Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво се случва с правосъдието в Националния план за възстановяване и устойчивост до Европейската комисия

Автор: Екатерина Баксанова и Иван Брегов / 29.04.2021
Оцени тази статия:

Много се изговори и изписа за Националния план за възстановяване и устойчивост, но малко внимание се обърна на темата за правосъдието в него - макар неговата предвидимост, ефективност и независимост да са едни от основните фактори за насърчаваща просперитета бизнес среда. Планът, за съжаление, се съсредоточава предимно върху проектите за разходи като игнорира важността на ефективността и независимостта.

Общата картина

Планът и подготвените проекти по изпълнението му се фокусират основно върху дигитализацията на правосъдието. Предвидените усилия и средства са в това да бъдат укрепени и развити някои електронни инструменти като ЕИСС и Единния портал за е-правосъдие (ЕПЕП), включително, inter alia, надграждане на съществуващите функционалности и създаване на нови с оглед развитието на нормативната база; интеграция с нови системи, нови електронни услуги и др. Всичко това е чудесно, но и към настоящия момент за тези правно-информационни достижения се харчи близо десетилетие, а успеваемостта им е повече от незадоволителна. Те не намират подкрепа в нито една от страните, които да ги ползват – нито от адвокатурата, нито от съда, а прокурорите по принцип трудно формират мнение по тези устройствени теми. Въпросът е дали към момента на изготвяне на Плана правителството е целяло да замаже с още средства неуспехите си и сега ще има ли адекватна ревизия на вече предложеното.

Иначе, езикът на писане съвсем може да убеди незапознатия читател със светлото бъдеще на правосъдието: упражняване на процесуални права и извършване на процесуални действия в електронна форма от страните, правила за ефективно връчване на съобщения и призовки на електронен адрес; възможност за заплащане на такси и други задължения към съда по електронен път, като при подаване на документи по електронен път таксата да бъде намалена с 15%; трансформация на съществуващата в прокуратурата информационна и комуникационна инфраструктура в нов тип – отказоустойчива, резервирана, производителна и защитена.  Но теми като проблеми с независимиостта на съда и зависимостите в прокуратурата са прости изключени от заложените цели и реформи в Плана и проектите, които трябва да ги реализират.

В останалата си част Планът и проектите обръщат внимание на политиките за противодействието на корупцията и повишаване на ефективността на разследванията на корупционните престъпления, включително приемане на Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 - 2027 г.) и на Пътна карта за изпълнението ѝ, сформиране на Обществен съвет към председателя на КПКОНПИ, създаване на специализирано звено Информационен център на КПКОНПИ; разширяване на достъпа до правна помощ за уязвими лица; повече за  използването на алтернативните методи за разрешаване на спорове.

Детайлите

Целите са чудесни – по-малко административна тежест и по-улеснен достъп до правосъдие от страна на гражданите и на бизнеса. Планът и придружаващите го проектни предложения са написани на безупречен технократски език, който обаче, освен клишетата, страда и от други недостатъци. Един от тях е заиграването с полуистини.

Така например укрепването и по-нататъшно развитие на Единната информационна система на съдилищата предполага, че тя е вече функционираща, т.е. работи ефективно в помощ на съдиите и в интерес на гражданите. Първоначалното ѝ въвеждане обаче показа точно обратното – очевиден провал. Системата не беше пригодена за съдебната система, беше изпълнена с грешки и вместо да улесни работата на съда, я забави и утежни, нагърбвайки съдиите с допълнителни нетипични за тях задължения. Това, разбира се, неминуемо се отразява на качеството на правораздавателната дейност, до която гражданите имат досег. За съжаление, макар според ВСС изпълнилото я „Информационно обслужване“ АД да работи за отстраняването на идентифицираните недостатъци, обратната връзка от съдии разкрива, че работата е силно формалистична и не зачита подадената от съдии информация относно дефицитите[1]. С други думи, предвиденото да се случи съвсем скоро повсеместното въвеждане на системата не изглежда толкова безпроблемно и безусловно, макар Планът да твърди, че е работеща. Един вид държавното Информационно обслужване ще бъде захранвано с щедри поръчки за софтуер тъй както държавното предприятие „Автомагистрали“ ЕАД с поръчки без конкурс за пътища и пътни съоръжения.

Освен това е-правосъдието, за което говори Планът, не се изчерпва с това деловодната система за съдилищата да бъде електронна и усложнена, а трябва да предлага дигитализиран достъп до делата, чрез който гражданите да могат да упражняват процесуалните си права. Изглежда обаче, че Единният портал за е-правосъдие също не е безпроблемен, както се видя от неподготвеността на съдебната система по време на COVID кризата. Ако, както твърди Планът и придружаващите го проекти в сфера правосъдие, тези системи са функциониращи, защо същият отбелязва заключението на Световната банка, че  се наблюдава бавно развитие на е-правосъдието в България? В проектните предложения се съдържат и някои признания на липсващи елементи от сега действащия сайт, въпреки многото и дълго харчени средства за дигитализация. Ако основата е гнила, какво ще доразвиват и надграждат тогава предложителите от ГЕРБ и техните наследници?

Същевременно доразвиването на тези системи се оправдава с това, че ще се реши и проблемът с натовареността – да припомним, че несъобразената със спецификите на съдебната система ЕИСС не само не го реши, но и го затлачи. А за натовареността нищо не се прави чрез решаващите механизми – конкурсите за атестиране и оценяване на съдиите и прокурорите.

Не става ясно и защо паралелно ще се цифровириза и дигитализира административното правосъдие. Кое обуславя отделното и привилегировано третиране на административното правосъдие и ВАС като бенефициент? Целта не е ли цялото правосъдие да е дигитализирано и е-достъпно? Поне на пръв поглед изглежда, че ще може да има дублиране на дейности по проекти между ВАС и ВСС, тъй като и от върховния съд и от съдебния съвет ще провеждат една и съща паралелна дигитализация. Също така е очарователно, че като  решение за повишаване ефективността на наказателните разследвания от страна на прокуратурата и ниското обществено доверие в институциите за борба с корупцията, Планът предлага единствено „трансформация на съществуващата в прокуратурата информационна и комуникационна инфраструктура (ИКИ) в нов тип“. Ако досега сте се чудили защо „Осемте джуджета“, чекмеджето с кюлчета и др. разследвания не стигат доникъде, явно това се дължи на нетрансформирана ИКИ...

Прави впечатление и друго – проектните предложения към Плана споменават цели от вече изтеклата Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа, а няма нито дума за оценката на нейното изпълнение (която би била неудовлетворителна), нито за приемането на нова. Мнозинството на ГЕРБ не даде равносметка пред обществото за Стратегията, съответно не обосновава необходимостта от изработването на нова, а сега ползва старата, изработена от екипа на Христо Иванов през 2014 г. за отправна точка.

Борбата с корупцията е също обхваната от масова безидейност и несъобразяване с нормативните и практически дефицити в дейността на КПКОНПИ. Като цяло и тук няма анализ в работата на Комисията, управлявана вече 4 години от Цацаров и Пламен Георгиев след „обновяването” ѝ през 2017 г. Просто към средствата за КПКОНПИ са включени и МВР като предстои изграждане на „Национална интелигентна система за сигурност с цел превенция и анализ на информация в сферата на обществената безопасност и подобряване на достъпа на гражданите до дигитални публични услуги”. Преведен на разбираем език този връх на стратегическата мисъл от Плана означава следното – пари от ЕС за борбата с корупцията ще се искат за камери за МВР и Пътна полиция както и за нов софтуер за КПКОНПИ и за учредяване на обществен съвет към антикорупционната комисия. Може би с право гражданите иронично дописваха Плана с поръчки за доставка на салфетки и мекици. Важно е да се знае, че в това перо се наливат немалко средства – над 128 млн. лв. (от общо предвидени за правосъдие над 203 млн. лв.), а за производството по несъстоятелност, също стратегически заложено в Плана, и пряко повлияно от COVID кризата няма предвиден отделен проект, съответно никакви средства. Това само по себе си не е лошо, не всяка реформа се нуждае от изобилие от евросредства, стига в Плана да бяха заложени и развити необходимите структурни реформи.

Заключение
Народното събрание няма правомощието да редактира по същество Плана, а може да предложи допълване и корекции, които да бъдат съобразени от изпълнителната власт. Коментарът, представен от ЕК, е в посока по-добро съдържание за сметка на спазения срок, който по регламент е 30 април.

Дали и как ще бъдат положени усилия за подобряване по същество на Плана в областта на правосъдието предстои да видим в навечерието на назначаването на служебно правителство. Това от своя страна не е най-лошото възможно развитие – експертността за сметка на политическата пристрастност вероятно ще надделеят.

Ако трябва да обобщим как изглежда Планът в областта на правосъдието – много за администрацията като ресурси и дейности и малко за хората като реално измерение, т.е. ще валят поръчки, които знаем как се печелят и какви резултати имат. А други държави от ЕС преследват стратегически цели, не просто пазаруване на килограм каквото се сетим.


[1] https://www.facebook.com/popravka.eiss