Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Новите учители – по-образовани, по-добре платени, но без ясни цели

Автор: Петя Георгиева / 07.10.2022
Оцени тази статия:

На 5-ти октомври се отбелязва Световният ден на учителя. По този повод ще направим кратък преглед на последните тенденции в развитието на учителското съсловие. Често напоследък се задават въпроси, като например какви хора стават учители, кой ще преподава на децата ни, какви характеристики и умения притежават учителите и ще съумеят ли да се справят с бъдещите предизвикателства пред съвременното преподаване. На тези въпроси частичен отговор можем да открием в  рейтинговата система на висшите училища в България – тя поддържа много богата база данни за това какви са студентите и какво се случва с тях след завършването им.

По отношение на направленията, в които се обучават бъдещите учители, а именно „Педагогика“ и „Педагогика на обучението по…“ се забелязват интересни тенденции:

1) За да станеш учител, е необходим все по-висок успех в средното образование.

 Средният успех в дипломата на учениците, кандидатстващи за учители, расте през последните години с висок темп. Макар все още той да е по-нисък от средния за всички кандидат-студенти,  ножицата между тях постепенно се затваря. Това означава, че желаещите да учат за учители, вероятно са по-мотивирани от преди, те са обект на все по-сериозна конкуренция, а в специалностите се приемат все по-добри ученици. Можем да допуснем – макар и с много уговорки -  че по-добрите ученици ще са по-добри студенти и ще станат по-добри учители.

2) Рязко се увеличава броят на студентите в педагогическите специалности, както и делът на дипломираните студенти.

 

В направление „Педагогика“ за 5 години броят на студентите се увеличава с близо 5 хиляди. В направление „Педагогика на обучението по…“ студентите нарастват значително след 2019 г. Дипломираните студенти също отбелязват значителен ръст и в двете направления. Причината за по-високите бройки вероятно се крие в очакванията за по-високо гарантирано заплащане, което е особено силно предимство в по-малките населени места с ниски средни възнаграждения. Друг фактор вероятно са очакванията за сравнително висока степен на защита, която учителите имат на работното място. Когато все повече и все по-мотивирани студенти учат и завършват висше образование, можем да очакваме, че ще има подбор на все по-добри учители за училищата.

3) Все повече  студенти, завършили педагогика, работят като учители.

Между 2015 и 2021 г. делът на избралите да упражняват учителската професия сред завършилите педагогика студенти се увеличава с над 17 п.п. в направление „Педагогика на обучението по…“ и с около 3 п.п. в направление „Педагогика“. Високият дял на завършилите, които започват работа като учители, на практика означава, че професията е все по-желана, което ще даде възможност на гилдията да се „подмлади“.

4) Повишаването на заплатите в сектора е ускорено, като осигурителният доход на завършилите учители расте по-бързо от средния след 2017 г.

  

Тази тенденция е резултат от политиката за повишаване на заплатите в образователния сектор и се отразява и върху останалите показатели в сектора, свързани със статута на учителската професия.

Какво не забелязваме все още в образователната система обаче?

1) Липсва установена връзка между представянето на учителите и качеството на образованието в училищата и оттам – финансирането на институциите. Обвързването на финансирането с качеството на образованието предстои, но трябва да бъде направено по начин, който стимулира слабо представящите се да подобряват резултатите си и не ограничава добре представящите се да продължат да работят.

2) Липсва сериозна „употреба“ на богатата национална и международна база данни от оценки и изследвания на качеството за управление и вземане на решения за развитие на системата. Все още не виждаме министерството да извършва сериозни анализи на резултатите на учениците, които да залегнат в основата на вземане на решения за развитие.

3) Липсват ясни цели пред учителите какво да постигнат в клас – такива, които те да разбират и да могат да бъдат измервани с числа. Липсата на конкретни и ясни цели пречи за решаване на конкретните проблеми.

4) Все още липсва достатъчно свобода за учителите за вземане на решения извън стандартния план и програма за постигане на образователни цели в конкретната класна стая.

Изводът, който можем да направим, е, че са предприети важни мерки, повишаващи значително статута на учителя, но има още какво да се желае, за да се постигне резултат за децата, а именно – добро образование за всички и навсякъде с максимален шанс за реализация и за достоен живот.