководството на органа, така че да не стане пак чужди служби да санкционират български политици и чиновници, обрасли с многоетажни корупционни асансьори и тераси.

Очевидно водеща следва да бъде ролята на Народното събрание, при гаранции, че управляващото мнозинство няма да решава само тези въпроси. Тук също съществуват редица трудности с какво мнозинство да бъде избирано ръководното тяло. Това налага да бъдат въвлечени представители на съдебната власт /дори при този състав на ВСС/ и представители на президентството /дори при този състав/. Все пак институциите менят състава си, нека не забравяме това, независимо дали настоящият им облик се ползва или не с одобрението ни.

А независимостта на инспекторите следва да бъде гарантирана на законово ниво чрез чисти и непротиворечиви текстове относно компетенциите им. Например, ръководството на комисията да не е в състояние да отменя актовете им, да е задължено да обезпечава действията им, да се създаде организация, при която инспекторите ежеседмично докладват срочното изпълнение на функциите си, за да не бъдат безконтролни и т.н. Нека само си припомним колко време са бавиха едни експертизи за една къща в Барселона, недопустимо с оглед отделения публичен ресурс и засиления обществен интерес и правна важност.  

В заключение

Не съм почитател на утопичните съвършени държавни органи, но подозирам, че един стегнат оперативен антикорупционен орган би могъл да развърже някои възли на зависимости в политическата върхушка на България. При това без административно пилеене, без местни структури, без дълги срокове и нарочно замитани преписки. Добре свършената работа сега трудно може да бъде скрита от дневния ред на обществото, каквото и управление да има след изборите на втори октомври.