Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Успешни ли са активните мерки на пазара на труда

Автор: Зорница Славова / 31.10.2014
Оцени тази статия:

Тази седмица министерството на труда (МТСП) представи резултатите от проекта „Извършване на оценка на ефекта на активните политики на пазара на труда, финансирани със средства от държавния бюджет”. Проектът е по поръчка на министерството с финансиране по ОП „Развитие на човешките ресурси”. Все още не е публикуван пълният доклад, но МТСП вече обяви, че „почти 60% от участвалите в програми и мерки за заетост са намерили работа след това”. Това показва добър успех, но какво всъщност се крие зад това число?

Изследването показва, че най-голям успех при намирането на работа след програма за заетост имат младежите с висше образование – над 65% от тези младежи са били заети една година след програмата. Разбираемо е, че по-голямата част от младежите с висше образование могат да си намерят работа. Също така е логично бизнесът да се възползва от програмата, за да спести разходи, когато реши да наеме нов човек на работа. Това обяснява защо голяма част от преминалите програмата успяват да се включат активно на пазара на труда след приключването на програмата. Изследването показва, че именно в тази група най-много хора са останали на работа в същата фирма след приключването на програмата за заетост.

В същото време най-малък успех в последващото намиране на работа показват хората, преминали през най-големите програми на МТСП „От социални помощи към осигуряване на заетост” и „Асистенти на хора са увреждания” – съответно 13,4% и 15,6% от преминалите през тези програми са си намерили работа при проверката една година след програмата. В тези програми участват предимно хора от уязвимите групи на пазара на труда – дълготрайно безработни, хора с увреждания, младежи от социални заведения.

Именно тези числа показват неуспехът на активните политики на пазара на труда. При положение, че активните мерки обхващат под 6% от безработните[1] и ресурсът все пак е ограничен (за 2014 г. предвидените средства са в размер на 73 млн. лв.), би трябвало усилията да са насочени именно към най-уязвимите групи – неквалифицираните, трайно безработните, хората с увреждания – а тук субсидираната заетост се проваля. Наемането на такива хора за няколко месеца е изключително краткосрочно решение и не води до никакви дълготрайни положителни ефекти за тези групи безработни.

България все още залага основно на директно създаване на заетост, а при тези групи заетостта в общия случай продължава дотогава, докато трае програмата, т.е те не могат да си намерят несубсидирана работа в реалния или бюджетния сектор. Данни на Евростат (последните сравними данни са за 2012 г. – представени са в графиката по-долу) показват, че в България 75% от средствата по активните мерки на пазара на труда се харчат за субсидирана заетост. За сравнение, средният им дял в ЕС е 19% или средно четири пъти по-малко, тъй като повечето европейски страни се фокусират в много по-голяма степен върху обучения, квалификация и преквалификация, ориентиране и консултиране.

Безспорно, резултатите за младежите-висшисти изглеждат добре, но при ограничения ресурс и големия дял на безработните сред уязвимите групи на пазара на труда, би трябвало да се търсят по-адекватни политики. Ако държавата е решила все пак да се меси на пазара на труда, първо, мерките трябва да бъдат коренно променени и да се фокусират върху обученията, квалификацията, преквалификацията, ориентиране и консултиране, които дават реални предимства на безработните, за да се включат дългосрочно на пазара на труда. Второ, тези мерки трябва приоритетно да се насочват към най-нуждаещите се. 

Дял на разходите за директно създаване на заетост от общите разходи за политики на пазара на труда, 2012 г., %


Източник: данни на Евростат, изчисления на ИПИ

 


[1] По данни на НСИ за второто тримесечие на 2014 г. безработните са 381,8 хиляди души, а Националния план за действие по заетостта за 2014 г. предвижда заетост за 21 882 души и обучение за 12 851 души.

 

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/