Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как държавата ще бори безработицата през 2015

Автор: Зорница Славова / 27.02.2015
Оцени тази статия:

Министерството на труда вече подготви Националния план за действие по заетостта (НПДЗ) за 2015 година. Предвидените средства са точно колкото за миналата година, 73 млн. лв., но програмите и мерките, които правителството ще изпълнява се различават малко по своя обхват и размер. Като за начало, можем да обърнем внимание на две неща.

Първо, въпреки че повечето програми са разписани до левче, общата им сума е точно 73 000 000 лв., което навява на мисълта, че средствата, които правителството иска да изхарчи отново са точно 73 млн. лв., а програмите се напасват според тях.

Второ, политиките на пазара на труда отново са с фокус върху субсидираната заетост. По данни на Евростат в държавите от ЕС по-малко от 20% от парите по активните политики на трудовия пазар се харчат за директно създаване на заетост, докато в България процентът е 75%. Българското правителство отново ще наема хора, които в общия случай остават без работа след приключването на програмата, вместо да консултира, ориентира и квалифицира безработните, за да могат те самите да си намерят работа и да са конкурентни на пазара.

Планът за заетост предвижда през 2015 г. да се създаде временна заетост за 26 415 души и да се обучат 12 161 души. От всичките  73 млн. лв. 90% са по национални програми и проекти, 8% по насърчителни мерки по ЗНЗ и 2% за обучение на възрастни, като се забелязва увеличение на програмите за заетост и обучение за сметка на насърчителните мерки по Закона за насърчаване на заетостта.

Най-големите шест програми (по които ще се изхарчат по над 4 млн. лв.) са за директно създаване на заетост. През 2015 г. по тях ще бъдат наети 19 050 души (над 80% от всички, които ще участват в субсидирана заетост по национални програми и проекти през 2015 г.) и обучени 150 души (едва 1,4% от всички, които ще бъдат обучени по национални програми и проекти през 2015 година). Това ще струва на данъкоплатците общо 37,8 млн. лв., което е с 2,45 млн. лв. по-малко от 2014 г. и 51,8% от всички средства в НПДЗ. Мерките, по които само ще се наемат хора са на стойност 38 млн. лв. или 52% от всички средства. Тези, по които ще се обучават хора са на стойност 5 млн. лв. или 6,7%. Останалите 30 млн. лв. или 40% от всички средства смесено ще осигуряват заетост и обучение.

Най-голямата програма за 2015 г. ще бъде „Асистенти на хора с увреждания”, която ще струва почти 9 млн. лева и ще създаде временна заетост на 2 700 души. Интересното е, че скорошен доклад на МТСП (коментирахме го тук), показа, че това е една от най-неефективните програми в НПДЗ (единствено „От социални помощи към осигуряване на заетост” има по-нисък резултат) и само 15,6% от преминалите през нея са си намерили работа при проверка една година след програмата. Другата неефективна програма от гледна точка на последваща заетост е „От социални помощи към осигуряване на заетост”, която пък е намалена от над 10 млн. лв. през 2014 г. (това беше най-скъпоструващата програма през последните 10 години) до 4 млн. лева през 2015 година. Тук трябва да се има предвид, че част от мерките по тази програма са прехвърлени в регионалните програми и реално намалението не е толкова голямо. Все пак похвално е, че министерството на труда вече започна да осъзнава, че хората, които наема по тази програма (основно за почистване и охрана) излизат от нея без никаква допълнителна квалификация и отново са безработни. Това по никакъв начин не решава проблемите с дългосрочната безработица, обезкуражените и структурната безработица.

Въпреки че от министерството твърдяха, че през 2015 г. фокус ще бъде насърчаването на заетостта на младежите до 29 години, на безработните над 50-годишна възраст и на трайно безработните, публикуваният план показва друго. И за трите групи средствата през 2015 г. са по-малко в сравнение с 2014 година. Като цяло близо 6 млн. лв. от средствата по насърчителните мерки за работодателите (за наемане на младежи, възрастни, майки, чираци, стажанти, хора с увреждания) се преливат в националните програми, където основният работодател е държавата (общините).

От всичко това могат да се направят няколко извода:

  • продължава да се харчи без реално да се оценява ефектът от програмите;
  • продължава да се залага на директно създаване на заетост, а не на пасивни мерки;
  • продължава да липсва връзката между програмите и нуждите на пазара на труда, а държавата остава основният работодател по програмите.

Планирани средства по някои от програмите в НПДЗ, 2014 и 2015 г., лв.

Източник: НПЗД 2014 и 2015

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info  

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/