Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Минималният стартов капитал – най-после малко разум и в парламента

Автор: Велико Димитров / 23.05.2008
Оцени тази статия:

По-рано тази седмица на първо четене депутатите приеха промени в Търговския закон, с които минималният капитал за регистриране на ООД и АД беше намален десет пъти - от 5000 на 500 лева, съответно от 50 000 на 5000 лева. Това се случи по-скоро изненадващо, доколкото първо, инициатор на поправките е народен представител от опозицията - Мартин Димитров от ОДС, а както редовните наблюдатели на законотворчеството в България знаят, твърде рядко се случва опозиционно предложение да успее да премине през много тясната партийно-законодателна тръба на мнозинството[1]. На второ място, в голяма степен поради отсъствието на практика за извършване на предварителна оценка на въздействието от бъдещите закони (въпреки, че има нормативно изискване за такава оценка), много добри предложения не са били приемани, съответно не толкова добри или откровено спъващи икономиката са били утвърждавани почти единодушно. Все пак по отношение на конкретния случай, решението на депутатите за намаляване на минималния изискуем капитал трябва да се адмирира, както разбира се и усилията на г-н Димитров, многократно надхвърлящи тези на редовия народен представител[2].

Трябва ли въобще да се води дискусия?

Със сигурност трябва, доколкото това е признак на демократичност. Но нека обърнем внимание на аргументите, които се изтъкват от защитниците на изискването за минимален капитал, както и доколко те имат някакво основание. На първо място това, което влиза в тяхното полезрение, са различни странични ефекти, предизвикани от премахването или просто липсата на подобно изискване. Най-често използваният аргумент, разбира се, е, че изискването за минимален капитал защитава кредиторите на фирмата, тоест, ако няма такова изискване, ще се появят всякакви фирми фантоми, които биха „завлекли" кредиторите си. Подобно разсъждение, обаче, е не само икономически неаргументирано, то на практика пренебрегва напълно реалностите в страната ни. В България, както и в много други страни с подобно изискване, веднага след регистрацията на фирмата, минималният капитал може да бъде използван за всякакви оперативни цели. Това означава, че въпросната сума не стои запорирана в очакване на „ощетените кредитори", а просто бива показвана при стартирането на бизнеса пред отговорните институции. Освен това, акционерно дружество може да се регистрира и с 25% от основния капитал, а ООД със 70%. Или с други думи, дори и да приемем твърдението, че по принцип минималният капитал би могъл да защитава кредиторите (което е по-скоро невярно дори и на теория), то в България към момента това няма как да се случи на практика, тъй като изискването се изпълнява формално. От друга страна, ако целта на една фирма е да се превърне във фантом и да акумулира средства, които после да не възстанови, минималният капитал е вероятно последното нещо, което би и попречило. За допълнителна информация по темата, препоръчвам статията на моя колега Петър Ганев - "Минималният капитал за фирма не защитава кредиторите" - http://ime.bg/bg/articles/minimalniqt-kapital-za-firma-ne-zashtitawa-kreditorite/

Интересно е също така да се обърне внимание и на един друг аргумент в защита на минималния капитал - според някои твърдения той не би трябвало да е нисък, а по-скоро много по-висок, тъй като с малко средства няма как да се прави бизнес, а е необходимо на пазара да съществуват по-големи и по-стабилни фирми. Разбира се подобни коментари са далеч по-повърхностни и неверни, отколкото първата категория аргументи. Едва ли има нужда от пояснения, че минималният капител несъответства на средствата, които се инвестират. В допълнение, въпреки че е вероятно прозаично, смятам да добавя и следното: ако някой желае да има по-малко фирми, олигополни или монополни пазари, значи подкрепя висок минимален капитал. Онези, които поради някаква причина са склонни на тази "размяна" трябва да знаят обаче и следното - при споменатите пазарни форми (или по-скоро видове конкуренция) всеки ще може да се наслади на по-висока инфлация и спекулативни цени, за които сега твърде много се говори, на практика, обаче, в повечето от секторите отсъстват, защото има голям брой фирми и те не успяват да се картелират или ако това все пак се случи, то отрицателните ефекти са много по-слаби, отколкото ако на пазара оперираха само 3-4 големи компании. Т.е. едно от нещата, които гарантират по-ниските цени и по-високия стандарт на живот в една икономика е развитието на предприемачеството. Съответно мерки, които не биха стимулирали създаването на стоки и услуги (защото фирмата е точно това) следва да се разглеждат като лоши и да не бъдат подкрепяни, а онези, които се очаква да имат противоположен ефект, както това е случаят с намаляването на минималния стартов капитал, трябва да се приветстват и подкрепят.


 


[1] Тази чисто политическа рестрикция не означава разбира се, че всички предложения на опозицията са пер се добри или по-добри от тези на управляващото мнозинство (обратното обаче е също така вярно)

[2] Със сигурност трябва да се отбележи и организираната от него подписка за премахване пречките пред предприемачите - http://www.martindimitrov.com/?p=279