Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Социалният патронаж по време на криза

Автор: Наталия Николова* и Петър Ганев / 20.03.2020
Оцени тази статия:

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”**

Състоянието и развитието на социалните услуги в България се очакваше да бъде една от водещите теми през 2020 г. Първо, защото в средата на годината влиза в сила новият Закон за социалните услуги и второ, защото през тази година се очаква напредък в разработването на Националната карта на социалните услуги, която да даде ясна представа за потребностите в страната. Кризата с коронавируса и обявеното извънредно положение превзеха изцяло общественото внимание, но и показаха значението на една социална услуга, която често остава пренебрегната и за която почти липсва обобщена информация.

Социалният патронаж, който е изцяло общинска дейност, на практика се превърна във втората най-важна публична функция – след здравните грижи, помагайки на възрастните хора да се справят със създалата се ситуация. Казваме, че тази функция е в известна степен пренебрегвана и подценявана най-малкото поради фактът, че социалният патронаж има по-голям обхват от всички други  социални услуги, при чувствително по-малък ресурс. Общото финансиране за делегираните от държавата социални дейности през 2020 г. възлиза на 290 млн. лв. и не включва патронажа. 109 млн. лв. са за различни домове (специализирани институции), които обхващат около 11 хил. души и 181 млн. лв. са за различни услуги (центрове за деца и хора с увреждания, центрове за обществена подкрепа, центрове за настаняване, защитени жилища и т.н.), предоставяни от общността, които обхващат около 25 хил. човека. Социалният патронаж, който обхваща над 43 хил. човека, зависи изцяло от общинския бюджет и съответно ресурсът е в пъти по-малък.

Какво е социален патронаж?

Социалният патронаж е социалната услуга, която разширява своето поле на приложение и сравнително лесно се адаптира към възникналите нови условия във връзка с обявеното извънредно положение заради разпространението на новия вирус COVID-19. Една от първите мерки на правителството е предоставянето на допълнителни 20 млн. лв. на общините за разширяване обхвата на патронажа. Интересно е да се разгледа какво точно представлява тази услуга и как функционира по принцип, за да може да бъде отбелязан нейният ефект в момента.

Домашен социален патронаж е комплексна социална услуга, която се организира и предоставя от общините в България. Целта на услугата е осигуряване на помощ и подкрепа, насочена към организиране на ежедневния живот на възрастните хора и лицата със специфични потребности, с оглед запазването им по-дълго време в тяхната обичайна домашна среда, както и ограничаване на социалната изолация и предотвратяване настаняването в институция. В услугата са включени различни дейности според желанието на потребителите и възможностите на конкретната община – доставка на храна и лекарства, битови услуги, оказване на специфична помощ, поддържане на социални контакти и други.

В България тази услуга функционира по следния начин. Близо 43 500 души в момента се възползват от социалната услуга Домашен социален патронаж[1]. Тя се финансира от общинските бюджети, а потребителите заплащат такса, която (при недостиг на средства) може да се определя и като процент от техния доход. Таксата в много общини, в т.ч. София, е в размер на 60 на сто от личните доходи, но не повече от реалната издръжка за съответния месец. По-ниски са таксите за ветераните от войните и военноинвалидите. В случаите, когато лицето няма лични доходи или те не достигат да заплати дължимата такса, разходите могат да се поемат от общината.

Пренасочване на ресурс към патронажа

Общината организира предоставянето на комплекса от социални услуги в зависимост от потребностите на регистриралите се за нея граждани, които предварително подават съответното заявление. В повечето случаи оказваната помощ се изразява в доставка на храна и лекарства за възрастни хора или хора с увреждания. Това се оказва един добър механизъм, който може да бъде разширен и сравнително лесно да обхване по-голям кръг от хора, които имат същата нужда от помощ в настоящия период. Но тъй като услугата се финансира от ограничените общински бюджети и средствата за настоящата година вече са разпределени, е логично да бъдат предоставени допълнителни държавни средства за разширяване на обхвата ѝ. Това се извършва чрез механизмите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

И докато обхватът на социалния патронаж се разширява, то на много места други социални услуги биват ограничавани, отново във връзка с нововъведените мерки. Преустановява се работата на пенсионерски клубове, центрове за рехабилитация и социална интеграция, дневни центрове от нерезидентен тип и центрове за обществена подкрепа. Голяма част от тези центрове се финансират с отпуснати държавни средства и в някои случаи – дофинансирани от страна на общините. Това дава възможност да се преосмисли тяхното финансиране за периода, в който не функционират, и евентуално някаква част от тези средства да бъде пренасочена към други социални услуги, които в момента не само продължават да се предоставят, но и разширяват обхвата си.

Подобен тип услуги са познати във всички европейски държави, които в момент на борба с пандемията също разчитат на този функциониращ механизъм за оказване на помощ на по-уязвимите групи от обществото. В Италия, най-засегната от вируса европейска страна, са затворени всички центрове от полурезидентен тип или дневни центрове за възрастни и хора с увреждания с цел ограничаване на заразата, което налага да се търсят алтернативи за оказване на помощ на тези хора. За целта на много места се организират екипи от доброволци от местни асоциации, подкрепяни от местната полиция и Червения кръст.

Колко струва патронажа на общините?

Въпреки факта, че социалният патронаж е вероятно социалната услуга с най-голям обхват на общинско ниво, за нея липсват достатъчно данни на национално ниво. Причината е, че услугата е общинска дейност и липсва качествен механизъм за обобщение на информацията от всички общини. Прегледът на общинските бюджети обаче показва, че общият ресурс, който се разходва за патронажа не е толкова голям на фона на обхвата, тоест далеч по-добре е някой да бъде обхванат от патронажа, отколкото да бъде настанен в дом или център.

Столична община например отделя близо 6 млн. лв. за социален патронаж, като услугата обхваща около 1600 души.Община Варна отделя 2,9 млн. лв. и обхваща 550 души в комплексната услуга, която включва доставка на храна, поддържане на лична хигиена и хигиена на жилището, битови услуги и т.н. Във Варна има и услуги близки до патронажа, но не толкова комплексни – например обществена трапезария, която предоставя топъл обяд на 1065 социално слаби и възрастни хора, която е с общ бюджет от около 680 хил. лв.

Тепърва, в идните седмици ще може да оценим колко се е увеличил обхватът на социалния патронаж в условията на извънредно положение. Голямото покритие на дейността обаче, както и възможността за бърза реакция на този тип услуга – за разлика от домовете, които имат ограничен капацитет, би следвало да насочи повече вниманието към ролята на патронажа. Оценката на социалните потребности в страната, като част от изготвянето на Националната карта на социалните услуги, най-вероятно ще покаже, че реалните потребности са чувствително над това, което в момента се покрива от социалната система. По внимателният поглед към случващото се по време на криза най-вероятно ще ни покаже и къде са големите резерви за максимално ефективно разширяване на обхвата.

 

*Наталия Николова е стажант в ИПИ

**Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).

 


[1]Бройката е базирана на скорошно изказване на социалния министър Деница Сачева. В идните месеци ИПИ ще изготви собствена оценка на обхвата на патронажа, на база прегледа по общини.