Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Моделиране на задкулисието и неговите финанси

Автор: Петър Ганев / 16.09.2016
Оцени тази статия:

Интервюто на Цветан Василев за ktbfiles.com предизвика разнопосочни коментари, повечето от които се фокусираха върху намесата на едно или друго име в него, вместо върху оголването на модела на "задкулисието" в страната. Изходните позиции на банкера в това интервю не са нови. Основните са, че той е допускал грешки, но не е вършил нищо нередно, както и че банката си е била стабилна и на практика той е жертва на политическата върхушка. Именно тази постоянно присъстваща оневиняваща линия в интервюто хвърля (в случая удобна за политическата класа) сянка на недоверие върху всички изнесени факти и донякъде обяснява липсата на огромен политически скандал през последните дни.

Внимателният прочит на интервюто позволява да се отстранят субективните и личностни нападки (без значение за тяхната достоверност) и да се постави фокус върху това, което е важно в структурно отношение. В опитите си да бъде нападателен, достоверен и максимално конкретен, Цветан Василев споделя и много детайли за свои лични действия, които казват много за модела на работа на банката:

  • Обвързаност на банката с политически партии - банкерът споделя, че е търсел подкрепата от ДПС за да защитят банката от атаки, близостта на Пеевски му е давала "комфорт” в отношенията с ДПС, както и че е допуснал сближаване с Пеевски и не се е противопоставил на "малоумни негови идеи за определени финансирания";
  • Използване на финансовата институция за политическо инженерство - банкерът твърди, че е станал неудобен с нарастващото си влияние, както и с резултата на Бареков, който "до голяма степен беше моя заслуга". Нещо повече, разкриват се детайли как американска консултантска компания е била наета да търси подходящ човек за влизане в политиката "да подкрепя националния бизнес";
  • Финансиране на свързани предприятия - банкерът говори не толкова за свързаност де юре, а за общ контрол от страна на банката на "истински активи, за които сега всички се бият". Интересното тук е, че така на практика се потвърждават изводите от одита на КТБ. От думите на Цветан Василев проличава, че според него това не е проблем, тъй като този модел на банкиране всъщност бил работещ;
  • Използването на финансовата институция за медийна пропаганда - банкерът открито признава, че покупката на медийни издания е била направено в търсене на "достатъчно комфорт - както медиен, така и политически". Цветан Василев твърди, че за да "запази КТБ" е бил отстъпчив към подобни намерения и директно нарича тези покупки "глупости".

Можем спокойно да приемем за достоверни така посочените модели на работи на банката, тъй като те са изведени от думите на Цветан Василев за конкретни действия, в които лично е участвал. Някой от тях са чужди идеи, които той нарича малоумни или глупости, но това не променя историята, а именно, че те са били част от модела на банката. Нещо повече, на практика във всички от тях не личи поемането на някаква вина, а по-скоро поддържане на линията "тука е така", тоест подобни действия са били "наложителни" за средата в България.

В допълнение към всичко това, в атаката си спрямо други замесени лица, Цветан Василев говори надълго и нашироко за различните механизми за облагодетелстване и упражняване на политическо влияние в страната. Без да влизаме в търговските детайли на едно или друго обвинение, можем, спокойно и с висока степен на достоверност, да определим основните модели на задкулисие и неговото финансиране в страната, които прозират от думите на Цветан Василев:

  • Насочване на несобствен ресурс през финансова институция към контролиране на активи - на практика това се е случило през КТБ;
  • Политическа рента за придобиване на контрол над компании с някаква форма на държавно участие - разискваните сектори тук са телекомуникации и производство на цигари;
  • Източване на публичен ресурс през обществени поръчки - разискват се модели на политическа рента и корупция основно в инфраструктурни проекти;
  • Моделиране на държавни политики и управление на държавен ресурс с участието на бизнес интереси - споменати са например дигитализацията и управлението на държавния резерв;
  • Използване на държавни институции за натиск и упражняване на влияние - било то натиск от страна на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, контролиране на съдии и прокурори или дори "разработки през ДАНС";
  • Участие в контрабандни канали - в случая се визира търговия с акцизни стоки (цигари), но е приложимо и към незаконни такива (наркотици).

По-горните категорично говорят и за силното обвързване на едър бизнес и политическа класа. Следните два цитата са важни тук: 1) „Ти не можеш да правиш голям бизнес, ако не се отчиташ” и 2) „Смешно е да се говори, че едрият бизнес е дистанциран от политиците в България. Тук едрият бизнес винаги е бил със силните на деня, защото те налагат условията.”

Това накратко е моделът на задкулисието, който прозира от думите на Цветан Василев. Задкулисие, което няма абсолютно нищо общо с мъглявата представа за "животинските бесове на пазара" и свобдната икономика. Напротив, задкулисието е издънка на прекомерна държавна намеса в икономиката, която се изразява в: контролиране на активи и достъп до олигополни и монополни пазари; корупция и нарочен регулаторен/надзорен или правораздавателен провал, който е в услуга на престъпници; източване на публичен ресурс през безсмислени политики и мега проекти, както и нагласени обществени поръчки; и не на последно място, налагане на политическа рента във всяка една възможна сфера. Независимо дали вярваме на думите на Цветан Василев или обърнем всички аргументи срещу него и го поставим в позицията на главен архитект на всички тези събития и зависимости, то така описаният модел не се променя.