Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво показва последният доклад за работата на прокуратурата през 2018 г.?

23.05.2019
Оцени тази статия:

През миналата седмица беше публикуван доклада за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г. Той съдържа значително количество отчетна статистическа информация за дейността на прокурорите и следователите в България. Какви са впечатленията и основните изводи от него?

I.                     Престъпността през последните няколко години намалява, но разкриваемостта все още е на ниско ниво 

Броят на престъпленията намалява във времето, но все още остава ниска разкриваемостта – едва 46% от регистрираните престъпления за 2018 г. са разкрити. И докато броят на регистрираните престъпления зависи както от нивото на престъпността, така и от активното сезиране на органите (полиция и прокуратура) от страна на гражданите, то данните за разкриваемостта са пряко отражение на дейността на прокуратурата.

Намаляване на броя регистрирани престъпления се наблюдава във всички групи, като най-голямо е понижението при престъпленията против собствеността (12,3% в сравнение с 2017 г.), въпреки че те остават с най-голям дял, и икономическите престъпления (намаление с 9,4%). Причините вероятно могат да се търсят в подобряване на индикаторите за социално неравенство и бедност.

 

Графика 1. Брой регистрирани и разкрити престъпления, осъдени лица за 2014-2018 г.

 

Източник: Прокуратура на Република България

II.                   В досъдебната фаза, с някои изключения, дейностите бележат спад за периода 

Количеството преписки намалява с 42 хиляди през разглеждания период, а броят досъдебни производства – с около 9 хиляди. Това се дължи до известна степен на по-малкия брой регистрирани престъпления, въпреки че степента, с която преписките намаляват, е много по-висока от намалението на броя на регистрираните престъпления. Ръст бележат единствено участията на прокуратурата в съдебните заседания (с близо 10 хиляди за разглеждания период), като причината за това вероятно е разширяването и усложняването на съдебната практика. Докладът на прокуратурата отбелязва и нещо интересно - „Констатира се спад на наблюдаваните преписки, започнали по сигнали на контролни органи – 2 499 (3 061; 2 062), като образуваните по тях дела съставляват едва 1.7% (2%; 1.1%) от всички образувани досъдебни производства“. Това означава слаб резултат от работата на държавните институции с правомощия да сезират прокуратурата, независимо от разширяването на законовите им правомощия (например КПКОНПИ).

По данни на прокуратурата се наблюдава много нисък дял на внесените в съда актове[1] – 30 499 бр. за 2018 г. или 18%, като той спада от 19,5% през 2017 г. Това означава, че от всички наблюдавани актове по-малко от една пета стигат до съда. Този дял се различава значително между окръжните и районните прокуратури – в окръжните средният дял на внесени в съда актове на един прокурор е 5,3 бр., докато в районните – 36,4 бр.[2] И двете групи бележат спад в дела на внесени в съда актове. Разликите между броя внесени актове са отражение както на разликите в натовареността на окръжните и районните прокурори, така и на големите териториални различия между отделните прокуратури. 

Графика 2. Дейности на прокуратурата в досъдебната фаза, 2014 – 2018 г.

 

Източник: Прокуратура на Република България

III.                 Съдебната фаза се характеризира с положителни тенденции, но все още има място за подобрение 

За 2018 г. се наблюдава лека промяна в структурата на внесените в съда актове – намалява делът на обвинителните актове за сметка на споразуменията и постановленията с предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание съгласно чл. 78а от Наказателния кодекс. Това е положителна тенденция и бележи преминаването към по-ефективни начини за разрешаване на споровете. Остава да се види доколко е трайна.

В доклада си главният прокурор отбелязва, че повечето показатели за съдебната фаза бележат подобряване – висок дял на осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт, намаляващ брой върнати дела на прокурор и нисък дял оправдани лица. Въпреки това над една трета от върнатите дела (38,7% за 2018 г.) са върнати поради допуснато в досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права, а още 32% от делата са върнати на прокурор поради констатирани от съда пропуски при изготвяне на обвинителния акт. Това говори за необходимост от по-сериозен качествен контрол над работата на прокуратурата.

Особен интерес представляват (както може да се съди и от наименованието им) делата по престъпления от особен обществен интерес – това са дела за организирана престъпност; корупция; престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС; изпиране на пари; данъчни и други финансови престъпления; незаконен трафик на хора и наркотици. От данните за тях се вижда, че нарасналият брой наблюдавани дела (увеличение с 10,7% за 2018 г.) не води до повече внесени в съда прокурорски актове (намаление с 1,5%), нито до повече осъдени лица (намаление с 4,1%). Следва да се има предвид, че прокуратурата дава разумни предложения за корекции в концепцията за  корупционните престъпления[3], които вероятно биха довели до повишаване на резултатите от работата й.

Графика 3. Структура на внесените в съда актове

 

Източник: Прокуратура на Република България

IV.                Разликите в натовареността на прокурорите[4] и териториални различия остават значими 

Подобно на съдилищата, прокурорската натовареност се различава сериозно в териториален аспект – от 6,65 прокурорски акта средно на ден в Районна прокуратура (РП) Харманли до 0,9 в РП Малко Търново. Средната натовареност за страната на един прокурор за 2018 г. е 3,27 акта на ден). В най-натоварените прокуратури – в Харманли, Несебър, Нови пазар и Оряхово, които са повече от два пъти по-натоварени от нисконатоварените прокуратури, са работили много малко на брой реално заети прокурори[5].

Средната натовареност на окръжните прокуратури е под тази на районните – 1,22 акта средно на ден за 2018 г. Въпреки лекото увеличение в сравнение с предходните години, тя остава на много ниско ниво.

Също така прави впечатление, че при преглед на повечето от показателите за натовареност, прокурорите и следователите в София са относително по-ниско натоварени от средното за страната – за разлика от софийските съдилища, които са по-натоварени в сравнение с техните колеги. Обяснението на главния прокурор е, че сложността на престъпленията и делата в София е много висока, в резултат на което има по-малък брой прокурорски актове на всеки прокурор. Дали това е така, обаче, би могло да се прецени само при наличие на адекватното изчисляване на натовареността на прокуратурата при отчитане на сложността на актовете. За целта е необходима информационна система за прокуратурата[6], подобна на Системата за изчисляване на натовареността на съдиите, която да предоставя публична информация, годна за сравнителни анализи.

В заключение можем ще отбележим, че богатият на информация отчет на прокуратурата за дейността ѝ през 2018 г. дава много възможности за анализ и вземане на решение за прокурорската карта, както и за оптимизация на дейностите и ефективно намаляване на разликите в натовареността. Крайно необходима е действаща система за оценка на натовареността на прокурорите и следователите. От главния прокурор зависи по какъв начин може да се случат промените.

 


[1] Това е делът на внесените прокурорски актове спрямо общия брой наблюдавани досъдебни производства.

[2] Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г., стр. 6.

[3] Основно да се създаде уредба, която да стимулира последващо добросъвестно поведение, като изключи наказуемостта – например за лицето, дало подкуп, ако доброволно е съобщило за това, макар и не незабавно, включително и когато не е било изнудвано.

[4] Натовареността на прокурорите и следователите се измерва като среднодневен брой прокурорски акта/действия (например преписки, досъдебни производства и др.) на един прокурор.

[5] Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г., стр. 76.

[6] В момента на електронната страница на ВСС  могат да се видят Правилата за измерване на натовареността на прокуратурите и на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател, но статистическите данни в представения доклад за 2018 г. не се базират на оценка на тежестта на актовете, а само на техния брой.

 

 

 

Материалът е изготвен по проект на ИПИ "Върховенство на закона и икономически растеж" (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система" по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”