Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Колективните трудови договори – (не)видима заплаха

Автор: Адриана Младенова / 05.04.2007
Оцени тази статия:

Тази седмица беше разпространена в публичното пространство нова инициатива на КНСБ и браншовите организации. На среща между министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова и представители на работодателските организации и синдикатите е било обсъдено предложението да се въведат колективни трудови договори в 15 отрасъла, които да станат задължителни за всички фирми в тези браншове, независимо дали членуват в представителни организации или не. Идеята е била подкрепена, като официалната версия зад нея е желанието да се уеднаквят правилата на труд в различните компании в даден сектор. Аргументите за това са, че по този начин работодателите, които не участват в тристранното сътрудничество, няма да могат да се "възползват" от статута си и да се измъкнат от социалните задължения, които имат към служителите си. 

Вменяването на задължения на компании, които не участват в браншови организации на работодателите и работниците им не членуват в синдикати, е законово предвидено в чл. 51б, т. 4 от Кодекса на труда, в който пише следното: "Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша."

Към момента тази възможност от законовата рамка не е била прилагана. От КНСБ заявяват, че най-малко 450 хил. работещи ще бъдат засегнати от новите правила, които ще залегнат в колективните трудови договори. Това представлява около 15% от заетите в страната. Индиректно засегнатите обаче са всички икономически субекти в страната, в това число и потребителите, и производителите. Защото всяка външна намеса на пазара води до промяна на относителните цени - в случая, на заплащането на труда в даден отрасъл и на производствените разходи, а тези промени в условията на производство ще се компенсират чрез крайната цена на продуктите. Това ще се пренесе и върху други сфери на икономиката, а положителните ефекти за работещите са ограничени и съмнителни. Ощетени ще бъдат по-нископроизводителните работници (поради липса на квалификация, трудов опит или друго), тъй като пределната полза от труда им може да се окаже по-ниска от пределния разход, който правят работодателите за тях.

Договарянето на ниво бранш крие риска от създаване на правила, които за голяма част от работещите не са изгодни или са в техен ущърб. Хората имат различни потребности, предпочитания, нагласи и начин на живот и затова необходимостта от колективно договаряне и границите, до които се разпростира то, трябва да бъде продукт на спонтанно договаряне между засегнатите страни.

В малките предприятия по правило не се обособяват синдикати. Над 98% от предприятията в страната попадат в категорията на "микропредприятия и малки предприятия" и делът на заетите в тях представлява над 40%. Следователно една голяма част от работещите и работодателите в даден бранш ще бъдат задължени да спазват норми и правила, върху които нямат думата. Правото на избор, на междуличностно договаряне между работодателите и работниците, на гъвкави трудови взаимоотношения (каквито са факт в малките предприятия със служители до 50 души) ще бъдат потъпкани.

Какви ще бъдат ефектите, ако бъдат въведени задължителни колективни договори?

  • Трудовият пазар ще стане по-малко гъвкав. В момента според индекс на Световната банка България се нарежда на 14-то място в ЕС (без Малта и Кипър) според показателя "индекс за гъвкавост на трудовия пазар". В последния си мониторингов доклад от 26 септември 2006 г. Европейската комисия заключва, че  "регулаторната рамка на пазара на труда е необходимо да бъде направена по-гъвкава в страната".
  • Конкуренцията между работодателите в засегнатите сектори ще се намали. Конкуренцията е полезна и необходима за икономиката във всички нейни сфери и аспекти, включително и на трудовия пазар. Уеднаквяването на условията на труд действа дестимулиращо за работодателите сами да търсят начини да мотивират служителите в зависимост от индивидуалните характеристики на всеки работник и да привличат квалифицирана и високо производителна работна ръка.
  • Задължителните колективни договори представляват допълнителен разход за бизнеса за съобразяване и нагаждане с новите изисквания. Това ще оскъпи продукцията на фирмите и ще ги направо по-малко конкурентни. Едно от основните предимства на някои отрасли в страната е именно заплащането на работната ръка. Поскъпването на цената на труда ще доведе до загуба на конкурентни позиции и по-малко износ като резултат.
  • Представителните организации на работодатели и служители от различни браншове и отрасли ще придобият правото да диктуват правилата. Въпреки че сдружаването на работниците и работодателите е доброволно според Кодекса на труда, задължителният характер на колективно договаряне ще наруши принципа на доброволност и свободата на избор.

Колективното договаряне като цяло е застъпено в много по-голяма степен в старите страни-членки на ЕС отколкото в новоприсъединилите се 10 през 2004 г. и 2 през 2007 г. Тенденцията, обаче, в рамките на Европейската общност, е към децентрализиране на колективното договаряне и колективните трудови договори да обхващат отделни компании, които активно участват в процеса на определяне на обща рамка от правила, а не да се разпростират на отраслово и национално ниво. Ето какво е записано в последния доклад на ЕК (от 2005 г.), който разглежда развитието на индустриалните отношения в страните-членки и кандидат-членки на ЕС: "Интернационализацията, технологичните и организационни промени, които настъпват в предприятията, разнообразните дейности, които компаниите осъществяват и политиката им да ориентират производствените си процеси към потребностите и желанията на клиента, превръщат стандартизираните решения, които се договарят за цели сектори от икономиката, във все по-малко ефективни и осъществими механизми за координация". В България, обаче, се правят опити да се върви (или завърне) към централизация на договарянето. Което е в противоречие на пазарните принципи и логика.