Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Животът на българина се скъсява, а здравеопазването не го „опазва“

Автор: Петя Георгиева / 11.11.2022
Оцени тази статия:

Нужна ли ни е реформа в здравеопазването? Да! Ето защо:

 

Данните на Евростат за очаквана продължителност на живота при раждане[1] са достатъчно красноречиви сами по себе си и могат да се приемат (с доза условност, разбира се) за основния резултат от функционирането на здравеопазването в България. Забелязваме, че:

  • Средната очаквана продължителност на живота през 2021 г. е най-ниска в целия ЕС – 71,4 години. Тя е по-ниска с 11,9 години от лидера в „класацията“ Испания и с 1,5 години под тази на предпоследния – Румъния.
  • Покрай пандемията от Ковид-19 сме изгубили общо 3,7 години живот – 1,5 през 2020 г. и 2,2 през 2021 г. И докато Европа също отчита скъсяване на живота през 2020 година (средно с 0.9 години), то през 2021 г. загубата е „само“ 0,3 години. Да припомним, че през 2021 годинa вече бяха налични ваксини срещу вируса , което позволи на голяма част от европейските страни да преодолеят смъртността и да се върнат към сравнително нормалния начин на живот отпреди пандемията. Не и у нас - и това е провал на здравната система.
  • За съжаление България все още не е наваксала понижаването на продължителността на живота и този показател е по-нисък дори от 2011 г. – това означава, че пандемията ни е върнала с повече от десетилетие назад.

 

За същия период обаче наблюдаваме значителен ръст на финансирането за здраве в България. Общите разходи по последни данни на Евростат (за 2020 г.) се увеличават в реално изражение с 1,4 процента от БВП и достигат 8,5%. Средно за ЕС този дял е 10,9%.  Публичните разходи в България се стабилизират на ниво от 5,2% от  БВП през 2021 г., което вероятно ще означава и че общите разходи през годината ще запазят дела си от над 8% от брутния продукт[2].

 

Ръст бележат разходите в почти всички европейски страни – пандемията от ковид наложи сериозен финансов натиск за финансиране на системите. Разходите в Германия вече стабилно надхвърлят 12% от БВП, като най-висок е ръстът в Чехия и Испания (1,6% от БВП), а най-нисък – в Полша (0,04%).

 

И ако през първата година от началото на пандемията не можеше да се очаква сериозно реформиране на система, работеща под стрес, то днес вече е важно да се вземат решения и да се постигне съгласие накъде ще се развива здравеопазването на България, така че да постигаме по-добри резултати и да се оттласнем от дъното на „черните класации“:  

  • Както вече писахме многократно (например тук и тук), реформата трябва да е системна, да обхваща съществени въпроси за сектора, по които да се постигне съгласие – здравно осигуряване, механизми на финансиране, договаряне на цени и дейности, споделяне на риска, мрежа на лечебни заведения, намаляване на дела на плащанията от джоба и др.
  • Промяната следва да цели подобряване на качеството на живот и живота в добро здраве – за ефективността в постигането на тези цели има показатели, които могат да се измерват обективно.
  • Промяната трябва да е в интерес на пациента, а не на съсловни или лобистки организации. .
  • И не на последно място – промяната трябва да е постижима  и обозрима във времето. Дългият път на реформите в сектора и липсата на видими резултати оставят усещане за умора, безперспективност и липса на смисъл. А това не помага на никого.

 


[1] Този показател е може би най-важният съвкупен показател за действието на множество системи и политики в една държава, поради което го използваме за обща оценка за функционирането и на здравната система.

[2] Показателят за общи разходи за здравеопазване се публикува от Евростат с около 2 години закъснение.